Приемам тази покана като оценка за постигнато от България по механизма за сътрудничество. Това каза новият главен прокурор Иван Гешев по време на дискусията в Брюксел за създаване на обща европейска стратегия за борба с корупцията и организираната престъпност. 

Създаването на обща европейска стратегия за борба с корупцията и организираната престъпност е с особена важност и с актуално значение с оглед на засилените темпове на миграция, заяви Гешев, цитиран от Канал 3.

Улесняването чрез тези процеси на транснационалната престъпност изправя пред сериозно изпитание не само службите за сигурност, но и правоприлагащите органи, добави той.

Ето и пълното обръщение на Иван Гешев: 

Уважаеми членове на Европейския парламент,

Уважаема госпожо главен прокурор на Европейския съюз, Уважаеми колеги и гости,
 
Позволете ми най – напред да благодаря за поканата да участвам в днешното изслушване на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) на Европейския парламент на тема: „Към обща стратегия на ЕС за борбата с корупцията и организираната престъпност – укрепване на инструментите и засилване на сътрудничеството между съответните участници“.
 
Не мога да скрия пред вас, че приемам тази покана и като оценка за положените усилия и постигнатите от България устойчиви резултати при изпълнение на шестте показателя по Механизма за сътрудничество и проверка в областта на съдебната реформа и противодействието на организираната престъпност и корупцията, и пълното изпълнение на 
ключови препоръки, формулирани от ЕК през януари 2017 г. 
 
Създаването на Обща стратегия за противодействие на корупцията и организираната престъпност е от особена важност и с актуално звучене на фона на бързите темпове на глобализация, миграционните процеси и развитието на международните търговски взаимоотношения, както и на предизвикателствата, пред които е изправена Европейската прокуратура.
 
Решение 2006/929/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 г. за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на България в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност (C(2006)6570), заключения на Съвета на министрите от 17 октомври 2006 г. (документ 13339/06 на Съвета).
 
 Доклад относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка (CОМ(2017) 43) 3 Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка (CОМ(2019) 498 final)
обективен израз и в последния доклад на Комисията от м. октомври 2019г.
 
Напредъкът на ЕС в постигането на общата цел за свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали има своето отражение в наказателно правен аспект. Улесняването чрез тези процеси на транснационалната престъпност, която контролира наркотрафика, контрабандата на стоки, трафика на хора и оръжия, прането на пари, поставя пред сериозно изпитание не само службите за сигурност и полицията, но и правоприлагащите органи.

Преодоляването на пречките пред практическото сътрудничество между държавите – членки и повишаването на ефективността в противодействието на престъпленията с транснационален характер е възможно само чрез:
 
- ускоряване и разширяване на обмена на споделена информация,
- взаимно признаване на резултатите от процесуалните действия,
извършени в рамките на предприето разследване,
- използване на събраните доказателства.
 
Приемането на общи решения в областта на наказателното законодателство е гаранция за правната сигурност и равенството на гражданите пред закона. То трябва да е насочено към съгласувано функциониране на наказателноправните системи, така че да не позволи на извършители на престъпления да се възползват от свободното движение в рамките на Съюза, за да избегнат адекватни санкции, както и да се гарантира еднаква защита на жертвите на престъпления.

Република България е една от седемте държави – членки на ЕС4 инициирали приемане на директивата на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската заповед за разследване по дела от наказателен характер.

Новият подход е основан на принципа на взаимно признаване, при зачитане на традиционната система за международна правна помощ и обхваща всички видове доказателства. Регламентирани са срокове за изпълнение, ограничени са основанията за отлагане и отказ за признаване, което значително улеснява разследванията на престъпления с международен елемент.
 
Австрия, Белгия, Естония, Испания, Словения и Швеция
 
Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно Европейската заповед за разследване по наказателно правни въпроси, транспонирана в националното законодателство със Закона за европейската заповед за разследване, Обн. ДВ, бр. 16/20.02.2018 г.
 
Изключително активно от ръководството на Прокуратурата бе подкрепен и предложеният от Европейската комисия пакет от законодателни мерки, включващ регламента за създаване на Европейска прокуратура (EPPO – European Public Prosecutors Office) и регламента за създаване на Европейска агенция за сътрудничество в наказателното правосъдие (Eurojust).

Ефективен инструмент за сътрудничество в трансграничните казуси са координираните от представителите на Евроюст съвместни екипи за разследване. В доклада на Евроюст за 2017 г. като положителна практика за координиращи съвместни екипи за разследване на организирани престъпни групи, свързани с трафика на хора и изпирането на пари са посочени две международни операции „Палма“ и „Леедарм“. 
 
Успешното международно сътрудничество с Европол и активната координационна подкрепа на представителите на Евроюст са в основата на повече от 10 съвместни международни операции, проведени под ръководството на прокурори от Специализираната прокуратура през настоящата 2019 г., с компетентните органи на Конфедерация Швейцария, Кралство Норвегия, Република Франция, Обединено Кралство, на Холандия, Белгия и България, Великобритания и Северна Ирландия.
 
ЕС под названието „Браун“/ Кафяво/ срещу нерегламентирани парични преводи в особено големи размери по т.нар. метод „ХАВАЛА“, целящ финансирането на тероризъм. Изключително добър резултат бе постигнат и при най-мащабната операция на полицейски и съдебни служби за 2017 година под названието „Халифакс“ насочена към неутрализирането на международна мрежа за трафик на хора. Той стана възможен като следствие от работата на съвместен екип за разследване от България, Белгия, Великобритания, Франция и Холандия. 
 
Операция „Палма“ е инициирана от холандски органи през 2013 г. за разследване на трафик на хора, осъществен в периода 2003 г. – 2010 г., включително пране на пари и други престъпления, свързани със сексуалната експлоатация; операция „Леедарм“ е инициирана от България през ноември 2015 г. по повод поискано съдействие от Евроюст в друго разследване на Холандия за трафик на жени в Холандия и Белгия.
 
Операция „ARTERO“ – съвместно с Испания - противодействие на наркотрафика, изнудване, измами и пране на пари; Операция „Халифакс“ – противодействие на трафика на мигранти – участници Белгия, България, Франция, Германия; Операция „Хавала“ – финансиране на международна организирана престъпна група за тероризъм от Евроюст и Европол, както и от германските полицейски и съдебни служби.
 
Споделянето на професионален опит и добри практики, обсъждането на законодателни инициативи и оценката на въздействието на вече приети законодателни решения в областта на трансграничното сътрудничество в рамките на Консултативния форум на главните прокурори на ЕС е възможност, която успешно се ползва и от българската прокуратура за повишаване на ефективността при координацията и съвместното сътрудничество с компетентните органи не само на държавите членки на ЕС, участващи при разследвания на тежката организирана престъпност и корупцията.
 
Най – ефективен сред използваните инструменти за съдебно сътрудничество за улесняване на разследванията и наказателните производства при събирането и предаването на доказателства е директният контакт между правоприлагащите, правоохранителните и правораздавателните органи / както в така и извън ЕС / подобряващ ефективността и ефикасността на трансграничното сътрудничество за противодействие на престъпността. Затова и Прокуратурата на Република България е страна по двустранни споразумения за сътрудничество и с прокуратури на страни извън ЕС като Турция, Сърбия, Северна Македония, Черна гора.Това е практика, която Прокуратурата на Република България смята да доразвива в следващите години.
 
Възможностите за трансгранично сътрудничество при обмена на информация, съхранявана в централизираните регистри на банковите институции, ще се разширят значително с предвидените в Директивата на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила, с които се улеснява използването на финансова и друга информация за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на определени престъпления, и за отмяна на Решение 2000/642/ПВР на Съвета и ще позволят навременното идентифициране, проследяване и обезпечаване /замразяване/ на свързани с престъпната дейност активи, с оглед последващото им конфискуване.

Като благодаря още веднъж за предоставената ми възможност да изложа пред вас позицията на Прокуратурата на Република България за необходимостта от разширяване инструментите на трансгранично сътрудничество в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, чрез приемане на обща стратегия, която да обедини всички мерки за превенция и контрол на европейско равнище, изразявам надежда, че дискусиите в професионалната общност при уеднаквяване на правилата ще имат съществена добавена стойност към националните позиции.

Благодаря за вниманието!