Малкият Ивайло от София е само на годинка и 8 месеца, а вече се е сблъсквал с толкова много изпитания. Момченцето се ражда преждевременно и още с първата си глътка въздух животът му се превръща в непрекъсната борба.

Плътно до него са родителите му, които нито за миг не се отказват от рожбата си и мълчаливо се справят с трудностите до днес. 

Ето историята на малкия, разказана от неговата майка: 
 
Борбата на Ивайло!
 
Това е нашето усмихнато дете Ивайло, което е на 1 година и 8 месеца.

На 13.09.2019 г. (петък) поради 2/3 отлепена плацента (без външно кървене) той се ражда един месец преждевременно с единични сърдечни тонове и тежка асфиксия, като още от първите си минути на бял свят се бори неуморно да оцелее и да има нормален живот.

И оцеля, като за изненада на всички на 14-тия ден от раждането си вече беше вкъщи.

Тогава си мислехме, че най-лошото е отминало. Но пълното щастие трая доста кратко. Поради тежкото раждане се забеляза изоставане в развитието на детето и се започна обикаляне от специалист на специалист и едно „състезание“ по поставяне на диагнози и прогнози коя от коя по-страшна.
 
Страхът от неизвестното беше ужасяващ, подкрепата и информацията от страна на институциите в подобни ситуации е плачевна. Но ние не се отказахме нито за миг. Нямаше време за губене.
 
Ивайло веднага започна ежедневна рехабилитация у дома със специалист и с мама (в подобна ситуация родителят много бързо се учи), благодарение на която той непрекъснато напредва и все повече настига връстниците двигателно и ментално. Въпреки това на 9 месечна възраст му беше поставена диагноза ДЦП-спастична крадрипареза.
 
И това не ни отказа, а ни мобилизира още повече, тъй като виждахме как нашето борбено момче се справя все по-добре и напредва с всеки изминал ден. От няколко месеца детето посещава и логопед, вследствие на което се наблюдава голям напредък в концентрацията и фината моторика.
 
С цел окончателна диагностика, адекватно лечение и рехабилитация преди месец семейството заминахме за Истанбул, Турция. Започнахме курс на рехабилитация към специализирания център RİBEM Riskli Bebek Danışma Merkezi и направихме консултация с признат специалист в областта на детската неврология.

Неврологът отхвърли диагнозата квадрипареза и постави диплегия, изявена в лека форма. Според него с усилена рехабилитация и много упоритост Ивайло може да се възстанови, ако не на 100 %, то почти напълно. Рехабилитаторите го оценяват като дете с много висок потенциал.

В този период по тяхна препоръка на нашето слънчице бяха изработени специални шини за крачетата от водеща клиника по ортези в Истанбул, с които се надяваме да се избегнат бъдещи оперативни намеси.

За този период бяха планирани и прегледи при ортопед и офталмолог, които за наше най-голямо съжаление не успяхме да осъществим поради усложнената пандемична обстановка в страната.

Предвид обявения локдаун не успяхме да завършим и планувания двуседмичен курс на рехабилитация и се върнахме в България по-рано.
 
Въпреки всички препятствия днес отново сме в специализирания център RİBEM в Истанбул и нашето момче се труди неуморно всеки ден. Надяваме се този път да успеем да осъществим и планираните прегледи при ортопед и офталмолог.
 
За да може Ивайло да ходи, тича и играе с другите деца, за да може да има максимално пълноценен живот, той се нуждае от упорита ежедневна рехабилитация и помощ от специалисти логопеди, психолози, ортопеди, невролози.

Необходимо е и редовно посещение (поне на всеки две седмици) в специализирания център в Истанбул, тъй като процедурите вкъщи вече не са достатъчни, а резултатът от рехабилитацията там е видим само за няколко дни.
 
Ние вярваме, че той ще се справи и скоро ще върви редом до мама и тати.
В началото бяхме много изплашени, но не се предадохме и с много вяра продължаваме да се борим.

Почти две години се справяме сами, но месечните разходи нарастват непрекъснато и вече са непосилни за нас. Тежко е, когато здравето и подобрението на детето ти зависи от финансови средства, които нямаш.
 
Затова днес имаме нужда от Вас, Добри Хора!
 
За рехабилитация, ерготерапия, прегледи, изследвания и закупуване на помощни средства са ни необходими около 5 000 лв на месец до пълното възстановяване на Ивайло.
 
С огромна надежда се обръщаме към всички Вас, които сте в състояние да помогнете на нашето борбено момче да се справи с това изпитание!
Ето как може да помогнете:
 
Чрез превод към дарителската сметка на Иво в Първа Инвестиционна Банка:
 
IBAN BG41FINV91501317541755
Титуляр: Ивайло Станиславов Цветанов
 
Като споделяте поста на Вашата стена или в групи, в които участвате.
 
Благодарим Ви от сърце!