На опаковката на всеки сапун, боя за коса, паста за зъби, гел или крем за ръце вече трябва да има конкретно лице за контакти, на което потребителите могат да се жалват при възникване на някакъв проблем. Изискването е част от Регламент 1223 на Европейския съюз относно козметичните продукти, който влезе в сила преди броени дни, съобщава “Монитор”.
&bdquo;Целта на тези разпоредби е да се гарантира безопасността на продуктите, от една страна, а от друга - да се отсеят лоялните от некоректните производители и търговци, които пускат на пазара опасни за здравето продукти с ниско качество. Контролът на национално и европейско ниво ще е драконовски, но и потребителите трябва да са активни и да сигнализират за всеки проблем&rdquo;, обясни за &bdquo;Монитор&rdquo; директорът, отговарящ за правата на потребителите в Европейската комисия по здравеопазване, Маркин Солтис.<br /> <br /> Той припомни, че документът бе приет и публикуван в края на 2009 г. Всички държави в ЕС имаха три години и половина преходен период, който да позволи на промишлеността да се адаптира към новите изисквания. Този период изтече на 11 юли тази година, т.е. козметичните продукти по рафтовете на магазините и в аптеките вече трябва да са в пълно съответствие с европейските норми.<br /> <br /> Проверка в няколко столични аптеки обаче показа, че все още има сапуни, шампоани и пасти за зъби, на чиито опаковки няма конкретно лице за контакти, а посоченият телефон или е закрит, или никой не отговаря на него. Така на практика ако човек се изприщи от матираща пудра с UV филтър, очите му се възпалят от водоустойчива спирала за мигли или заедно с пърхота се &bdquo;отърве&rdquo; и от косата си, няма на кого да се оплаче.<br /> <br /> &bdquo;В практиката си нямам нито един случай на човек, който да е сигнализирал за нежелан страничен ефект от козметичен продукт. Обикновено пациентите споделят този горчив опит в хода на разговора, ако са дошли за консултация по друг проблем&rdquo;, сподели впечатленията си доц. Мария Балабанова от кожната клиника на Александровска болница. Според нея, ако потребителите имат някакви проблеми, те се връщат в аптеката, за да се саморазправят с онзи, който им е препоръчал продукта. Столични фармацевти потвърдиха, че недоволните клиенти са много. Те вдигали скандали, заплашвали ги, но най-често искали връщане на парите. <br /> <br /> Желанията им рядко бивали удовлетворени, тъй като козметиката не се приготвяла в аптеката и фармацевтите не носели отговорност за състава на продуктите. В такива случаи съветвали потърпевшите да се обърнат към съответния регионален здравен инспекторат.<br /> <br /> &bdquo;Все още не са приети текстовете в Закона за здравето, които ще имплементират европейските изисквания, но екип в Министерството на здравеопазването вече е изготвил и изпратил до здравните инспектори в цялата страна указания как да процедират в такива ситуации&rdquo;, обясни шефът на дирекция &bdquo;Обществено здраве и управление на специализирани донорски програми&rdquo; в МЗ д-р Димитър Димитров. По думите му една много малка част от потребителите се обръщали към здравното министерство. Кой и от какво точно се оплаква, не се знае, защото такава подробна статистика не се води.<br /> <br /> Рутинна практика било обаче да се проверява както българската козметика, така и вносната, твърдят от различните РЗИ-та в страната. Случвало се инспекторите да откриват нередности в производството пакетирането и съхраняването на продуктите. Едно от най-честите нарушения било свързано със замърсяване на продукта преди неговото пакетиране. Второто нарушение било свързано с липсата на датата на производство.<br /> <br /> Здравните инспектори признават още, че рядко проверяват аптеките, защото считат, че ако нередностите се отстранят още на етап производител или вносител, до търговската мрежа трудно биха достигнали опасни козметични продукти. Но в същото време не отричат, че пазарът ни периодично се залива с некачествена и евтина козметика, която може да предизвика зачервяване или обрив по кожата, екземи, лишеи, пърхот и косопад.<br /> <br />