А на европейския пазар има все повече опасни нехранителни стоки. Това показва доклад на Европейската комисия, който нарежда страната ни на 12-то място, информира Нова телевизия.

Причината не е в по-големия брой стоки, които не отговорят на правилата за безопасност, а в това, че все повече хора подават сигнали за такива. В незавидния топ 3 на най-опасните артикули у нас са детските дрехи, стоките за отглеждане и възпитаване на деца и спомагателните електроуреди.

Отскоро на годинка, любимата част на Ивон и Адриана от всяка тяхна нова играчка, е нейната опаковка. Текстилните, плюшените и дървените играчки пък са любими на тяхната майка и затова най-често им купува такива. Казва, че не се съобразява особено с това какво е подходящо за възрастта им, а разчита предимно на своята преценка.

„Винаги оглеждам да няма малки части, детето да ги погълне. Понякога, колкото и странно да звучи, има пластмасови играчки, които миришат доста особено.

Отделно се съобразявам с това дали могат да се разглобят лесно. Текстилните играчки, които купувам, също гледам да не ми изглежда много от изкуствена материя - да няма пухчета, косми”, обясни майката на децата Стефани Младенова

Дали играчките на пазара отговарят на нормите за безопасност, следят от Агенцията за метрологичен и технически надзор. Правят проверки по няколко пъти в годината, като 30% от проверките, са по сигнали и жалби.

„От тези 2 195 проверени продукта през 2018 година, несъответстващите са около 22%. През 2019 година са проверени 2 017 продукта. Несъответстващите продукти са били 27%.

Пред 2020 година, само през полугодието, са проверени 362 или това съставлява 12%”, обясни Мирослав Йотов от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор

Освен играчките и стоките за отглеждане на деца, детските дрехи и спомагателните електроуреди са най-опасните артикули на българския пазар. Това показва доклад, който Еврокомисията изготвя всяка години по отношение на нехратителните стоки.

През последната година страната ни се наредила на 12 място, от 30 държави, по брой на уведомленията за такива стоки и на 4 по брой на реакциите след получени уведомления.

„ Когато се обменят данни по тази система, много по-голяма е вероятността тези стоки, които са констатирани като опасни на даден пазар, в дадена държава-членка, да не достигнат изобщо до потребителите в останалата част от пазара.

Те могат да бъдат задържани още на митница, на граница и да не се достига до рисковете при разпространението им”, обясни председателят на Комисията за защита на потребителите  Димитър Маргаритов.

През последните години потребителите стават все по-бдителни и изискващи, обяснява председателят на КЗП. Като България е една от най-активните държави-членки, защото все повече хора знаят и търсят правата си.

Наличието на наименование и адрес на производител и вносител - ако продукта е произведен в трета страна, също са абсолютно задължителни, обясняват от Надзорната агенция. А ако инструкциите не са върху продукта, то трябва да ги има поне върху опаковката.

Въпреки, че винаги чете надписите, майката на Ивон и Адриана признава, че това не им е спестило и някои инциденти.

„Имала съм доста такива ситуации. Бях купила един кубчета, на които пишеше, че са 0+ месеца, вътре с вата или нещо такова, те са кубчета за игра. Само че ръбовете им бяха много остри, като хартия.

И един ден вечерта поглеждам бебето и цялото е в драскотини, все едно от котка. Оказа се, че е от играчката, защото тя се е нарязала”, разказва Стефани.

Ако въпреки вниманието ви, до детето ви все пак е стигнала играчка, която не отговоря на условията за безопасност, или забележите такава на щанда в магазина, сигнал може да подадете в Надзорната агенция, на телефон 0700 111 88.