От БУЛАТОМ разсеяха страховете след сериала "Чернобил"

Във връзка с различните разногласия и страхове, които се появиха сред хората като реакция от сериала "Чернобил", БУЛАТОМ и Техническият университет в София проведоха разяснителна пресконференция, на която обясниха защо подобна авария не би могла да се случи в нашата атомна централа в Козлодуй.

На нея стана ясно, че съществуват редица различия между реакторите в Чернобил тип РБМК и реакторите в АЕЦ "Козлодуй" тип водно-водни (ВВЕР), които правят невъзможно възникването на подобна авария в България.

По какво двата типа реактори си приличат?

Ядрените реактори в Чернобил и Козлодуй принадлежат към групата на т.нар. реактори на топлинни неутрони, в които се изгаря ураново гориво.

Топлината, която се генерира при деленето на ядрата, се отвежда от топлоносителя, който и за двата типа реактори е обикновена вода. Получената топлина се използва за производството на пара, която задвижва турбогенераторите за производство на ел. енергия.

Какви са обаче различията?

Забавителят на ядрения процес при РБМК реакторите е графит, който е лесно запалим, доколкото при ВВЕР реакторите забавителят е лека вода.

Също така при РБМК реакторите има едноконтурна система, а при ВВЕР е двуконтурна. Това означава, че при ВВЕР реакторите водата, която охлажда реактора е различна от тази, която се изпарява и постъпва в турбината.

При РБМК реакторите липсва цялостна усилена защитна обвивка. Частта над горивните канали не е херметична и сградната конструкция не може да издържи големи вътрешни или външни натоварвания.

При водно-водните реактори има наличие на контейнмънт. Усилена херметична защитна обвивка, изградена от предварително напрегнат бетон, която предпазва реакторната инсталация от външни въздействия и може да предотврати изхвърляния в атмосферата.

Развитието на ядрената енергетика

"За първи път енергиен блок е включен атомен блок през 1954 година. В момента говорим за реактори трето поколение. В момента се работи по четвърто и пето поколение. Масово в индустрията са реактори второ поколение и се строят предимно трето поколение. Някои казват технологията в Белене е стара, но такова определение не може да се даде. Това, което е старо е принципът, който се използва, за да работят тези блокове", обясни Станислав Георгиев - секретар на БУЛАТОМ.

По думите му, ако трябва да търсим начин за производство на ел. енергия постоянно, освен ядрената енергетика, друго няма. "Практиката, която се оказа най-ефективни, са ВВЕР реакторите", обясни той.

Защо не може да се случи подобна авария у нашите централи?

• Леката вода (забавителят при ВВЕР реакторите) позволява изграждане на активна зона с много по-малки размери.
• При РБМК сградата е обикновена и не може да издържи изхвърляне в атмосферата при авария.
• РБМК нямат лимит на мощността и трябва да бъдат ограничени.
• С повишаване температурата в РБМК се повишава и мощността. С повишаване на температурата при ВВЕР се намалява мощността. "Това е основната разлика между двата типа реактори. Именно тази разлика не позволява такава авария при реакторите в България", обясни Георгиев.
• Само средната част на прътите са от борна стомана при РБМК реакторите. Борът поглъща неутроните. Във ВВЕР реакторите целите пръти са от борна стомана.

- Различават се и системите за аварийна защита. При РБМК има две системи за безопасност. В Козлодуй те са 3, в Белене ще бъдат 4. При РБМК реакторите системите за защита им е необходима ел. енергия, иначе не биха работили. Във ВВЕР системите са активни и пасивни. Активните се нуждаят от ел. захранване, но на пасивните не им е необходимо електричество, за да действат.

"Аварията в Чернобил е изцяло човешка грешка. В "Козлодуй" възможност за такава грешка няма. Операторът не може да направи подобни действия", каза Георгиев.

Той обясни, че в Чернобил е трябвало да бъде тествана възможността на турбината на реактора да поддържа системите за сигурност по време на авария, докато дизел-генератора се задейства и произведе достатъчно енергия да задвижи системите за защита.

В резултат на операторска грешка при този процес, и на по-трудното управление на РБМК при ниски мощности, мощността на реактора е намалена до 5%, вместо до желаните 30%. Настъпва отравяне на реактора, което прави връщането на мощност трудно. 

Тогава експериментът е трябвало да бъде прекратен...

Но операторите избират мощността да се повиши до желаните 30%. За целта те извеждат извън активната зона всички групи регулиращи органи (което е забранено) и блокират действието на аварийната защита на реактора.

Поради голямата височина - 7 метра, и каналната конструкция в активната зона се оформят "микрореактори" с различна мощност. В долната част мощността нараства изключително много в резултат на положителните обратни връзки на реактивността.

Когато разбират за случващото се, операторите задействат ръчно аварийната защита, ори което всички поглъщащи органи се въвеждат в активната зона. Това отнема повече от 10 секунди. От въвеждането на органи, които е забранено да се въвеждат, се получава нежеланият ефект - на мястото на водата постъпва графит. Вместо реакторът да се заглуши, неговата мощност се повишава рязко. 

Така настъпва парна експлозия и долната част на активната зона на реактора се разрушава. Последващото постъпване на въздух води до възпламеняване на лесногоримия реакторен графит.

Ядрената енергетика все още е много "млада"

"Ние все още се учим как да използваме ядрената енергетика. Природата ни е дала начин как се прави енергия - чрез Слънцето. За 65 години няма как да сме го разбрали все още това. Периодът е твърде кратък. Трябва да сме малко по-търпеливи", каза в заключение секретарят на БУЛАТОМ.