Преди години го наричаха първия частник в Кърджали. Движеше се с охрана, държеше близо 15 заведения, плащаше сметки дори на прохождащи политици като Жорж Ганчев.
Днес той е просто Данчо – мъжът, който продава дини на пазара.
Началото – Постановление 35 и златните години
Всичко започва с Постановление №35 на Министерски съвет от 1987 година – една от първите възможности за легален частен бизнес в края на социализма. Заедно с брат си, Данчо наема търговски обекти от държавата. Двамата бързо стават първенци по предприемчивост в региона – докато другите още се колебаят, те вече въртят бизнес.
През 90-те заведенията им кипят от живот – всяка вечер пълни, без нужда от чалга звезди и съмнителни трикове. Това е времето на истинския бизнес, както го нарича самият той.
Краят идва с „Закона на джунглата“
Около 1995-1996 г. нещата се променят. На сцената се появяват други сили. С влизането на нови играчи и промяната на правилата, бизнесът на братята започва да се свива. Започва да действа „Законът на джунглата“, както го нарича Данчо – свят, в който пионерите от Постановление 35 вече не могат да оцелеят.
Постепенно губят всичко. Последното, с което се разделя, е павилион. След това идва тишината.
Днес – от лукс до дините
Днес Данчо не притежава бизнес, не ръководи заведения и не финансира политици. Той просто продава дини – за приятел от Любимец, който притежава хиляди декари земя. Живее тихо, скромно, далеч от прожекторите.
„Животът е като диня – може да е сладък, но в един момент се пука“, казва той.
Историята на Данчо не е просто за възход и падение. Тя е метафора за цяла епоха, в която първите станаха последни, а пазарът – арена на други сили.
