Отиде си писателят Иван Жеглов
Той е автор на над 30 книги със стихове, разкази, новели и на романа "Абдулахи", посветен на Възродителния процес.
Писателят Иван Кръстев пише за една от най-известните му книги: "Творбите на Жеглов се четат с голямо увлечение от децата, писани са на непосредствен език и съм сигурен, че чрез книгата му „СИНЕОКИЯТ УЧИТЕЛ” децата ще научат много нови неща за дейността на Апостола."
За себе си
Живеех тихо, скромно, в очакване на радост
и все горчилки вкусвах, дирейки наслада.
Във своя маратон не съм познал умора.
Умирах често сам, ала възкръсвах с хора.
Не знам къде ще бъда - в ада или в рая
и просто си пътувам в очакване на края.
Жадувал съм, когато и вода съм газил.
Палача си познавах, но не съм го мразил.
Към слънцето се взирах, но виждах все луната.
Приемах капка обич, наместо шепа злато.
Край мен скимтят лисици, но пазя вяра скрита,
че подлия двуличник ще мога да изритам.
И всеки кълн обичах, изникнал от земята,
нали от него тръгва животът по-нататък.
Към други хора хули не смеех да изричам -
мерзавецът не може човек да се нарича.
Живеех все затворен, като че във утроба
и често в добрините съм подозирал злоба.
Не съм живял за слава, не съм очаквал лаври,
но няма и приживе да се предам на ларви.
Не съм аз Дон Кихот, не съм и Мефистофил,
но няма да премина живота по пантофи,
макар да срещам в него: измама и умора
и хищници двуноги в съжителство със хора...
1989 г.
Последвайте ни