Александър Алексиев, който е собственик и управител на Брягово Милк ЕООД, написа отворено писмо за неудобната истина: Как умира българското овцевъдство.
Ето какво гласи то:
"Пиша Ви с последна вяра, а не с надежда за сензация, че в медийното пространство на България все още съществува място за гласа на реалните производители. Това са хора, които не присъстват по студиата, а са във фермите.
Хора, които не говорят „от името на сектора“, а го създават. Ден след ден. В мълчание. В последните седмици се води медийна кампания, в която истинският сектор няма глас. Говорят едни и същи „експерти“, които нямат досег с реалното животновъдство.
Казвам се Александър Алексиев и съм собственик и управител на Брягово Милк ЕООД. Моето предприятие е най-голямото индивидуално млекопроизводствено стопанство в страната. Управлявам Българския Фермерски Кооператив - сдружение на четири водещи ферми в България, които носят над 22% от националното преработено мляко през есенно-зимния сезон, т.е. сезона в момента.
Да, правилно прочетохте: 4 ферми – ¼ от есенно-зимното мляко в България. Ние сме професионалисти, инвеститори и гаранти за продоволствената сигурност на страната, все неща непонятни за мнозина.
Днес, поради очевидната цензура и мълчаливо пренебрегване от страна на медии, институции и самозвани експерти, решихме да излезем публично.
Искам да засегна темата за Ваксината срещу шарка по овцете и лицемерието на системата.
Първо да подчертая - В България няма нито една голяма ферма, която подкрепя масовата ваксинация срещу шарка. Нито една. За да сме наясно - Ние не сме против профилактика и контрол. Но ваксинация без анализ, без стратегия и с фатални икономически последици е акт на
безотговорност.Последните дни наблюдаваме редица публични изказвания, които откровено представляват елементарна манипулация, целяща да заблуди обществото.
Ето пример на често повтаряно становище:
„Фермите ваксинират за Син език - защо да не ваксинираме и за Шарка?“
На пръв поглед звучи логично, нали?
Но нека вникнем в реалния контекст, който удобно се премълчава:
Шарка по дребните преживни животни (ШОК) е заболяване от Категория А по класификацията на Приложение към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882.Син език е заб
оляване от Категория C.
Реално, двете нямат нищо общо нито по епидемиологичен риск, нито по изисквания за контрол, нито по последствия при интервенция.Ник
ой не ви каза това, нали? Никой от „експертите“ представители на бранша не го спомена в ефир.
Защо сме против ваксинация: правният и икономическият ефект (без край)
Не сме против здравеопазването на животните; против сме безсрочното въвеждане на мерки, които убиват сектора.
По Делегиран регламент (ЕС) 2023/361 ваксинирането независимо дали „спешно“ или „превантивно“, автоматично задейства ограничителни мерки спрямо продукцията и движението в цялата страна. Това на практика означава:
- Ограничения за продажбата и реализацията на мляко и месо;
- Ограничения/забрани за движение на живи животни на национално ниво;
В сила остават всички съпътстващи мерки без ясно определен краен срок!
С други думи, с една инжекция затваряме пазарите, блокираме паричния оборот, сриваме фермите.
А „временното“ става постоянно: ваксинираме срещу Син език вече повече от 7 години!
Точно затова сме против ваксинация без стратегия и хоризонт: защото превръща сектора в безкрайна карантина и елиминира икономическия смисъл да произвеждаме.
Вместо факти, се тиражират внушения, че „всичко е наред“ и че „фермерите просто се инатят и са разделени“.
Истината обаче е ясна:
Опитва се да се наложи тежка, нерегламентирана и икономически опасна мярка чрез подвеждащи паралели.
Това не е експертна позиция. Това е политическа и медийна манипулация, която може да доведе до реална катастрофа в сектора. Фактите НЕ се отразяват правилно, а изцяло обективно.Изготвихме
декларация, абсолютно реално подкрепена от стопанства с над 100 000 животн, която изпратихме до МС, МЗХ, БАБХ, както и копие до медиите в страната, която остана като глас в пустиня.
Какво Ви говори това?
Хората, които разбират от:
- инвестиции, защото нашите стопанства са глътнали милиони;
- управление на риска на практика, а не на теория;
- икономика, защото ние сме градивните клетки в нея;
- биосигурност, която към момента ни предпазва от заболяването;
- реална себестойност на продукцията, защото харчим стотици хиляди левове за фуражи всяка година;
и логическата взаимовръзка между агроцикли, сме категорично против недоказаната практика за ваксинация срещу ШОК.
Наслушахме се на твърдения, че икономическия аспект не бил важен.
Ако икономиката бъде извадена от уравнението, фермерството престава да бъде производствена дейност и се превръща в хоби с обречен край. Държавата да иска от нас да жертваме фермите си „в името на обществения интерес“, означава да не разбира какво всъщност държи българското село живо, а именно пазарната логика.
Логиката в извършването на стопанска дейност е постигането на икономически резултат. Основната, фундаментална цел на всяка стопанска дейност е да създаде стойност, която да се материализира в печалба или поне устойчива възвращаемост на вложените ресурси - труд, капитал, време и риск.
Ако няма такава възвращаемост, няма икономически смисъл от продължаване на дейността. Ако извадим икономическия резултат от уравнението, стопанската дейност престава да бъде "стопанска", и се превръща в:
- Социална дейност
- Хоби
- Доброволческа инициатива
Или в нашия случай: фалит
Ограниченията, които ще последват след ваксинацията, ще убият в пъти повече животни от самото заболяване. Ще закрием стада, ще фалират стопанства. Това не са предположения, имаме го черно на бяло вече записано в икономическия анализ на МЗХ. И все пак гласът на разума остава игнориран.
Както казахме - Ние вече няма да мълчим!
Истината, която никой не смее да каже: БИОСИГУРНОСТТА Е ТЕМА ТАБУ
Проблемът на животновъдството не е в съществуването на дадено заболяване, а в липсата на контрол върху стопанствата. Защото дори в момента да се справим, до няколко месеца ще ни удари следващото такова, и после пак и пак и пак. Защо? Защото българските стопанства масово НЕ отговарят на санитарните норми!
Биосигурност е дума, която за над 80% от фермите в страната е непозната.
Нека поясним:
Биосигурността е фундаменталната система от мерки, които предпазват животните от външни заплахи, като заболявания, вредители, нерегламентиран достъп и биологични рискове. Това включва, но не се ограничава до:
- ограждане на стопанството;
- контрол на входа и изхода (ако нямаш ограда съответно нямаш обособен вход/изход);
- дезинфекционни площадки;
- регламентиран транспорт;
- проследимост на фуражи и др.
Аналогичен пример:
Сега си представете болница без врати и прозорци. Без санитарен контрол. Без медицински протоколи. Ето това е днешната картина в българското животновъдство.
Стопанства без елементарна ограда. Без регистрирана дейност. Без никакви мерки за биосигурност. В тях започват над 75% от огнищата. Но вместо тези ферми да бъдат затворени, те са били „регистрирани“ по чл. 137, иначе казано все едно да получиш шофьорска книжка от така известен зърнен снакс. Тези същите стопанства продават продукция без документи и без проследимост. Ощетяват фиска и прибират голямата част от европейското финансиране, без да отговарят на европейските условия.
Ние питаме: Къде са институциите? Къде е държавата? Заради тях искат да накажат нас!
Ако не сме прави:
Как така заболяване не започва от трансгранична зона, а избухва в центъра на страната?
Птичките ли го донесоха? Или просто системата спи?
Никой не проверява откъде идват животните, как се транспортират, защо съществуват пазари без лиценз, без контрол, без регулация. Никой не поставя под въпрос как група от 40-50 човека могат да държат целия сектор в шах и мат с нелегална търговия.
И същевременно, държавата защитава и обслужва интересите на точно тези, които:
- не плащат данъци;
- не издават фактури;
- продават продукция от неизвестен произход;
- не спазват никакви санитарни изисквания;
- ощетяват бюджета, потребителите и здравето на нацията.
А какво правим с малкото ферми, които спазват закона?
Нека ги натискаме още. С бюрокрация. С данъци. С регулации. С мълчание.
Дребен пример е въвеждането на УНП-та за млякото и класифицирането му, като стока с висок риск за фиска. С висок риск е само ако издаваш фактура естествено…
Докога ще наказваме добрите, за да прикриваме лошите?
Сегашната политика е антифермерска. Не просто антиевропейска - тя е антибългарска.
Заключение: Мълчанието оттук нататък няма да е опция. Ако държавата не се пробуди няма да умре само животновъдството. Ще умре и вярата, че в тази страна можеш да правиш бизнес почтено.
Щом държавата не желае да чуе онези, които инвестират, които плащат осигуровки, които спазват закона, ние имаме решение.
Примката на бесилото вече ни е сложена, остава само да се бутне столчето с решението за ваксинация. След като сме обречени на смърт нека държавата се намеси и да се погрижи за осигуряването на продоволството на населението. За всеки, който смята, че работата ни е изключително лесно ето едно предложение - да национализира нашите ферми.
И не - няма да търсим компенсации за вече понесените загуби. Ние никога не сме имали печалби все пак, за това говорим само за загуби. Нека експертите да направят анализ на реализираните животновъдни стопанства по инвестиционните мерки и колко още от тях функционират след, като е изтекъл мониторинга. Ние сме последните.
Няма да съдим за пропуснати ползи.
Няма да търсим политическа разплата.
Ясна и видна е нашата балансова стойност.
Искаме просто ще излезем от този порочен кръг!
Нека държавата поеме отговорността.
Нека открие държавни ТКЗС-та
Нека създаде държавни ферми,
Нека поеме изхранването на населението.
Но когато супермаркетите останат без български мляко,
когато сиренето се прави с вносна суровина,
когато месото е с неясен произход и съмнителна стойност - моля, не търсете нас.
С уважение, Александър Алексиев.
