По традиция културният афиш в България през май (утвърдил се и като месец на културата) е пребогат. Същото /това се отнася и за претоварената програма на столичните театри. Поради ограниченото място ще се спрем само на някои нови постановки в „два храма на Мелпомена”, които особено напоследък „стрелят” премиери една след друга, въпреки че са с доста различен профил.
Да се заемеш с поставянето на сцена на творба на великия швед Ингмар Бергман, при това на една от най-наситените му с дълбок психологизъм, като „Есенна соната”, показва творчески кураж и самочувствие както на режисьора Крум Филипов, така и на целия екип. Но това е НАРОДНИЯТ ТЕАТЪР „ИВАН ВАЗОВ” , това е флагманът на родното ни сценично изкуство.
Само ще припомним, че „Есенна соната” е първоначално филм от 1978 г. по сценарий и режисиран от Ингмар Бергман и е последната негова кинотворба, направена и за театралната сцена. „Есенна соната” е и последната роля за големия екран на легендарната актриса Ингрид Бергман (тук тя се превъплъщава в майката Шарлота), носителка на три награди „Оскар”.
„Есенна соната” е и първата съвместна работа, колкото и странно да звучи това, на двете суперзвезди на шведското и световното кино – Ингмар и Ингрид Бергман. Те не са роднини, а само фамилните им имена съвпадат. В другата главна роля, на дъщерята Ева е блестяло също голямо име – на норвежката филмова и театрална актриса Лив Улман. Двамата с Ингмар Бергман са имали над 40 години силна любовна връзка.
И така на Камерната сцена на Народния театър ставаме свидетели на болезнените спорове между майка и дъщеря, как те са се наранявали душевно една друга. Майката Шарлота, прочута и ексцентрична пианистка (в ролята Жорета Николова) е пренебрегвала години наред своята дъщеря Ева (Александра Василева) в името на своята професионална кариера.
Жорета Николова (майката Шарлота) на преден план и Александра Василева (дъщерята Ева) в "Есенна соната" от И. Бергман
Тяхната първа среща след седем години започва като че ли нормално за най-близки хора, но с всяка изминала минута напрежението между тях се засилва, облаците се сгъстяват, атмосферата все повече се наелектризира, тонът на нервния диалог между тях от „пиано” бързо стига до „кресчендо”. И няма да е авторът И. Бергман, ако не се стигне до
постепенно, но пълно разбулване на техните души.
Премълчавани и дълго време потискани тайни излизат наяве, неизказани мисли и мнения се изричат на висок глас. Как ще завърши този остър сблъсък? Има ли решение тази толкова сериозна криза в отношенията между родител и деца (по- малката сестра на Ева- Хелена, ерго Албена Ставрева е тежко болна)? Възможна ли е прошка и евентуално спасение на душите на двете конфронтиращи се жени? Възможно ли е помирение между поколенията? Отговори поне на някои от тези въпроси бихте могли да получите, ако гледате някое от следващите през май представления на „Есенна соната” –на 10-и (неделя) или 23-и (събота) от 19.00 ч.
Такъв тип спектакъл (драматург на постановката е Мирела Иванова), базиран не на театралното действие, а на силата на словото, изисква силно актьорско присъствие и голяма концентрация на внимание И го има в лицето не само на Жорета Николова и Александра Василена, но и на Албена Ставрева и Стоян Пепеланов в поддържащите роли съответно на Хелена и на съпруга на Ева, пастора Виктор.
Въздействието на „Есенна соната” се засилва още и от много добрите сценографски решения на Венелин Шурелов. Той умело съчетава видеопрожекция на пейзажи от шведската природа, с пиано зад полупрозрачна завеса и загатната домашна обстановка на Ева, извеждайки на авансцената разгорещения дебат между двете жени.
Същевременно психологическата драма изисква максимална концентрация и от зрителя, за да улови всяка дума на героините. Добре, ама особено Александра Василева говори през повечето време твърде тихо (вероятно за да изрази така съкровеността на своите чувства), така че дори седящите на първите два реда в Камерната зала се напрягаха, за да чуят нейните реплики. Разбира се, този недостатък може и следва да бъде отстранен за следващите представления.
Като говорим за Ингемар Бергман, то едно друго негово знаково произведение „Фани и Александър” ще заеме видно място в репертоара на Народния театър през идващия театрален сезон. То ще бъде поставено на Голямата сцена от утвърдения съвременен шведски режисьор Линус Тунстрьом и 50 актьори от трупата на първия ни театър вече се явиха на кастинг при него.
************* ************* ************* **************
Към творчеството на друг голям автор –световноизвестния английски белетрист и драматург Съмърсет Моъм, също се е насочил екипът на Народния театър и се е справил блестящо. Амбициозната актриса Бойка Велкова е направила истински „хеттрик”.
Тя е изработила сценичен вариант на неговия роман от 1937 г. „Театър”, режисира умело пиесата и изиграва прекрасно главната роля на знаменитата лондонска актриса от 30-те години на ХХ век Джулия Ламбърт. Вариантът на Бойка Велкова за Камерната сцена е направо „театър в театъра” – с блясъка на Уест енд (много допринася също стилната и съобразена с епохата сценография на Чавдар Гюзелев), успехите на „звездите”, но и високата цена на тези успехи,
съперничеството, завистта и интригите, ударите под кръста.
Джулия на Бойка Велкова се страхува от постепенно повяхващата й с годините красота, вътрешно чувства конкуренцията на младите в лицето на Ейвис Крайтън (добра изява на студентката Александра Свиленова).
Бойка Велкова, като Джулия Ламбърт в "Театър"
Джулия търси опора в своята добра приятелка Доли де Врис (Вяра Табакова, както винаги уверена в своите възможности и запомняща се с ролите си), и най- вече в своя съпруг, известен режисьор, но и педантичен и доминантен мениджър Майкъл Гослин (Ириней Константинов). За да добие отново увереност, Джулия дори си намира млад (на възрастта на сина й) любовник в лицето на първоначално смотания беден счетоводител Том (Даниел Върбанов), който после „израства” като безогледен кариерист.
Вяра Табакова (Доли) и Ириней Константинов (Майкъл) в "Театър"
Актьорският тандем (Велкова – Константинов) е наистина знаменит в „Театър”. В стремежа на Джулия и Майкъл да поддържат своята суета и илюзия, че са още млади, те се отдават и на …фитнес. Може ли зрителят да забрави например серията динамични лицеви опори, които прави на сцената толкова обичаният драматичен и киноактьор Ириней Константинов, директор на Театър „София”, изстрадал и всички несгоди на все още продължаващия ремонт на сградата ?!
Драматургът Съмърсет Моъм (в началото на ХХ век четири негови пиеси се играят едновременно в лондонския Уест енд) доказва в „Театър” прозрението на Уилям Шекспир, че „светът е сцена”. Джулия на Бойка Велкова непрестанно играе роли и в живота, в най-обикновените си отношения с хората, дори се улавя понякога, че цитира реплики от пиеси, например на Чехов. До такава степен, че синът й Роджър (в ролята младият Мартин Димитров) накрая я попитва: „Мамо, съществува ли …истинска Джулия?”.
„Театър” е спектакъл, който трябва да бъде гледан от всеки, интересуващ се дори малко от изкуството на Мелпомена. За съжаление през май възможността е само веднъж – на 9 май (събота) от 19.00 ч.
*********** ************ *************** ***********
Като че ли, за да останем на вълната „театър в театъра”, най-новата премиера на Народния (от 30 април т.г.) – „Ария на съперницата” от Ерик - Еманюел Шмит третира също, макар и под друг ъгъл, темата за съперничеството, за страха на „звездите” от помръкване, за изпепеляващата завист.
Френският драматург и романист Ерик-Еманюел Шмит е добре и отдавна познат на българската публика от многото му пиеси, които се играят на родна сцена, гостувал е и неведнъж у нас. Романът му „Ария на съперницата” излиза по случай 100-годишнината от рождението на оперната дива Мария Калас. Театралната адаптация Шмит прави обаче специално за проекта на Народния театър, като преводът от френски е отново на Снежина Русинова - Здравкова.
На световната премиера на този моноспектакъл –дело на режисьора Стоян Радев и в
чудесното изпълнение на Биляна Петринска
зрител бе самият Ерик-Еманюел Шмит. Видимо много доволен, авторът даде висока оценка и на двамата. Биляна Петринска се превъплъщава в образа на измислената певица Карлота Берлуми, която въпреки вече спечелената слава, физическа красота и щастлив личен живот, постепенно губи почва под краката си и остава в сянката на Мария Калас, на пръв поглед изглеждаща странно за оперна дива, но очевидно магнетична.
Биляна Петринска в моноспектакъла "Ария на съперницата"
Завистта, озлоблението, страхът от забравата, мъчителните усилия да разбере магията на великата гъркиня бавно но сигурно „изяждат” Карлота и я довеждат до логичния край.
Целият този вулкан от чувства –спотаени и явни, режисьорът с изискан вкус Стоян Радев успява да пренесе на сцената „Апостол Карамитев”, разбира се, с такъв „посредник” като Биляна Петринска. Неслучайно Стоян Радев е носител на най-пре-стижните ни награди „Аскеер” (2021 г.) и „Икар” (2026 ) за режисура, а през 2026-а и за най-добър спектакъл „Берлин, Берлин”.
„Арията на съперницата” можете да „чуете” и гледате през май на 12-и (вторник) и на 29-и (също петък) от 19.30 ч.
И нещо много важно – новина от последния час! Поради големия интерес Народният театър „Иван Вазов“ удължава кампанията за млада публика „18 – 25 по 5“ до края на настоящия театрален сезон.
Младите хора на възраст от 18 до 25 г. си закупуват билети на преференциални цени от …5 евро. Чест прави на ръководството на водещия ни театър и на неговия директор, режисьора Васил Василев, че по такъв начин запалва искрата на интерес и поддържа огъня сред младите на обич към сериозното изкуство. Показателно е, че от началото на кампанията над 6 000 младежи са се възползвали от преференциалните цени.
Политиката на социална достъпност е постоянна и извън тази кампания. Гражданите на пенсионна възраст и хора с трайни увреждания заплащат само 4,09 евро за билет, а ученици и студенти – 5,11 евро. Хвала на Народния театър!!!
---------- ооооооо ------------- ооооооооооо ------------ ооооооо ---------
В САТИРИЧНИЯ ТЕАТЪР „АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ” пък за поредната си 408-а премиера, неслучайно, а много разумно драматуржката Богдана Костуркова и режисьорът Николай Младенов са се спрели на заглавие – „Началото на края” от нашумелия френски драматург Себастиен Тиери . Първо, роденият през 1970 г. комедиограф, режисьор и актьор е смятан за „новата звезда на френския театър” и е най-поставяният на сцена автор от Петата република, ако ли не и от целия Стар континент. Второ, Себастиен Тиери е вече добре познат и у нас. Именно тук, на сцената на Сатирата през 2018 г. режисьорът Андрей Калудов „направи” неговата пиеса „Обичай ме”.
Плакатът на "Началото на края"
Ще припомня също, че през ноември с.г. самият автор кацна в София, за да гледа „на живо” спектакъла и даде висока оценка на играта на Албена Павлова, Димитър Баненкин и техните колеги, както и на постановката като цяло. В момента в Плевен се играе при голям успех друга комедия от носителя на високо престижната награда „Молиер”.
„Двама чисто голи мъже” е под режисурата на Асен Блатечки, който се превъплъщава и в главната мъжка роля, а преводът е дело на друг наш известен актьор Михаил Билалов. Впрочем тази пиеса, представена от Театър Бонини, можете да гледате и на откритата сцена на театър „Сълза и смях” на 14 май т.г. (четвъртък) или на 14 юни (неделя) от 19.00 ч.
Явор Борисов и Георги Манчев в "Началото на края"
Фактически текстът на „Началото на края” узрява доста време при драматуржката и режисьора, които чакат набелязаните от тях
актьори за главните роли: Явор Борисов и Стела Ганчева
да бъдат свободни за репетиции. Но и двамата и особено Явор Борисов са от най-натоварените в трупата на Сатиричния театър и затова постановката се забавя, но Николай Младенов, който е и заместник-директор на театъра не се отказва.
„Текстът на Тиери грабва, той е пълен с обрати, действието предприема неочаквани посоки – споделя режисьорът. – Освен това има леко криминален характер (Слава Богу, без убийство!), което е предизвикателство, а аз обичам предизвикателствата…"
И наистина, Николай Младенов има вкус към криминалните комедии. Достатъчно е да споменем дори само неговите постановки на: „Светици и перверзници”, „Случаят Лола” (и двете от испанския драматург Хосе Варлета). Накратко в „Началото на края” става дума за едно семейство, което е пред разпад.
Ален Бомон (в ролята Явор Борисов, той обича да играе герои, които да го провокират ) вижда своята 35-годишна съпруга Натали (Стела Ганчева) като 70-годишна грохнала и болнава старица, която само след броени дни ще стане ….90-годишна. След едва 9 години брак Ален всячески се мъчи да се отърве от нея – предлага й слухов апарат, старчески дом.
Накрая г-н Бомон убеждава срещу заплащане свой служител, доставчика Ерве (много колоритен образ изгражда младият Георги Манчев) да се грижи за нея, да я „прави щастлива”, докато Ален се отдава на ласките на своята любовница Женифер (Деляна Хаджиянкова). Каква е изненадата на непохватния Ерве, когато очаквайки да види „домашен призрак”, пред него се изправя здрава и права една много привлекателна млада дама!
Какво става по-нататък, си заслужава да видите в Камерната зала на Сатирата още на 14 или на 21 май от 19.30 ч. Да се посмеете от сърце, но и да се замислите, как ние и с какви очи виждаме най-близкия до нас човек, как се отнасяме към него.
И в тази пиеса изкусният драматург Себастиен Тиери остава верен на своя стил – динамично и напрегнато действие, жив и интелигентен диалог и деликатно равновесие между развлекателния булеварден театър (много популярен във Франция) и театъра на абсурда. Затова и критиците в неговата родина го сравняват със Самюел Бекет и Франц Кафка.
Авторът на "Началото на края" Себастиен Тиери
Трябва непременно да отбележим и много добрата сценография на Елица Рангелова. На неголямата сцена в Камерната зала „Методи Андонов” тя „разгъва” реалистично, а не условно, един стилен парижки апартамент, отговарящ на социалния статус на семейство Бомон.
************ ************** **************** **************** *******
Отново семейна комедия, но
засягаща връзките между …три семейни двойки,
като тримата мъже/ съпрузи са …братя. Отново обрати, но още по-чести, в действието, които ескалират до още по-голямо напрежение. Наситените пък с хаплив хумор диалози са като фехтовка. Това е може би най-характерното за една друга изключително забавна пиеса „Етърви” (режисьор Владимир Люцканов, драматург Богдана Костуркова) отново от известен френски автор Ерик Асус, чиято премиера беше неотдавна в Голямата зала на Сатиричния театър.
Зашеметяващите "етърви" от комедията на Ерик Асус "Етърви"
Мъжете - "жертви" на етървите от едноименната комедия
За взривовете смях на публиката несъмнено най-много допринесе блестящата игра на целия актьорски състав. В него ярко се изяви и новият член (от края на 2025 г.) на трупата на Сатирата Ива Тодорова, носителка на 4 награди „Икар” за своите моноспектакли.
************ ************* ************ **********
В афиша за май (на 15 и 22-и в Happy Сатира Comedy Bar от 20.00 ч.) прави впечатление още едно заглавие – „Денят на гларуса” от Ива Петрони. Именно с тази пиеса доскорошната ни колежка –журналистка спечели конкурса за 2025 г. на Сатиричния театър за написване на нова българска комедия и голямата награда на името на Алеко Константинов. „Денят на гларуса” е втори пореден успех на творческия тандем Ива Петрони и режисьора Боил Банов след живия интерес, който предизвика сатиричната им драма „Бул териер”, поставена в Народния театър „Иван Вазов”.
И докато зрителят се ориентира в „зарята” от премиери в Сатирата, то зад кулисите на обичания ни театър на столичната улица „Стефан Караджа” №26 отново се шуми. При това наистина премиерата на фарса „Шум зад кулисите” от отрупания с литературни награди английски писател, драматург и преводач, 92-годишния Майкъл Фрейн вече чука на вратата. Премиерата на постановката на режисьора Андрей Аврамов (драматург на постановката е Михаил Тазев) ще бъде на 12 май (вторник), а следващият спектакъл през май е на 26-и, също вторник и отново от 19.30 ч.
БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ
Снимки – Фотоархив на Народния театър и на Сатиричния театър
