Четох в един блог, че случаят със съборения паметник в Славяново скоро щял да отмине. Както и създаването на Мюсюлман-демократическия съюз. Ще ги замести свинският грип, после цената на зимнината, коледното прасе и т.н. А може би е тъкмо обратното? Може би трябва да се забрави или поне неглижира фактът, че за първи път Сметната палата отказа да завери отчета на Министерския съвет?
Или, че се предоговарят и размразяват средства по европейски програми? Или, че дори в парламента Класната Цецка Цачева въведе такъв ученически ред, че (о, чудо невиждано), дори на парламентарния контрол в залата има по 160-170 депутати, а на президиума стоят всички зам.-председатели, докато преди месеци там дремеше дежурно единствен Любен Корнезов?
И в двете позиции има по доза истина и малко от световната конспирация. Но ако преобладаващия брой политически анализатори твърдят, че и в Славяново и в Рибново напрежението се предизвиква, за да докаже за пореден път ролята на ДПС като „незаобиколим фактор за етническия мир”, то защо изобщо тези огнища трябва да се появяват? Нещо повече – в Рибново напрежението съществува от години и въпреки това там движението изглежда безпомощно. И започваме да се съмняваме – това случаен и локален пример ли е или дирижирано напрежение. А паметникът спонтанно хрумване ли е или жалон по пътя към нещо по-голямо?
Страховете около тези локални изблици на нездрав и както се разбра противоконституционен етнически радикализъм най-вероятно ще се забравят. Но не защото ще ги изместят други уж по-важни теми, а защото няма условия за тяхното развитие. Като идеята за двунационална държава, например. И бурния дебат, който този паметник на незнайния турски войн предизвика в обществото е достатъчно добър пример за нетърпимостта към подобни резки движения. Както и изказванията на очевидци и местни администратори които заявиха, че са доволни от мерките, предприети от властта и, че усещат ръката на държавата.
Според Четин Казак действията по разрушаване на паметника биха могли да се класифицират като „самоуправство на държавата”. Според президента Първанов отговорът на институциите и обществото е бил адекватен.
Та ето ви още две гледни точки по въпроса.
Евгени Петров, БЛИЦ
