Паниката от Пеевски парализира ордата на Костов и любимите му приватизатори

От шубето вярно по-голям страх няма. Ако не вярвате – само хвърлете поглед върху изданията на Иво Прокопиев и другарите му честни приватизатори, събудили се за нощ от опърпани мераклии за власт в (мулти)милионери с благословията на бащицата им Костов, пише "Монитор".

Явно подгонени от паниката, че парламентът е на път най-сетне да сформира комисия, която да извади на светло всички кирливи ризи на прехода, в това число и техните, подсъдимият разградски бос и компания свикаха сбор на перодръжките си за нов залпов удар по Врага.

По-конкретно този, от когото първа излезе и идеята за създаване на подобна парламентарна комисия – депутата и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски. Но в безсилието на паниката си не успяха да измислят нищо по-различно от опит за освежаване, пардон - „рифрешване“, на залинялата жълтопаветническа слава.

При това в пореден опит за пренаписване на историята, който обаче в крайна сметка им вкарва ни повече, ни по-малко автогол. Разобличавайки самите поръчители.

Така на седмата година от протести, за които през годините стана пределно ясно доколко са били „спонтанни“, нережисирани и неподплатени финансово, след няколко часа скрибуцане, ръждясалият от претопляне на стари опорки мейнстрийм на Прокопиев и сие, роди половин дузина статии по предварително зададена от спонсорите й тема – изтупване на праха от протестърското ДАНСwithme.

Явно заради важността на задачата за поръчителите й, в изпълнението на повелята им се включиха не периферни, а ключови брънки на машината за манипулации на олигархията. Първи със задачата се справиха от (анти)българската секция на „Дойче веле“, откъдето прибегнаха до услугите на „експерта“, превърнал политологията в семеен бизнес за печелене на грантове и задкулисно финансиране Даниел Смилов.

В доказателство за спонтанността и независимостта на творението на Смилов, то веднага бе препечатано от „Дневник“ на Иво Прокопиев. А докато разградският каолинов бос препираше опорките си през външен говорител, аверът му – също подсъдимият фармацевтичен бос Огнян Донев, заложи на собствено производство –журналист от изданието му „Клуб Z“, играещ ролята на лице и топки назаем на шефа си и другарите му олигарси.

Авторите може и да са двама, но тезисите в статиите им са като правени под индиго. А докато сипят размисли по старите опорки на олигархията, че имало задкулисен сговор между ГЕРБ и ДПС (нищо, че първите са управляващи, вторите – опозиция и само преди ден напуснаха демонстративно пленарната зала в знак на несъгласие с решение на управляващата коалиция), както и че у нас имало избирателност на закона и работата на разследващите органи в полза на Пеевски (нищо, че депутатът е сред най-проверяваните хора в държавата,

а едно от изданията в медийната му група – най-тиражният вестник „Телеграф“ бе обект на грубо посегателство от страна на обвинител от Софийската районна прокуратура), не се свенят да пробутват и откровени лъжи. „Пеевски може да е всякакъв, но след този протест никога няма да бъде назначен на какъвто и да е пост…дори евродепутат не успя да стане“, пише в творението на „Клуб Z“ - „Освежаване на демокрацията – първите седем години“.

Дали горното е резултат от амнезия на автора или от надежда на поръчителите му, че хората не помнят, засега е енигма, но фактът е един – депутатът Делян Пеевски няма нужда да бъде назначаван, защото вече години е избиран не от друг, а от гласоподавателите за постовете, които заема. Само от 2013 г. досега е преминал през 4 избора, като два са за Народното събрание, а другите два - именно за евродепутат.

Той обаче и двата пъти сам се отказа да замине за Европейския парламент с мотива, че е по-нужен на избирателите си с работата си в страната. Като депутат в националния парламент.

За разлика от него, партията, родена от и стъпила на въпросните протести – „Да, България“, бе изхвърлена с шут от избирателите от парламентарния борд на изборите за Народно събрание. Достатъчно нагледен пример за това доколко жълтопаветниците имат подкрепата на обществото.

Друг е въпросът, че не са един и двама, сред тях и бая говорители и псевдожурналисти, дали гласовете, лицата и перодръжките си под наем на задкулисието, забогатяли покрай писането на текстове и постове по опорки, задавани от същото това задкулисие.   

А докато се чудим дали с напоителните си материали за въпросните протести, авторите всъщност не напомнят на олигарсите си собственици, че трябва да им плащат, за да казват на черното бяло (и обратното), е наложително да отбележим, че покрай опорките и подобни откровените лъжи  в статиите, има и чисти истини.

Като например, че обществото е категорично против т.нар. модел #кой, при който задкулисието управлява страната. И че трябва да се промени начинът на управление така, че институциите да не се превръщат в инструменти за прокарване на частни интереси.

Това са все безспорни факти, които обаче важат не за мишената на материалите, а за поръчителите им, които с годините направиха целенасочена очерняща кампания срещу Пеевски с една единствена цел – да прехвърлят върху неговия образ своите престъпления. Защото не депутатът от опозиционната ДПС, а Иво Прокопиев лично е посочвал министри в кабинетите, сформирани от ГЕРБ – факт, признат от самия министър-председател Бойко Борисов.

И пак Прокопиев и сие от години се опитват да управляват задкулисно страната през подставени лица и свои пионки в съдебната и изпълнителната власт, финансирайки с открадното от нас, медии, които бълват фалшиви новини и кампании по очерняне на държавата навън. И да, нужно е не освежаване на демокрацията, а направо рестарт, чрез който обществото да се отърси от хватката на паралелната държава, създадена от Иван Костов и олигарсите му Иво Прокопиев, Огнян Донев, Цветан Василев, Сашо Дончев.

А това може да стане само по един начин – чрез възмездие за престъпленията и грабежите, направени от тях и чрез публична равносметка за ролята на всички тези „герои“ в Прехода, превърнал се в пладнешки грабеж. От това я е шубе тази компания, а както вече казахме – няма по-голям страх от шубето.