Парадоксът „Сладкодум“: Селото, в което тишината си избира кмет

Това е мястото, където демокрацията се свежда до един-единствен глас, а природата бавно изтрива следите от човешко присъствие

https://blitz.bg/regioni/paradoksat-sladkodum-seloto-v-koeto-tishinata-si-izbira-kmet_news1126799.html Blitz.bg

Името му обещава топли разговори и гостоприемство, но реалността в крумовградското село Сладкодум е по-странна от всеки разказ.

Това е мястото, където демокрацията се свежда до един-единствен глас, а природата бавно изтрива следите от човешко присъствие.

Избори за един човек

Сладкодум е живо доказателство за административен абсурд. По документи тук се водят над 100 жители, което дава право на селото да избира свой кмет. Реалността? В селото не живее никой.

  • Куриозът от 2023 г.: Селото отново си избра кмет със 100% подкрепа. Резултатът бе осигурен от единствения реално гласуващ човек.

  • Историята от 2015 г.: Тогава единствената избирателка бе възрастна жена, чийто бивш съпруг живееше в селото, но нямаше право да гласува там по документи. Така тя сама реши съдбата на местната власт.

Когато природата се прибере у дома

Преди десетилетия Сладкодум е било огласяно от детски смех и труд в над 70 къщи. Днес картината е разтърсваща:

  • Дървета растат в стаите, пробивайки изгнилите подове.

  • Бурени са превзели някогашните кухни, а пътеките между домовете са изчезнали под гъста растителност.

  • Тишината е толкова дълбока, че единствените звуци са на близкия поток и вятъра, преминаващ през празните прозорци.

Шахан кая: Камъкът, който надживя човека

Над руините на Сладкодум се издига величественото светилище Шахан кая (Величествената скала). До него няма табели или асфалтов път, но то пази тайни на хиляди години.

„Контрастът е поразителен – древното тракийско светилище е оцеляло, а селото под него е изчезнало. Камъкът е надживял човека.“

Скалните ниши, изсечени от траките, са ориентирани така, че да улавят първите слънчеви лъчи. Те напомнят за времената, когато Родопите са били център на духовния свят – свят, който днес отново потъва в забрава.

По-добре кавги, отколкото тишина

Местните от съседните села споделят една тъжна истина: „Друго е, когато има хора.“ Дори споровете за политика, цени и еврото са за предпочитане пред призрачната пустош на Сладкодум. Защото там, където няма гласове, името „Сладкодум“ звучи като ирония, прошепната от вятъра.

Коментирай