Еврото влезе официално, но дребните изчезнаха мистериозно. Петевровата банкнота вече се превърна в легенда, а монетите от 1 и 2 цента вече се пазят като семейно злато – с броене, въздишки и коментари от опашката. Хуморът обаче - е преди всичко.
Сцената на касата вече звучи така:
- Имате ли ресто?
- В евро или в левове?
- Ами… както ви е по-лесно.
- На мен ми е трудно и в двете.
Опашката слуша мълчаливо, докато някой отзад обобщава: "Едно време чакахме за банани, сега чакаме за 20 цента."
* * *
Петевровата банкнота се превърна в митично същество. Клиент подава 10 евро, касиерката поглежда чекмеджето и казва тихо:
- Ако имате точно, ще е чудесно.
Някой от опашката се намесва: "Точно? Вие сериозно ли?". Монетите от 1 и 2 цента се броят бавно и с коментар:
- Тия вече са по-ценни от бакшиша.
А когато най-накрая рестото е върнато, клиентът въздъхва: "Добре, че не дойдох за цигари и кафе – щяхме да затворим магазина."
* * *
Еврото официално влезе в България, но дребните още са в неизвестност. Пет евро вече са "новите сто лева" – всички ги търсят, никой не ги вижда. Клиент подава банкнотата и чува от касата:
- Ако имате по-дребно, ще е много добре. От опашката веднага се включва глас:
- По-дребно от пет евро ли? Вие сериозно ли?
Монетите от 1 и 2 цента се държат като злато. Броят се по три пъти и се прибират в касата с уточнението: "Тия ги пазим, че после няма с какво да връщаме".
Някой от клиентите коментира полушеговито: "Скоро ще ги давате с подпис и протокол".
- Едно време поне знаехме колко ни липсва. Сега и това не сме сигурни, обобщава възрастен клиент на излизане.
