Кой не знае Йонко Грозев, кой не е чувал за него?! И у нас, а от години – и в чужбина, правозащитният адвокат, бивш съдия и настоящ кандидат за конституционен съдия с номинация от ПП-ДБ е ноторно познат като един от най-изконните и най-верни храненици в България на Джордж Сорос и неговите фондации „Отворено общество“, през които милиардерът оплита в мрежите си цели общества в полза на личните си цели и интереси.
Бивш български представител в Съда по правата на човека в Страсбург допреди едва година, Грозев е съосновател на четири от неправителствените организации и бивш член на борда на още 3 НПО-та, на чийто фундамент и с чието финансиране още през 90-те години на 20-ти век беше изградена мрежата у нас на Сорос и наместника му в България Иво Прокопиев и неговия кръг „Капитал“.
Името на адвоката присъства в учредителните документи на печално известните „Български хелзинкски комитет“, Програма „Достъп до информация“, фондация „Риск Монитор“ и Центъра за либерални стратегии и е бил в ръководството още на българския клон на Соросовото „Отворено общество“, „Български адвокати за правата на човека“ и „Българският институт за правни инициативи“.
Докато бе в Съда в Страсбург пък, в доклад на френския „Европейски център за право и правосъдие“ бе разобличен заедно с още 22-ма магистрати от съда в тежки зависимости със Сорос и мрежата му от НПО-та, както и в конфликт на интереси, а над 9500 европейски граждани поискаха отзоваването му.
Въпреки всички тези разобличаващи факти, Грозев буквално демонстрира амнезия на заседанието на правната комисия в сряда, на което бяха изслушани кандидатите за Конституционния съд.
За едното овакантено място в КС от парламентарната квота, кандидатурите са две. Освен него, за поста е номиниран и експертът по конституционно право и преподавател в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ – Орлин Колев, който е номинация на ГЕРБ.
За разлика от Колев, чиято кариера е тясно свързана с анализ и изучаване именно на работата на КС и изложението му се базираше на изцяло професионални въпроси от депутатите и на също толкова професионални отговори от страна на номинирания, изслушването на Грозев премина напълно под знака на питанията за връзките му със Сорос и на запъвания, когато дойдеше въпрос за работата на КС. В същото време амбицията на правозащитния адвокат да стане част от КС дотолкова взе превес, че той почти се отрече от благодетеля си милиардер и финансирането от „Отворено общество“.
На преките въпроси за зависимостите му от Сорос, зададени му от депутата от ДПС-Ново начало Хамид Хамид, той се опита да изкара, че едва ли не няма нищо общо с мрежата от НПО-та, финансирани от „Отворено общество“ в България. По думите му, макар основен спонсор на БХК да е именно „Отворено общество“, финансирането по тази линия било само част от всички спонсорства, които организацията получавала.
„Мога да ви уверя, че никога финансирането не е било водещо за въпроса какъв тип правозащитна работа да водя“, заяви Грозев, макар цялата му кариера да е изградена именно върху казуси, пряко свързани с интересите на „Отворено общество“. Като например налагането на Истанбулската конвенция у нас или пък дела в Страсбург, послужили за основен аргумент в исканията на ПП-ДБ – наместници в политиката отново на „Отворено общество“ и кръга „Капитал“, за съдебна реформа, ограничаваща правомощията на прокуратурата.
Грозев, известен като един от най-яростните защитници на ЛГБТ правата и радетел на хомобраковете, дори се отрече и от това. "Според българската конституция бракът е между мъж и жена и това няма как да бъде оспорвано", изненадващо обяви пред депутатите от правната комисия той. Завъртането му пък беше толкова рязко и внезапно, че искрено изуми част от народните представители, които се наложи да му припомнят доскорошното му битие на ЛГБТ защитник. Ясно обяснение от юриста така и не дойде, но явно повратно за мирогледа му се е оказало имено вакантното място за конституционен съдия и възможността да се добере до този пост. Не без задкулисни сделки, разбира се.
Опитът на Грозев да се разграничи от Сорос обаче е само привиден, а целта е ясна – да успее да се добере до КС, откъдето да продължава да изпълнява поръченията, спускани му от Сорос и от наместника му в България Иво Прокопиев. Както се видя от скандалите около изборното дело, Конституционният съд се оказа буквално „свещена крава“ на българската система, тъй като явно е единствената институция, неподлежаща на какъвто и да било контрол.
Именно затова и мрежата от НПО-та, медии и политици, създадена от кръга „Капитал“ и „Отворено общество“ у нас иска да внедри свой представител там, за да може безконтролно и безнаказано да влияе на процесите в страната, подривайки демокрацията у нас. Както вече го прави в продължение на над 3 десетилетия.
Според парламентарни източници, тъй като гласовете на ПП-ДБ не стигат, за да може да бъде наложена кандидатурата на Грозев, разграничаването му от Сорос е било напълно умишлено, за да може номинацията му да стане по-приемлива и повече депутати да бъдат подведени да дадат своя вот за него. Съмнения, чийто развой ще се види при гласуването в пленарна зала.
Ако се окаже обаче, че чрез номинацията на Грозев задкулисието отново е взело превес в политиката, то България, за разлика от САЩ например, очевидно няма силите да се освободи от мрежата от зависимости, в които от години е оплетена от наместниците и пешките на Сорос у нас.
