Бившият председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев обяви мотивите за оставката си.

В отворено писмо до медиите той заявява, че като председател на Комисията не мога да си позволя една „тераса“, хиперболизирана до чутовни размери чрез тенденциозна кампания, дирижирана от засегнати от работата ми лица, да бъде превърната в етикет за КПКОНПИ. 

"Не мога да позволя и моето семейство да бъде подложено на подобни атаки, зад които не стоят факти и доказателства за закононарушения, а нечии финансови и политически интереси. 

Именно затова взех решение да подам оставката си и да се оттегля. Правя го най-вече с надеждата, че това ще даде на Комисията нужното спокойствие да продължи и занапред битката си за върховенство на закона и възтържествуване на правдата, от която има нужда цялото общество", посочва Георгиев.

Ето и пълния текст на обръщението му до медиите: 

Уважаеми представители на медиите,

Това е може би най-трудното изявление, което някога съм правил. Не защото не съм спазвал закона и моралните принципи, а напротив – защото при всичките си действия съм се водил именно от тях. Винаги.

На 4 април 2019 г. прокуратурата възложи на НАП извършването на пълна финансова и документна проверка на придобитото от мен и моето семейство имущество за последните 6 години. Данните от тези проверки вече са ясни и те категорично доказват, че закононарушения от моя страна няма.

Детайлно бе изследван всеки лев, получен и разходван от мен и семейството ми за тези 6 години, както и пълната документация по купуването, ипотекирането и декларирането пред държавата на семейното ми жилище.

Резултатите от тези проверки са поредното доказателство за това, че думи като „чест“, „морал“ и „законосъобразност“ не са просто клишета, а основата, на която се гради моят житейски и професионален път.

Радвам се, че всички въпроси на медиите получиха своя отговор и към днешна дата няма неизяснени детайли, които да оставят съмнение за нещо нередно. Винаги съм изповядвал вярването, че медиите са ключовият посредник между нас, представителите на държавните институции и гражданите, и затова смятам, че най-лошият въпрос е незададеният. 

Както призвание на медиите е да питат, така и задължение на публичните лица е да отговарят честно и почтено. В резултат от приключените проверки, вече е категорично доказано, че: 

- Не съм купувал евтино, а на пазарни цени и парите ми имат доказан произход.
- Не съм купувал от свързани лица и не съм използвал служебното си положение, за да получа по-ниска цена.
- Не съм променял данъчни оценки.

- Терасата-покрив не е моя собственост, а обща част, неподлежаща на деклариране и не може да бъде предмет на прехвърлителни сделки и придобивна давност, съгласно тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК, а фактът, че излаз към нея има само от купения от мен през 2017 г. имот, се дължи на архитектурен проект, одобрен през 2007 г. от главния архитект на община Слатина.

- Всички проверки на районната администрация, включително и по сигнали от 2012 г. ясно показват, че дори да има незаконни обекти върху терасата-покрив, строителството им е осъществено преди 2017 г. - т.е. преди аз да придобия имота.
- Не съм ипотекирал обща част – този факт бе потвърден и от официално съобщение на банката, на базата на договорната ипотека.

- Проверка във връзка с имотното ми състояние никога не е извършвана от КПКОНПИ, а от НАП, по разпореждане на Прокуратурата на Република България.

Въпреки че не за първи път оповестявам тези факти, те бяха неглижирани. Надявам се този път да бъдат чути.

Гражданите имат право да знаят не просто как се разходват публичните средства, а и какво реално върши всяка една държавна институция, както и какъв човек я ръководи.

Точно затова адмирирам искрено всеки зададен журналистически въпрос, чрез който обществото може да получи пълна информация за имущественото състояние както на представителите на властта, така и на хора като мен, заемащи ръководни постове в ключови за опазване интересите на държавата звена.

Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е точно такава институция – създадена и ръководена досега с единствената цел да се противодейства на организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта.

За краткото време, в което КПКОНПИ съществува, тя доказа не само у нас, но и в международен план, че една комисия може да проведе много и тежки битки в полза на държавата и гражданите й.

Логично - добрата работа на КПКОНПИ доведе до негативна реакция от страна на засегнатите от нашите действия проверявани лица. Все хора с пари и власт, натрупани на гърба на държавата и гражданите й, които без колебание разпространяват клевети и лъжи в опит да избягат от възмездието за престъпленията си.

За мен и ръководената от мен институция обаче винаги е било важно не мнението на хора, престъпили закона, а възтържествуването на правдата. И резултатите от работата ни не останаха незабелязани от евроатлантическите ни партньори, които дават висока оценка за действията на КПКОНПИ досега.

Благодарение на усилията на комисията, както и на взаимодействието ни със законодателната, изпълнителната и съдебната власт в страната успешно бяха затворени и главите „Нормативна уредба“ и „Борба с организираната престъпност“ от европейския Механизъм за сътрудничество и оценка.

Това са все доказателства, че за едната година от съществуването си КПКОНПИ успя да се утвърди като работещ модел за битка с корупцията и престъпността - институция, давана от партньорите ни като положителен пример в останалите страни-членки на Европейския съюз, но търпяща у нас небивали по размерите си удари и атаки.

Това са атаки, превърнали се и провеждани като персонални кампании срещу мен, които едва ли ще спрат. Въпреки ясните доказателства, че не съм погазвал закона.

Като председател на Комисията не мога да си позволя една „тераса“, хиперболизирана до чутовни размери чрез тенденциозна кампания, дирижирана от засегнати от работата ми лица, да бъде превърната в етикет за КПКОНПИ. 

Не мога да позволя и моето семейство да бъде подложено на подобни атаки, зад които не стоят факти и доказателства за закононарушения, а нечии финансови и политически интереси. 

Именно затова взех решение да подам оставката си и да се оттегля. Правя го най-вече с надеждата, че това ще даде на Комисията нужното спокойствие да продължи и занапред битката си за върховенство на закона и възтържествуване на правдата, от която има нужда цялото общество.

Надявам се и че досегашните атаки няма да бъдат прехвърлени върху следващото ръководство на Комисията. Вярвам, че Народното събрание ще приеме моята оставка, за да може максимално бързо Комисията да се върне към обичайния си ритъм на работа, в интерес на гражданите и държавата.

С уважение: Пламен Георгиев

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ