На 10 септември Българска православна църква почита Св. мчци Минодора, Митродора и Нимфодора.
Сестрите живеели в края на трети и началото на четвърти век. Родината им е областта Витиния, в северозападната част на Мала Азия. Те били християнки още от най-ранни години.
Минодора се смята за най-голямата от трите сестри. Още от ранна възраст тя се отличавала с дълбока вяра и благочестие. Минодора, заедно със сестрите си, решила да посвети живота си на Христос, въздържайки се от светски удоволствия и брак.
Митродора е средната сестра. Тя е подкрепяла сестрите в духовното им служение и е известна със своята смелост и непоколебимост във вярата. В житието се отбелязва, че именно благодарение на нейната решителност и трите сестри са успели да останат непоколебими пред лицето на преследването.
Нимфодора е най-малката сестра. Тя също е била светица и е била известна със своята кротост и смирение. Легендите подчертават способността ѝ да вдъхновява хората с вярата си дори в най-трудните моменти
Напуснали родителския дом, дошли в Никодимия и оттук се отдалечили на един висок пустинен хълм, недалеч от планината Пития, при топлите минерални води. Предали се на труд, пост и молитва.
Заради това Бог ги удостоил с дара на чудотворство. Водели при тях болни от различни болести. С гореща молитва те ги изцерявали.
Помагали на всички страдащи. Из всички области наоколо се заговорило за тях. Навсякъде станали известни като дивни церителки и помощнички на хората в бедите и неволите им.
По това време забушувало жестоко гонение против християните. Управителят на Витиния Фронтон узнал за светите девици и ги повикал при себе си на съд. Поискал да ги убеди да се отрекат от вярата си в Христос.
Готови да изтърпят изтезанията
Всички решително заявили, че са готови по-скоро да претърпят най-люти мъчения, отколкото да се отрекат от Господа.
Управителят видял, че са напразни усилията му да ги склони да се поклонят на идолите. Затова заповядал да отведат двете по-малки сестри в затвора, а по-голямата – Минодора – да бият и мъчат. А тя само молела: Господи Иисусе Христе, радост моя, любов на моето сърце, към Тебе прибягвам! Надеждо моя, моля Те – приеми в мир душата ми! С тези думи тя починала.
След четири дни мъчителят извикал при себе си по-малките сестри – Митродора и Нимфодора. Показал им разкъсаното тяло на сестра им и наново почнал да ги убеждава да принесат жертва на боговете, за да не ги сполети същата участ. У девиците се възпламенила още по-голяма ревност към Бога. Митродора и Нимфодора били също жестоко мъчени и починали от мъченическа смърт.
В неукротимия си гняв към мъртвите Фронтон заповядал да накладат огън и да хвърлят в него телата им, за да изгорят. Но паднал гръм от небето, който го поразил заедно с всичките му слуги. Проливен дъжд угасил огъня.
Християните погребали с чест телата на светите три сестри в един гроб близо до топлите води. По-късно била издигната църква над гроба им. Наречена била с техните имена – Свети мъченици Минодора, Митродора и Нимфодора.
