При спор не просто опонирайте – опитайте нещо много по-радикално. Крайното съгласие при спор може да се окаже, парадоксално или не,  абсолютния отговор към загадката как да накараме хората да променят мнението си, откри ново психологическо изследване, пише Obekti.bg.

Естествената реакция, когато се спори с някого, е да се опонира на мнението на другия.

Но, ако покажете на опонента си много крайна версия на съгласие с техните дълбоки убеждения, това може да ги накара да размислят, дали да продължат да ги поддържат.

Изследването е анализирало резултатите от тестове на 150 израелци, на които е било прожектирано видео за десетиления Израелско-Палестински конфликт.

Видеото не е внушавало, че продължението на конфликта е в противоречие с дълбоко установени морални ценности, a е издигнало хипотезата (с цел провокиране на реакция), че конфликтът трябва да продължи, защото е в съгласие с тези ценности.   

Реакциите на групата, изгледала видеото, са били сравнени с тази на друга група, на която е било прожектирано напълно неутрално видео.

Проф. Халперин, водещият автор на изследването, обяснява:

“Взехме пример с най-дълбоките вярвания на дадена група хора и ги представихме така, че да изглеждат абсурдни. За външни хора това може да изглежда като шега, но за тях вие всъщност си играете с техни наистина дълбоки убеждения.”
 

Резултатът от сравнителното изследване е бил, че израелците, които са гледали първото видео, бавно са променили убежденията си за конфликта, след като са го гледали множество пъти.

Те са показали 30% по-висока склонност да преосмислят убежденията си за конфликта в сравнение с контролната група, която е гледала неутралното видео.

“Ние наистина вярваме, че в най-непреодолимите конфликти истинският проблем не е фактическата ситуация сама по себе си.

Според нас истински значимият фактор са психологическите бариери, които пречат на общностите наистина да идентифицират възможностите за мир,” коментира Проф. Халперин.

Независимо от всичко методът крие рискове от подводни камъни, като например експериментът да проработи наобратно и хората да повярват парадоксалните и абсурдни съобщения от внушението. Не трябва да се забравя и възможността хората да не се изложат на многократно повтаряна внушаваща информация, която силно да противоречи на убежденията им.