“Полин” - музеят, в който историята диша с бъдещето

Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа. Също така е автор и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Cоdе Hеаlth - всяка събота от 17 часа. Тя публикува пътеписите си в своя сайт www.drоmоmаniа.bg

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.

“Полин”, музеят за история на полските евреи, е необичаен, интерактивен, изпълнен със сенки, звуци, релефни експонати и много различен. Близо три милиона полски евреи са убити през Втората световна война, имуществото им било разграбено, а варшавското гето - заличено и превърнато в купчини боклук, някои от които високи до 8 метра. 

Целта очевидно е била не само да се заличат евреите като народ, но и цялото им културно наследство. Затова в “Полин” няма да намерите нито старинни предмети, нито шедьоври на изкуството. 

Основната част от експозицията се е ширнала на около 4000 кв. м на първия етаж в сградата, където хилядолетната история на полските евреи е разказана с помощта на съвременни изложбени технологии. Началото е през Средновековието, когато пътуващи търговци пристигат в Полин. Това е наименованието на Полша на старинен иврит, но също така означава и място за почивка. 

Главната експозиция обхваща осем зали, в които са мултимедийните и интерактивни инсталации с фрагменти от устно разказани истории, живописни платна, мебели, монети. Тук реално можете да си представите какъв е бил животът през миналите векове, да получите представа за основните действащи лица, да се потопите във всекидневието на полските евреи от Средновековието до 20-и век, когато най-крупната еврейска общност в света била унищожена. 

Ако разполагате с време, можете да разглеждате по една зала всеки ден. Бюджетът на постоянната експозиция, вкл. и парите за обширни научни изследвания, е почти половината от общата стойност на музея. В подготовката й са участвали над 120 учени от цял свят. Както можете да се досетите, институция от подобен мащаб не може да се създаде без многочислени спомоществователи. 

Знаковото, но същевременно “тихо” здание е издигнато на мястото на еврейския район във Варшава. Нацистите първо го превърнали в гето, после го затворили, а най-накрая напълно унищожили. Пред “Полин” се издига паметникът на Героите на въстанието във Варшавското гето. 

Фасадата на музея е направена от стъкло и медни ленти. Върху тях многократно е изписана думата “Полин” с латински букви, на идиш и иврит. 

Специалистите твърдят, че постройката излъчва мекота и нежност, твърде далечна от внушаващия страх музей на евреите в Берлин, създаден от Даниел Либескинд. 

Разбира се, и тук в основната експозиция има немалко тъмни, ужасяващи разкази за зверствата, които раздират сърцето със своята жестокост. Но самото здание сякаш иска да бъде част от съвършено друга история, от оптимизма на Варшава в началото на 21-ви век. Неговата знаковост е сдържана, мека и внушава топлота. 

През 2016 г. Музеят за история на полските евреи “ПОЛИН” печели награда за Европейски музей на годината (EMYA 2016), изпреварвайки 48 претенденти. В обосновката се казва: “за пресъздаването на уникална атмосфера и представа за 1000-годишнината на полските евреи, а също така за творчески подход към просветителската дейност”. 

Щом влезете в музея, попадате в призрачна гора, илюзията се поддържа от стъклените панели и птичите песни, които създават впечатление за театрален декор. Редуват се залите “Първи контакти”, “Еврейският рай”, “Еврейско градче”, “Сблъсък с новото”... Всяка от тях ни представя различна интерактивна пиеса, която ни се иска да огледаме от всеки ъгъл. 

Постепенно търговците стават фабриканти, строят железопътни релси, създават литературни салони и кина. По паважа на “Еврейската улица” можете да се разходите, надниквайки в магазините, на гарата да си откъснете билет за влака, да поседнете и да изгледате няколко минути от филм на идиш. 

“Холокостът”. Контрастът те блъска и те побиват тръпки. Въздухът не достига, искаш да избягаш, но коридорът те води бавно между ъгловати стени. Всяко стъпало от безкрайната стълба носи името на отдавна изчезналите улици на Варшавското гето. Почти целият център на полската столица. 

Следвоенните години... постепенно възраждане от пепелта, изцеряване на раните. 

Всичко това е “Полин”, музеят, който остава в сърцето.

Магдалена Гигова