Министър се оплаква, че политически лидери я притискат да назначава техни хора в държавната администрация. Във всяка нормална държава това би било класически случай на грандиозен политически скандал, който води до оставки, разследвания и край на кариерите на замесените политици. Не и в България, не и през 2026 г.
Тук имаме служебно правителство, чиято основна задача е да подготви честни парламентарни избори. Членовете на кабинета не бива да се политически ангажирани, основният им фокус трябва да е организирането на вота и паралелно с това да изпълняват функциите си по ресори с главната цел да не спира работата н държавната администрация и с идеята, че са временно на поста.
Вместо това имаме Ангелина Бонева – министър на регионалното развитие и благоустройството, която се оплака, че съпредседателите на „Демократична Блгария” Ивайло Мирчев и Божидар Божанов я притискат да уволнява хора на ключови постове в подопечните й структури и да назначава техни довереници.
В резултат министърката е освободена от поста, след като уж „доброволно“ подава оставка, а двамата политически лобисти шестват из националните медии и раздават морал и правосъдие.
Много е показателно кои точно са двамата „герои” на този абсурден сюжет. Не бива да се лъжем от висотата на постовете им – съпредседатели на партия.
И двамата са второкласни креатури на своя политически демиург, които през годините не са блеснали с нищо особено освен, че изпълняват безпрекословно зададените им задачи. Бавно растат в кариерата и в момента заемат високи постове, само защото по-изявените от тях титуляри по един или друг начин се е наложило да се отдръпнат от публичната сцена.
Божанов е сериен „натискач на министри”. В момента е подсъдим именно заради нерегламентиран натиск и заплахи към бившия министър на електронното управление Александър Йоловски, който апропо и до днес е с държавна охрана по този повод.
Мирчев, освен с рязкото си и трудно обяснимо отслабване е основно популярен с това, че крещи и налита на бой на държавни охранители, но само когато е пред камери и е сигурен, че няма как да му отвърнат.
Той също има опит в „уреждането на работи”, тъй като още в началото на публичната си кариера блесна със скандал, при който притискаше директорка на детска градина да приеме по втория начин децата му.
И така на върха на политическата пирамида, от който се инструктират и уволняват министри в момента имаме двама политически брейнроти.
Ако не знаете какво е „брейнрот” не се притеснявайте, милионите деца и младежи по целия свят също не знаят какво означава, но това не им пречи да се забавляват с тях. Брейнрот (буквален превод от англйски „изгниване на мозъка”) всъщност е доста стар термин, но през 2024 г. , Оксфордския речник го обяви за дума на годината в актуалното му значение – затъпяване в следствие на непрестанно гледане на нискокачествени публикации в интернет, основно в социалните мрежи.
През последната година интернет бе завладян от т. нар. италиански брейнроти – генерирани с изкуствен интелект картинки и клипчета на абсурдни същества, най-често комбинация между животни и предмети от бита, които изглеждат гротескно и имат безумни имена. Брейнротите не правят нищо, не разказват нищо, просто са толкова абсурдно безсмислени, че децата се забавляват с малоумния им вид.
И ако никой не се вълнува особено кой генерира с AI безумни герои като „Балерина Капучина” и Бомбардильо Крокодильо”, тъй като всички се надяват този безумен интернет тренд скоро да отмине, то на родната политическа сцена е критично важно да се замислим как се пръкнаха българските политически брейнроти.
Фактите показват, че Оземпико Политико и Балерино Пърхутино бяха генерирани и инсталирани в политиката от един конкретен AI агент – Христо Иванов.
След като направи каквото можа за добруването на хората, или по-скоро на едни конкретни хора, Иванов се оттегли от политическата сцена. Както става ясно, обаче явно се е оттеглил само от сцената, но продължава да стои зад кулисите. И неуморно „създава съдържание” чрез своите политически брейнроти Мирчев и Божанов.
Въпросът в чий скут седи в момента самият Христо Иванов, с кого пие мазно турско кафе и обсъжда следващите задачи, които да раздаде на своите пионки е риторичен. Там, където винаги е бил – в скута на създателите му от мрежата на „Отворено общество“ на Джордж Сорос и наместниците й на българска почва от кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев.
