Последната воля на цар Фердинанд била да бъде погребан в “любимата му България“

Фердинанд е коронясан за български княз на 3 август 1887 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в гр. Търново, когато е едва на 26 години. Само двадесет години по-късно, в същия храм, той ще обяви независимостта на България.

През тези първи години министър-председател на България е бележитият държавник Стефан Стамболов. Благодарение на решителната му политика страната заема челни позиции сред останалите балкански държави, особено в сферата на икономиката. Стамболов също така вярва, че престижът на България ще бъде подплатен от една силна династия. 

Така се стига до първия брак на Фердинанд с неговата далечна братовчедка Мария Луиза Бурбон-Пармска, внучка на Шарл Х. Двамата застават пред олтара на 8 април 1883 г. Макар бракът им да трае едва шест години, плод на него са четири деца. Две момчета и две момичета: Борис, Кирил, Евдокия и Надежда.

При раждането на последното дете Мария Луиза получава усложнения и издъхва. Години по-късно, под натиска на майка си Клементина, която настоява, че децата му имат нужда от майка, Фердинанд се жени повторно. Новата му съпруга е от благородническата фамилия Фон Ройс и се казва Елеонора. Двамата нямат деца и така и не намират пътя един към друг. Елеонора обаче се посвещава на децата и на благотворителността и остава в българската история като една от най-обичаните царици.

Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната независимост. От друга страна, Фердинанд носи трудно оспорима вина за катастрофалното по своите последици участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.

Фердинанд е роден на 27 февруари1861 г. в двореца Кобург във Виена. Син е на австрийския генерал принц Август фон Сакс-Кобург-Гота и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Август поставя началото на Сакс-Кобург и Гота-Кохари, младши клон на Сакс-Кобург-Готите, който включва в името си това на съпругата му, наследничка на много богатата унгарска аристократична фамилия Кохари, която притежава земите и замъците Чабрад и Ситно в днешна Словакия, както и много други.

Семейните имоти били допълнени от богатата френска зестра на принцеса Клементина. Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Често пътуват из Европа - в Швейцария, Англия, Италия, Дания и Швеция, и Франция, Османската империя с Цариград, Белгия и др. Във Виена посещава гимназията “Терезианум” и училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари и старши-лейтенант на Honvеd-хусарите в унгарската конница на 1 ноември 1886 г., чин, който запазва до избирането му за български княз. 

Заедно с брат си принц Август през май - август 1879 г. пътуват до джунглата на Амазония в Бразилия
Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi в 3 тома. На 26 март 1896 г. е награден с османски орден “Имтияз” с брилянти. По време на Българската криза български пратеници разговарят във Виена с Фердинанд Сакскобургготски и на 25 юни 1887 г. (7 юли нов стил) Великото народно събрание го избира за княз на България. Същия ден принцът подава оставка от австро-унгарската армия и уведомява австрийския външен министър, че приема избора.

Фердинанд полага клетва пред Великото народно събрание в Търново на 2/14 август 1887 г. Франция, Германия и Русия обявяват избора за незаконен Високата порта не изразява мнение, а Австро-Унгария и Англия заемат двусмислена позиция: изборът е законен, но не може да бъде признат без съгласието на Високата порта, съгласно Берлинския договор. На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата “Свети 40 мъченици” Фердинанд I е обявен за “цар на българите”, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство. 

В началото на своето управление Фердинанд се опитва да изглади отношенията си с Великите сили и в частност с Русия. За русофилите в страната той е “узурпатор” и “неканен гостенин”. Всичко това се променя след кръщаването на първородния му син в православната вяра. Този акт го сдобрява с Русия, тъй като кръстник става руският цар Николай II. За папата обаче това е тежък удар и той отлъчва българския княз. 

В началото на своето управление Фердинанд се опитва да изглади отношенията си с Великите сили и в частност с Русия. За русофилите в страната той е “узурпатор” и “неканен гостенин”. Всичко това се променя след кръщаването на първородния му син в православната вяра. Този акт го сдобрява с Русия, тъй като кръстник става руският цар Николай II. За папата обаче това е тежък удар и той отлъчва българския княз.
 
В това решение пръст има майката на Фердинанд, Клементина, която го съветва, че без силната подкрепа на Русия той не може да се надява на признание от останалите европейски държави. След този акт Фердинанд е признат за владетел от Великите сили и от Османската империя. През 1902 г. на княз Фердинанд е поверено шефството на руския имперски 54-ти пехотен полк, откогато носи наименованието 54-ти пехотен мински на Негово Кралско Височество Княза на Българите Фердинанд полк, а от 11 април 1909 г. на Негово Величество Царя на Българите Фердинанд полк. Той се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия. 

От един стар брой на парижкия всекидневник Le petit journal с дата 21 юни 1914 г. можем да научим за неподозираната страст на българския цар Фердинанд към... слоновете. Както отбелязва френското издание под съответната гравюра, украсяваща корицата му: “Всички короновани глави имат своите странности. Някои (съответно са изброени няколко световни величества, б. р.) колекционират марки, други рисуват, свирят, а българският цар Фердинанд се увлича от дресура на слонове.

Той е построил близо до двореца една малка менажерия и прекарва с часове в занимания с любимите си животни”. В царския зоокът, обособен в имението “Врана”, слоновете се появили през 1912 г., пристигайки от Хамбург, когато били тригодишни, и прекарали тук цели 16 години. Индийските великани се казвали Нал и Дамаянти и през 1929 г. били преместени в първия зоопарк на Балканите, сформиран в София. 

“Зад висока дървена ограда били отглеждани елени, лами, сърни, камили и якове... В имението се развъждали и много фазани и други птици. В езерото с лилиите били пуснати водоплаващи птици - диви патици, диви гъски, черни и бели лебеди” - свидетелства Бурбулон, който пристига в България заедно с новоизбрания от Великото народно събрание български монарх. Той е назначен от княз Фердинанд за негов личен секретар и по-късно Велик шамбелан на Двора.

Бидейки очевидец на случващото се в царските покои, французинът разказва, че Нал и Дамаянти били настанени в конюшнята и освен за забавление на царя и неговите отрочета, били използвани и за “тежка полска работа, за изкореняване на стари изсъхнали дървета, за пренасяне на големи камъни, както и били впрягани за оран”. Това, че огромните твари са орали царския чифлик, където между впрочем покрай легендарния парк с екзотични дървесни и растителни видове в югоизточната част е бил оформен стопански двор с доста декари обработваеми земи, е документирано и на няколко стари фотоса от онова време, запечатали потната “слонска” ангария. 

Още по-необичайно е амплоато, в което са се изживявали тези същества по времето на Първата световна война

Тогава германците мобилизирали всички намиращи се на германска територия слонове. Къде да им мъкнат мунициите, къде да пренасят дърва и т. н. Колко конски сили само са заменили тези могъщи създания! Впрочем доста от тях са били именно от зоопарка в Хамбург, откъдето са се взели и Фердинандовите любимци. Само че Нал и Дамаянти извадили късмета да отърват кожата от служба при германците. И един последен куриозен щрих, който по неведоми за съдбата пътища свързва слоновете с името на нашия цар Фердинанд.

Именно “Фердинанд” е наречена немската тежка самоходна артилерийска установка от периода на Втората световна война от класа на танковете. Какво общо има това със слоновете ли? Ами това, че по-популярното название на тези машини било “Елефант” (Elefant), което в превод от немски ще рече... слон! А пък се казва “Фердинанд” по името на своя създател - Фердинанд Порше. Танкът дебютира в Курската битка. По-нататък тези машини се сражават в боевете на Източния фронт и в Италия, като завършват бойния си път в предградията на Берлин.

Фердинанд става първият монарх, летял със самолет

След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта - разгромът на Сърбия (ноември - декември 1915) и победата над Румъния (септември - октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си - княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.

След като не е допуснат от братовчед си - австрийският император Карл I - да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), цар Фердинанд I се отправя към град Кобург в Германия, където живее от 7 октомври 1918 г. до смъртта си.

След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научноизследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 - април 1928 г.), както и в Източна Африка и Египет. Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология. През 30-40-те години на 20 век цар Фердинанд често отсяда в семейните си владения - замъкът “Свети Антон” край Банска Штявница.

Там живее от 1941 г. и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на Червената армия към Прага. Капелани на царя в изгнание са българите отец Иван Романов до 1941 г., когато е избран за епископ на Софийско-пловдивския викариат, и отец Йосиф Търновалийски от 1941 до 1946 г.

Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му престолонаследника княз Симеон Търновски. Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял двамата си синове и края на династията в България.

На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: “Кога заминаваме за България?”. Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в “любимата му България” и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква “Св. Августин” в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.

Подготви Паулина БОЯНОВА