Когато при императрица Ирина иконоборческата ерес била осъдена от Седмия вселенски събор (787 г.), цариградският патриарх Тарасий, който знаел добродетелния живот на Теофилакт, убедил го да приеме званието епископ Никомидийски.
В тоя сан Теофилакт се явил истински служител и последовател на Христа: той служел на бедни, болни, устройвал странноприемници и болници. Във време на една зараза, която се появила в града, той сам се грижел за болните, като със своите ръце измивал раните им.
Иконобороческата ерес, която била утихнала след събора, наново се появила при император Лъв Арменец (813-820 г.).
Достойните епископи: Никифор Цариградски, Емилиан Кизически, Евтимий Сарийски, Йосиф Солунски, Теофилакт и много други напразно увещавали царя да се откаже от ереста и да приеме православното учение за иконопочитанието. Те били пратени на заточение. Св. Теофилакт прекарал 30 години в изгнание, като търпял лишения и страдания. Той починал в дълбока старост около 832 година.
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
