На 16 ноември 1874 г. е роден Александър Василевич Колчак - руски адмирал, полярен изследовател, учен-океанограф, участник в Руско-японската война, в Първата световна война и в Гражданска война в Русия като неин Върховен управител и главнокомандващ антиболшевишките сили (т.нар. Бяла гвардия) през 1918-1920 г.
След всяка гражданска война само победителите имат герои и мъченици. Победените са низвергнати, обречени на позор и забрава. Но ако в Русия е нямало братоубийствена Гражданска война, като какъв щеше да остане Колчак в паметта на поколенията? Дали нямаше да е героят от няколко войни с външни врагове на Русия, известен полярен изследовател и дори като военен философ и теоретик?
Начални години
Александър Колчак е роден на 4 (17 нов стил) ноември 1874 г. в село Александровское, Петербургска губерния. Баща му Василий Колчак е генерал-майор от морската брегова артилерия.
Начално образование получава в дома си, а по-късно учи в Шеста петербургска гимназия. Завършва Морския кадетски корпус първи по успех във випуска с отлично владеене на три европейски езика. Той обаче счита, че неговият приятел Дмитрий Филипов, следващ го по успех с по-ниска оценка само по поведение, е по-достоен и се отказва от първото място. Комисията е принудена да се съгласи.
По ирония на съдбата по време на изпитите Колчак получава единствено „четворка” по минно дело, в което се отличава в годините на руско-японската и Първата световна война.
На 6 август 1896 г. е назначен на служба на императорския крейсер „Рюрик“ като помощник-вахтен и с него плава до Далечния изток.
В края на 1896 г. Колчак е назначен на клипера „Крейсер“ като вахтен началник и в продължение на няколко години пътува предимно в Тихия океан. На 6 декември 1898 г. е произведен в чин лейтенант. Завръща се в Кронщат през 1899 г.
В тези походи Колчак не само изпълнява своите служебни задължения, но и активно се занимава със самообразованието си. Младежът се увлича силно от природните науки, океанографията и хидрологията. През 1899 г. публикува статия: „Наблюдения над поверхностными температурами и удельными весами морской воды, произведенные на крейсере „Рюрик“ и „Крейсер“ с мая 1897 года по март 1898 года“.
След завръщането си в Кронщат Колчак се среща с вицеадмирал Степан Макаров, който готви плаване с ледоразбивача „Ермак“ в Северния ледовит океан. Колчак отправя молба да бъде включен в състава на експедицията, но получава отказ. Успява обаче през 1900 г.да се присъедини към полярната експедиция на Едуард Тол с кораба „Заря“ в качеството на хидролог.
След значителни трудности в тази експедиция Колчак се завръща през декември 1902 г. За сравнително кратко време участва в още 3 полярни експедиции, получавайки прякора „Колчак Полярни“. За своите успехи получава най-високата награда на Руското географско дружество.
Руско-японска и Първа световна война
Когато започва Руско-японската война, Колчак е изпратен през март 1904 г. в Порт Артур. Служи на крейсера „Асколд“, а по-късно и на разрушителя „Сердитый“. За победата над японския разрушител „Такасаго“ е награден с орден „Света Анна“ IV клас.
При обсадата на Порт Артур от японците, Колчак командва брегова морска батарея. По-късно е ранен и попада в плен, като прекарва известно време в лагер, намиращ се в град Нагасаки. Поради много влошеното му здравословно състояние японците го репатрират преди края на войната.
Завръщайки се в Санкт Петербург през април 1905 г., той взима активно участие във възстановяването на почти напълно унищожения във войната руски флот. През 1906 г. се присъединява към Балтийския флот и служи там до 1914 г.
По време на Първата световна война Колчак ръководи защитата на Рижкия залив. Повишен е в звание вицеадмирал през юни 1916 г., ставайки най-младия офицер с този ранг в историята, и е назначен за командир на Черноморския флот. При срещата с Върховния главнокомандващ Николай ІІ и неговия началник щаб ген. М. Алексеев получава указания през пролетта на 1917 г. да бъде проведена десантна операция по овладяване на Босфора и турската столица Истанбул.
Колчак насочва усилията на Черноморския флот по прекратяване на вражеската активност в Черно море, като на първо място се неутрализира германо-турския линеен кораб „Гьобен”. Още следващия месец след назначаването, Колчак организира операция по миниране на Босфора, като за противодействие на разминирането наблизо дежури специален отряд.
През цялата година продължава планирането и подготовката за овладяване на Проливите, но Февруарската революция и последващите събития провалят плановете.
Февруарска революция
Революционното брожение обхваща и Черноморския флот. На 25 април 1917 г. на събрание пред офицерите в доклад Колчак отбелязва: „Ние се намираме пред разпадане на въоръжените сили, тъй като старите форми на дисциплината рухнаха, а нови не са създадени.”
На митинг на 5 юни матросите арестуват помощник-командира на Черноморския флотски екипаж полк. К. Грубер и приемат постановление офицерите да си предадат огнестрелното и хладно оръжие. Разоръжаването за Колчак е тежко и незаслужено оскърбление, което той не може да приеме. Колчак изхвърля през борда в морето позлатената си сабя – почетно Георгиевско оръжие - получена за дейността си в Порт Артур с думите: ”Японците, нашите врагове, ми оставиха оръжието. Няма да стане и ваше!” Добавя, че не иска да е командир на такива матроси и си подава оставката.
На 30 юни предава длъжността и заминава в командировка за Япония.
Гражданска война
Вестта за Октомврийската революция и започналите преговори между болшевиките и германците заварва Колчак в Япония. Веднага се явява при британския консул в Токио с молба да бъде зачислен в Британската армия, "макар и с чин редник". Получава назначение на Месопотамския фронт в Ирак.
По пътя натам е застигнат в Сингапур от телеграма на руския посланик в Китай Николай Кудашев с молба да поеме сформирането на руски части в Манджурия. Колчак се отзовава на молбата и пристига в Китай, но заради разногласия с друг от лидерите на белогвардейците - атаман Семьонов, напуска и се отправя към Русия с намерение да се присъедини към Доброволческата армия на генерал Деникин.
В средата на 1918 г. в Южна Русия е създадена Доброволческата армия, на Изток са образувани множество правителства, създали през септември Директория. Точно тогава Колчак се връща в Русия. В резултат на ноемврийския преврат той става Върховен управител на Русия.
На тази длъжност той се старае да наложи закона и да въведе ред в контролираните от него територии. Провежда ред военни, финансови и социални реформи: мерки по възстановяване на промишлеността, снабдяване на селяните със селскостопанска техника, усвояване на Северния морски път.
В края на 1918 г. Колчак започва да подготвя Източния фронт за решаващо пролетно настъпление през 1919 г. Обаче към това време болшевиките съумяват да концентрират големи сили. Поради ред причини в края на април настъплението на белите се задъхва, а след това попадат под страхотно мощен контраудар. Започва отстъпление, което не спряно.
На 4 януари 1920 г. адмирал А. Колчак подписва своя последен указ, в който обявява намерението си да предаде пълномощията на „Върховната Всерусийска Власт” на ген. А. Деникин.
На 21 януари Колчак е предаден в Иркутск на болшевиките и до 6 февруари е разпитван от ЧК (Чрезвычайная следственная комиссия). Ленин с телеграма разпорежда да бъде разстрелян.
Когато на 6 февруари идват в килията му и го уведомяват, че ще го разстрелят, той пита удивено: „Просто така? Без съд?” Разстрелян е през нощта на брега на река Ушаковка.
На разстрела отказва да се помоли, стои спокойно, с ръце на гърди. Нощта е студена дори за Сибир. И дума не може да става, че може да му се изкопае гроб. Спуснат е в реката през дупка в леда.
Публикацията е подготвена от Ганчо Каменарски
Четете утре в БЛИЦ: 17.11.1869 г. Открито е корабоплаването по Суецкия канал
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
