Нова дискусия за имената на пловдивските улици и булеварди набира популярност в социалните мрежи. От гражданската страница "Хълм Бунарджик" публикуваха подробно историческо изложение, придружено с предложение бул. "Руски" да бъде преименуван на бул. "Европа", пише Plovdiv24.bg.
Според авторите на публикацията настоящото име на булеварда вече повече от осем десетилетия не отразява съвременната геополитическа и обществена реалност.
Не са ли предостатъчни 82 години на името бул. "Руски"? Не е ли време за малко география, свързана с България, и за малко политическа адекватност, свързана с нашата съвременност? Не е ли време за бул. "Европа"? се казва в публикацията от социалните мрежи Като аргумент авторите припомнят, че историята на един от най-важните пловдивски булеварди винаги е била тясно свързана с политическите промени.
До 1882 година на мястото на днешния бул. "Руски" е имало големи ями, в които са се изхвърляли отпадъци. Около тях се образували заблатени терени, превърнали се в развъдник на комари. Именно тогава Общинският съвет взема решение през района да бъде прокарана нова улица.
Първата къща по нея е построена няколко години по-късно от бъдещия кмет Христо Дюкмеджиев. В началото на XX век улицата вече е оформена, а през 30-те години придобива познатия си облик - изградена е централната алея, засадени са първите чинари, а сградата на Търговската гимназия се превръща в главна палата на Пловдивския мострен панаир.
Първоначално булевардът носи името "Цар Освободител". През 1941 година е преименуван на "Адолф Хитлер", след края на Втората световна война за кратко възстановява старото си име, а впоследствие получава днешното си название - бул. "Руски".
В публикацията се припомня още, че през 90-те години е съществувало и предложение булевардът да бъде наречен "София", но то не е било прието.
Авторите посочват, че това не е единственият пример за промени в имената на пловдивските улици.
След изграждането си през 50-те години днешният бул. "Източен" е носил името на китайския комунистически лидер Мао Дзъдун – отражение на тогавашните отношения между България и Китай.
След разрива между двете държави булевардът е преименуван на "Димитър Благоев", а след политическите промени получава сегашното си име. По-възрастни пловдивчани и днес продължават да използват старото название.
В публикацията се припомня още, че през 1941 година ул. "Велико Търново" е преименувана на "Бенито Мусолини", а бул. "Васил Априлов" - на "Виктор Емануил". Това е част от политиката на България като съюзник на Германия и Италия през Втората световна война. След нейния край старите имена са възстановени.
Друг любопитен пример е днешната улица "Цар Иван Александър", която за известно време носи името на американския президент Франклин Делано Рузвелт. По думите на авторите години наред по фасадите на някои сгради са могли да се видят табели с това название.
Според гражданската страница историята показва, че имената на улиците винаги са се променяли според обществените и политическите процеси.
Крайно време е някои хора да престанат да повтарят за щяло и нещяло "добра или лоша, историята трябва да се пази". По тази логика "Руски" щеше да си е "Адолф Хитлер", защото историята трябвало да се пази пишат авторите на публикацията. И допълват, че премахването на имена на диктатори от обществени места не означава изтриване на историята, а осъзнат избор какви ценности да бъдат представяни в градската среда.
Альоша Край бул. "Руски" се издига хълм Бунарджика, а на неговия връх се намира паметникът на Альоша и един от най-оспорваните монументи не само в Пловдив, но и в цялата страна заради символиката си, свързана със съветската армия и комунистическия период.
През последните години около него нееднократно възникват обществени дебати, като различни общественици, историци и граждански организации излизат с предложения паметникът да бъде демонтиран или преместен, докато други настояват той да остане като част от историческия облик на града.
Според авторите на публикацията дискусията за името на булеварда е част от същия по-широк обществен разговор за символите, които съвременен Пловдив избира да съхранява в публичното си пространство.
