Предложение: Длъжниците да плащат лихви при забавяне на делата

До значително забавяне и протакане на делата срещу длъжницище доведат предложените промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В резултат ще се трупат наказателни лихви върху дълговете на длъжниците, ще се увеличат и разходите за услуги на адвокати. А от това нямат интерес нито кредиторът, нито длъжникът.

Това гласи становище на Асоциацията на банките в България (АББ) по повод внесените в парламента от депутати от ГЕРБ и Обединени патриоти промени в ГПК. Длъжниците да могат да спират допуснатото незабавно принудителното изпълнение, започнато от банка срещу тях, с подаване на едно възражение, гласят част от промените в ГПК. Това на практика обезсмисля съществуващото в момента бързо производство, което се осъществява на базата на документи, посочват от АББ.

Всеки длъжник, щом знае, че простото възражение (което в нашата правна система е немотивирано)ще доведе до спирането на производството, ще възразява пред съда независимо, дали смята, че дължи парите на банката или не, допълват от Асоциацията. Банките са и против предложения вариант незабавното изпълнение срещу длъжника да спира при предоставяне на обезпечение в размер не по-голям от 1/3 от дълга. Спирането с просто възражение или чрез предоставяне на обезпечение до 1/3 от дълга не трябва да се приема, защото може да доведе до масови злоупотреби с права от длъжници, посочват от АББ.

В края на 2018 г. в страната са отпуснати малко над 3 млн. банкови кредита. Просрочените заеми, по които е издадена заповед за принудително изпълнение през 2018 г. са 20 564, а за последните три години са средно по 25 428 на година, сочат данните на АББ. Това са само 0,9% от кредитите. На година се правят възражения средно по 885 от случаите на принудително изпълнение, но съдът уважава само 92 от тях.