Предприемач от Струмяни се сдоби с нов, 220-килограмов трофей (СНИМКИ)
За силната емоция, която са преживели по време на излета, разказа младият ловец Иван Митрев, който участвал в опасната гонка като викач:
„В онзи ден на мен ми се падна да съм викач и да гоня дивеча заедно с още няколко колеги. Разпръснахме се из гъстата букова гора, а приятелят ни Лирко, както всеки път, ни водеше и показваше следите. Той е местен ветеран в лова и познава всички кътчета от гората, знае много и за поведението на дивите животни. Неговото куче пострада при опасен двубой с голям глиган, който се разяри и откъсна крака му. Оттогава Вихър е малко по-плах в преследването заради болезнените спомени, но го караме с нас и участва в гонките наравно с другите палета.
Ранното утро беше студено и наоколо се стелеше гъста мъгла, а ние обхождахме неуморно местността Орниците и претърсвахме всеки шубрак, без да подозираме, че нещо толкова голямо се крие в гората. Изведнъж кучетата наостриха уши и станаха неспокойни, започнаха да се въртят около нас и да ни дават тихи сигнали, че са надушили нещо. Ние ги последвахме и стигнахме до малка долина, която беше пълна с листа и паднали клони, тогава видяхме с какво си имаме работа – огромно диво прасе, което толкова лакомо събираше жълъди, че не подозираше за опасността, която го грози. Усетили нашето вълнение, кучетата се спуснаха с лай към горския нерез и ние бързо се включихме в опасната гонка, като го поведохме към стрелеца Божидар Христов, който чакаше на пусия. Образувахме жив обръч и го приклещихме в капан, за да не намери пролука да се измъкне. След изтощително 10-минутно преследване глиганът се показа от леса и се спусна към горската пътека, където се изправи „лице в лице“ със смъртоносното дуло на Божидар, който го дебнеше от другия край на гората. Той изчака няколко секунди, докато се приближи на 15 метра, и го повали на земята с един куршум между очите с ловния си автомат „Байкал“, 12-и калибър.
Стъписахме се, като видяхме, че огромният звяр лежи безжизнен, направо не е за вярване, самата случка беше уникално преживяване. Всички се възхитихме от точния мерник на Христов и се хванахме за камуфлажната му шуба за късмет и бъдеща слука. Разрязахме месото на равни дялове и си го поделихме, а 25-сантиметровите глиги остават като трофей за стрелеца, да си ги прибави към личната колекция.
Сега се стягаме за пищен банкет, който ще направим в края на седмицата. А и имаме нещо важно да обсъждаме на събирането, решили сме да си построим голяма ловна хижа в местността Орниците, която да ползваме по време на излети, та на банкета ще се договаряме кой колко ще се изръси за каузата /смее се/. Такъв екземпляр не сме поваляли от 5 години насам“, споделя Иван Митрев.
Последвайте ни
0 Коментара: