Председателят на Надзорния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Клаудия Бух даде интервю за NOVA, в което оцени въвеждането на еврото в България като гладък преход. Тя подчерта, че органът, който управлява, е работил в тясно сътрудничество с българските надзорни органи преди и след приемането на еврото.
Тя отбеляза, че ЕЦБ внимателно наблюдава възможните опасности за икономиките чрез стрес тестове, включително при екстремни сценарии, свързани с геополитическа нестабилност и икономически потресения.
По нейни думи преходът към еврото в България протече без затруднения. Бух уточни, че управляваният от нея орган редовно провежда стрес тестове на банките в еврозоната, за да оцени какво би се случило при развитие на сценарий с висок риск за икономиките.
Публикуваме пълния текст на разговора:
Водещ: Госпожо Бух, добре дошли! Удоволствие е да Ви посрещнем.
Бух: И за мен е удоволствие да участвам.
Водещ: Да започнем със следното: България вече почти седем месеца е в еврозоната. Още от преди приемането на еврото работехме в тясно сътрудничество с надзорните органи на Европейската централна банка. Как бихте оценили процеса? Отговори ли той на очакванията за гладък преход в страната?
Бух: Да, абсолютно. Бях тук преди около две години, преди въвеждането на еврото, но още тогава работехме в много тясно сътрудничество с българските колеги, с надзорния орган тук. За нас преходът беше много гладък, защото вече работехме заедно. И доколкото разбирам, не съм била тук тогава, но чувам, че въвеждането на еврото за банките и за гражданите също е преминало безпрепятствено, така че да, бих определила прехода като гладък.
Водещ: Преди всичко, говорейки за банковата система в страната, как гледа ЕЦБ на българската банкова система в днешно време, 6-7 месеца по-късно? Има ли рискове, които Ви притесняват? Продължават да нарастват кредитите в България, особено ипотечните. Виждате ли риск от развитие на имотен или ипотечен балон?
Бух: Преди всичко следва да се подчертае, че през последната година банковият сектор в еврозоната, включително и в България, е в добро състояние, поради което не предвиждахме значителен ефект от преминаването към еврото. В еврозоната и у нас се наблюдава тенденция на стабилност и устойчивост на банковия сектор.
Естествено, трябва да се има предвид, че в банкирането винаги присъстват рискове и в момента функционираме в среда с висока степен на риск, затова проявяваме повишено внимание. За да преодолеят потенциални предизвикателства в бъдеще, банките трябва да разполагат с адекватен капитал и ефективно управление на риска, което е в центъра на нашия фокус.
Не мога да коментирам конкретните нива на цените на недвижимостите в страната, тъй като това е извън нашите правомощия, но е задължително всяка отпусната кредитна сума да бъде придружена от надлежно управление на риска от страна на банките. Това е съставна част от отговорното управление на риска във връзка с възможни бъдещи сценарии. Затова е от решаващо значение да се гледа перспективно.
За лихвените проценти и инфлацията
Водещ: След периода на повишени лихвени проценти и засилена инфлация какво могат да очакват през следващите месеци до края на текущата година и евентуално в началото на следващата година лицата със заеми за жилище и потребителски кредити?
Бух: Не мога да се произнеса относно лихвените проценти и инфлацията, защото те не са в сферата на нашите компетенции и не ги прогнозираме. Затова не съм в състояние да дам конкретни препоръки по този въпрос. Както обаче подчертах по-горе, всяка кредитна институция и всяко домакинство, което заема средства, трябва да спазват строги критерии при кредитирането.
При отпускане на кредит е необходимо да се анализира доходът на домакинството, качеството на залога и всички други съответни фактори. Всички тези елементи трябва да бъдат оценени преди одобрението на кредита. Именно това представлява надлежното управление на кредитния риск.
Водещ: Споменахте текущата обстановка, в която се намираме. Светът е сблъскан с военни конфликти, геополитическо напрежение и икономическа нестабилност. Доколко е устойчива европейската и българската банкова система срещу подобна мащабна криза?
Бух: Вие сте прав. Ежедневно виждаме това в медиите. Геополитическите опасности са реални, а някои от тях вече се превърнаха в действителност чрез текущите конфликти и повишени митнически тарифи. Това е критично за нашата дейност – да се стремим да предвидим развитието на ситуацията. Един от инструментите, които използваме, е провеждането на стрес тестове на банките. Искаме те да ни докладват какви биха били последствията, ако се реализира сценарий с висок риск.
Водещ: И тук, в България?
Бух: За всички банки, над които упражняваме надзор, включително българските. Проверката беше проведена на европейско равнище през миналата година и показа, че банките разполагат с добра капиталова адекватност, което означава, че биха могли да издържат на тежко финансово потресение. Това е позитивният момент. Вместе с това установихме, че загубите растат, поради което е важно банките да имат достатъчен капитал и резервни средства, за да преодолеят тези загуби.
Водещ: Все повече банки прилагат изкуствен интелект. Виждате ли в това развитие повече възможности или повече рискове?
Бух: Не мисля, че някой би могъл да даде отговор на въпроса как се постига баланс. Разбира се, както при много неща в живота, има по малко от двете. Много от банките, над които упражняваме надзор, ни съобщават, че прилагат изкуствен интелект, за да подобрят услугите си и да улеснят общуването с клиентите. Използват го и за откриване на измами, което е от съществено значение.
Изкуственият интелект носи множество предимства за банките и тяхната оперативна ефективност. Вместе с това знаем, че съществуват и рискове – банките прехвърлят много от своите дейности на външни фирми, което може да създаде рискове за доставчиците на тези услуги. Известно е също, че има модели на т. нар. „граничен изкуствен интелект“, които могат да увеличат опасността от кибератаки, поради което банките трябва да проявят особена предпазливост.
Те трябва да гарантират, че третират това като стратегически приоритет, че разполагат с достатъчни ресурси за инвестиции в защита на информационните системи и киберсигурност. Следователно съществуват както възможности, така и рискове.
Водещ: Проектът за дигитално евро е нещо съвсем ново за нас и се развива, но какви промени ще донесе той за обикновения европейски, български гражданин? Ще останат ли налични пари в брой?
Бух: Да, парите в брой ще останат достъпни.
Водещ: Това звучи добре!
Бух: Това е напълно ясно. Виждате, дигиталното евро е тема за сериозно разглеждане. Разполагаме с множество възможности за дигитални разплащания. В момента всички прибягваме към някаква форма на дигитални плащания, които обикновено не се управляват от централни банки.
По същество дигиталното евро представлява отговорът на евросистемата и на централните банки на процеса на дигитализация на финансите и плащанията, с цел гражданите да имат опция да плащат с дигитални пари, издадени от Централната банка, в допълнение към готините пари, и по този начин да избират кой вид да използват.
Водещ: Готините пари обаче ще останат в употреба още много години?
Бух: Да, готините пари ще продължат да съществуват. И двата вида са средства, които гражданите могат да прилагат – както готините пари, така и дигиталното евро, когато бъде въведено.
Водещ: И последният въпрос. Ако можехте да обърнете послание към българите като най-новите членове на еврозоната, какво бихте им препоръчали относно защитата на техните спестявания и перспективите на банковата система в България и Европа?
Бух: Бих им казала, че ние, в качеството си на надзорен орган, имаме отговорност да гарантираме безопасността и стабилността на банките, че поддържаме отлично сътрудничество с българските колеги, че разполагаме с банков съюз, че действаме като един организъм и че полагаме всички усилия банките да останат защитени и стабилни.
Водещ: Г-жо Бух, благодаря Ви за беседата, беше истинско удоволствие!
Бух: Много Ви благодаря!
