Призрачни рицари церят чумави в Малта

Магдалена Гигова е дългогодишен журналисти запален пътешественик. Написала е общо шест книги и е участвала в създаването на още 10. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” всяка неделя от 17 часа по програма “Христо Ботев” на БНР и на “София. Адресите на любовта” всяка събота от 13 часа по Радио София. Тя публикува пътеписите си и други авторски материали в своя сайт www.dromomania.bg

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътешестване по-евтино и безопасно.

Малта! Името на това парче скала винаги ме е изпълвало с мечтания за рицарите-тамплиери и хоспиталиери, битки и турнири, интриги и политически козни. А покрай “Малтийският сокол” на Дашиъл Хамет - и на криминални загадки.

Затова, когато круизният кораб акостира в Ла Валета, се втурнах като изоглавена крава към всички забележителности. Ако ви се случи да отидете там, паролата е “удобни обувки и никакви токчета”. Камъняк, бе, хора, кълдъръм! Навсякъде!

Островът се намира на 93 км южно от Сицилия (Италия), на 288 км източно от Тунис (Африка),  на 300 км северно от Либия и на 1071 км от София. И заедно с по-малките си събратя - Гозо и Комино, образува Малтийския архипелаг.

Една разходка из столицата Ла Валета се равнява на около 3 часа бягане през пресечена местност, и само стимулът, че някъде се мержелее винарна, в която към сирената сервират прясно изпечен хляб, е в състояние да раздвижи човек.

В Малта всяко камъче е история. Държавата е на 7000 години, а  камъните са в изобилие. Първите следи на живот тук датират от около 5200 г. пр. н.е, когато се предполага, че нашественици от Сицилия са превзели страната. През 1530 г, за близо 4 века, по малтийските земи, пардон - скали, се настаняват рицарите.

Орденът на йонитите (хоспиталиерите) полага основите на една стабилна държава и превръща острова в крепост, която, макар да остава тлъста хапка за нашествениците, устоява на всичките им набези.

Столицата Ла Валета, или както интимно я наричат местните Валета, има безброй прякори: “Градът на рицарите”, “Художественият град” (защо - не успях да разбера), “Град, построен от джентълмени за джентълмени”, “Град на дворците”...

Най-забележителната църква там (и една от първите постройки) е “Свети Йоан”

Някои мърморят, че отвън е малко невзрачна, но със смесицата си между готика и барок други я нареждат между най-пленителните забележителности след двореца на Великия магистър. Тук освен рицаря Ла Валет, са погребани и още много негови братя по вяра и шпага. Мозайката от техните гробове е спечелила име на пъстроцветната настилка като “най-красивия под на света”. В църквата има фрески от Матеа Прети.

А в параклиса грее шедьовърът на Караваджо “Обезглавяването на Свети Йоан”

Между другото, и самият художник е бил рицар закратко. В един сайт прочетох, че в Малта има точно 365 църкви - по една за всеки ден от годината. Не ги изкарах чак толкова, но си признавам и че не съм ги броила съсредоточено. Не успях да разбера и колко струва да се сдобиеш със звание на истински малтийски рицар срещу заплащане. Четох някъде как Бил Гейтс си го закупил на една конференция по високи технологии в Ла Валета. Но той може всякаква сума да си позволи.

Най-голямото ми приключение е напълно случайното гмурване в Музея на рицарите хоспиталиери. Ако днес ме пуснете в Ла Валета, изобщо не съм сигурна дали ще успея да го открия. “Бронираните лекари” били известни като церители на ранени и чумави през Средните векове.

И докато на горния етаж преспокойно си се снимах между доспехите и засмяно позирах с рицарите, още от прага на подземието инстинктивно се дръпнах.

Абсолютно реалистична фигура на монахиня, протегнала напред ръце, ме стресна дори повече от смразяващия слуха вой, който ме обгръщаше като хладна и лепкава мантия. Е, разумът ми наложи да стисна по-здраво камерата и да поема по “неравноделните” каменни стъпала.

Подземието си е напълно автентично. Преди векове там затваряли лудите, болните от чума и холера. Восъчни фигури на рицари, превързващи ранени, придържащи умиращи от треска, вадещи стрели от рани или наместващи счупени крайници, изскачат сякаш внезапно от нишите.

Човек с клаустрофобия няма да издържи и пет минути в усуканите като кукувича прежда коридори, в които звуковата психоатака е по-въздействаща и от визуалната.

Уф, промъкнах се до залата с гордо строените бойни рицарски знамена и портретите на Великите майстори от 16-и век до наши дни. Защото всеки от малтийските ордени продължава да съществува и да спазва ритуалите си. Отново восъчни фигури. Този път на парадно строен “приорат” - върховният орган на ордена. До него тотално натуралистично изработена аптека с билки и отвари. И леко зловещ магистър, разбира се.

На излизане чувам наблизо някой да мете и чегъртането на любопитството ме завлича натам. Огромна зала, не, залище! Поне 50-60 метра дълга. С каменни сводове, изсечени гербове по стените и безброй бяло-червени знамена. Метачът филипинец изглежда нелепо на величествения исторически фон.

Не пропускам да се увековеча под всяко от знамената и дори пред камината, в която преспокойно може да се завърти вол. Очевидно неотдавна е имало някакъв ритуал. Не се занемаряват рицарите. Макар и без доспехи.

Магдалена Гигова