Проф. Христо Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, участник в първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1988 г. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика, председател-учредител на Българския антарктически институт. През 2013 г. покорява Южния полюс. Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. до сега.
Преподава историческа геология и палеогеография, изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др. Автор e на много книги, документални филми и над 150 публикации в български и чужди издания. Проф. Пимпирев ще ръководи и 25-ата юбилейна експедиция в Антарктида.
- Днес, на 21 ноември, ще потегли първата ни полярна група за българската научна база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън в Антарктида. Какво е различното, тъй като тази експедиция се осъществява за 25-и път?
- На 21 ноември заминава първата група наши полярници - 10 души. Маршрутът е София - Рим - Сантяго де Чили - Пунта Аренас - Кинг Джордж - Ливингстън. Като юбилейна, тази експедиция ще бъде съпътствана с много прояви и тук, и в Антарктида. Знаете, че още през септември стартираха мероприятията, отбелязващи този юбилей с филмов фестивал на документалното кино, който беше в зала 272-ра на СУ ”Кл. Охридски”. Ще припомня, че наближава Денят на Антарктида, това е 1 декември. Този празник също ще отбележим подобаващо. Например с голяма изложба, която ще бъде открита на 5 декември в централното фоайе на Университета и ще представи най-новите карти на българските учени за този континент. Имаме желанието третата група, която ще пътува на 4 януари, да представи тази изложба и в Буенос Айрес.
Естествено, че най-важният акцент е поставен върху науката, ще има изключително нови и интересни изследвания на биологията. Пак ще използваме логистиката на нашите испански приятели. Нашият полуостров е Хърд, където се намира българската база, другият полуостров е Байърс. Там трима геолози, двама от тях съвсем млади асистенти от Софийския университет, ще правят изследвания върху силите и организма на този полуостров. Бяха намерени изкопаеми животни от вкаменелости от периода, когато измират динозаврите, като се надяваме, че нашите учени биха могли да намерят и останки от тези умрели вече влечуги. За там ще заминат Камен Бонев, Бочо Бочев и Стефан Велев, които ще бъдат на полеви лагер и ще търсят вкаменелости. Това всъщност е мястото на остров Ливингстън, където
има останки от вкаменели растения и животни от времето на динозаврите преди 80-100 млн. години
При голям късмет е възможно да намерят и останки от динозаври. И още. Предстои и работа по един нов проект за изследване на електричното поле, ще продължат и картографските изследвания. Научната ни програма е много разнообразна.
- Но моля ви, кажете за най-интересния проект, поне за мене, който е с участието на наши много известни алпинисти? Какво ще правят те?
- А, световноизвестните алпинисти Николай Петков и Дойчин Боянов! Този наш проект е научно-спортно-алпинистки. Двамата алпинисти заедно с фотографа и кинооператор Неделчо Хазърбасанов имат за цел за пръв път да покорят неизкачвани досега върхове от планината Тангра, като връх Левски. Освен това ще бъде направен за пръв път траверс на тази планина, което е изключително голямо постижение в световния алпинизъм.
- А неприятни изненади очакват ли нашите полярници от първата група?
- Не е изключено. Те ще трябва да размразят базата, която беше затворена досега, а сега там започва лятото, както и да ви звучи това тук. Притеснявам се в какво състояние ще намерят къщите, тъй като имаше много обилни валежи и сняг, които направо ги затрупват. С пристигането си нашите полярници се натъкват на една ледена стена, която трябва да преодолеят. Чака ги къртовски труд. Но пък няма да е за пръв път.
- А вие кога заминавате?
- В началото на януари.
- Поканили сте и президента Росен Плевнелиев...
- О, той има покана още от началото на неговия мандат, отпреди 5 години. Имаше голямо желание. Даже тази година (през февруари) всичко беше уредено, за да посети нашата база, но се появиха неотложни за него ангажименти и пътуването му пропадна. Той винаги ни е подкрепял и е добре дошъл на нашата база.
- А надявате ли се на подобно добро отношение и от новия президент, който ще встъпи в длъжност в края на януари?
- Надявам се, но разбира се, решението ще бъде негово. Посещението на Антарктида обаче е практика на президентите на тези страни, които имат полярни бази - да ги посещават в своя мандат дори по няколко пъти. Ще спомена, че неотдавна и принцът на Монако беше в Антарктида, предишният испански крал Хуан Карлос също е бил, и то няколко пъти. И още.
- За финансирането? Как се справяте, променят ли се нещата към по-добро?
- Важно е да кажем, че вече имаме приета Национална програма за полярни изследвания. Бюджетът за тази година е 500 000 лева, пак твърде оскъден в сравнение с други съпоставими с нас страни. Надявам се обаче да имаме някаква стабилност.
Няколко пъти сме били на ръба, особено когато беше финансов министър Дянков
Тогава имаше случай, много неприятен. Бяхме пред провал. Малко преди да се качим на кораба, получихме 200 000 лв., което бе мизерна сума в сравнение с това, с което разполагат другите полярници. Но по принцип се справяме. Не е тайна, че разчитаме и на спонсорство от бизнеса.
- И все пак кой е най-големият ви проблем?
- С транспорта, защото разчитаме на чужди кораби, самолети, както и на приятелските отношения с испанците най-вече.
- Ще има ли и този път представителки на нежния пол в базата?
- Ще има, разбира се. Предполагам, че дамите ще бъдат около десетина, което никак не е малко. Няма да им е лесно. Живот в едно затворено общество, каквото си занесеш - това ще ядеш. Няма телевизия, няма интернет, но пък си свирим на китари, пеем, говорим си директно, без телефони, общуваме нормално. Условията са много сурови. Ясно е, че общуваме само помежду си и сме едно голямо семейство.
И на Антарктида сме най-бедните,
но пък базата ни се превърна в научен център, което звучи гордо. Ние имаме много отговорна мисия и това ни дава криле да работим доста по-усилено, тъй като това не е просто една екскурзия. Всички го знаем. Ние българите вече работим наравно с великите държави, с абсолютно всички големи сили на света. Това са 29 държави, които управляват този континент вече четвърт век. Така че това е едно голямо постижение за нашата страна, защото тя е полярна нация. Призната!
- Кои са били най-трудните и най-успешните ви експедиции досега?
- Най-трудните бяха първите експедиции, когато заминавахме за Антарктида, без да имаме билети за обратно, дажбите на ден бяха като на затворници, че и по-лошо. За 25 години вече сме си създали известни удобства. Но пък всичко сме правили със собствените си ръце. Не се предаваме.
- И накрая не мога да се въздържа - ако температурите продължават да се покачват, какво ще ни сполети?
- Екологична катастрофа.
Елена КОЦЕВА
