Проф. Герджиков каза с какво ще замени вдигнатия юмрук на Радев

Проф. Анастас Герджиков, кандидат за президент на Републиката, издигнат от Инициативен комитет, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”:

- От СДС обявиха, че застават безусловно зад кандидат президентската двойка Герджиков – Митева. Номинираните за най-високата държавна позиция се срещнаха с ръководството на партията. Наш гост е издигнатият от Инициативен комитет за държавен глава проф. Анастас Герджиков. Тръгваме от новината на деня – удовлетворява ли ви получената досега подкрепа?
- Разбира се. Аз съм признателен на всички партии, които до този момент подкрепиха нашата кандидатура, и се надявам, че ще има и други, които ще застанат зад нея, тъй като сега ще се обърна и към останалите партии.

- Не се ли чувствате малко разочарован? Сякаш очаквахте по-широка подкрепа?
- Да, първоначалното ми мнение беше, че и други партии могат да застанат зад нас веднага, още за първи тур, но много от тях издигнаха собствен кандидат.

- Макар и като експерт, не от скоро сте изкушен от политиката. Какво ви привлича в нея и какво място виждате за себе си?
- Аз никога не съм бил политик, включвал съм се като експерт, и то в моменти, когато има нужда от осъществяване на важна обществена кауза.

- Каква е каузата сега, която трябва да бъде осъществена, за да се включите?
- Според мен в политическата криза, в която сме изпаднали, очевидно е – вече три пъти избори за една година, а не се знае, кога това ще спре – е необходимо да намерим начин да протегнем ръце едни към други, да се опитаме да се разбираме, да се опитаме да намерим общото, а не само това, което ни разделя. Иначе политическата криза ще прерасне в по-лоши неща.

- Каква предизборна кампания очаквате? Може би тя да бъде в стил студена гражданска война, а може би по-миролюбива, или с подмолни удари?
- Надявам се да стане оттук нататък по-миролюбива, защото до момента беше… тя не изглежда отвън войнствена, но всъщност под повърхността клокочат едни процеси, които не ми харесват никак. Очевидно е, че в българския политически живот сме стигнали до отношения, които не са правилните човешки отношения.

- А вие как ще противодействате това да се промени?
- За момента по време на кампанията това, което мога да направя, е да покажа една позитивна кампания, в която не хвърлям кал към никого. А колкото до това, ако бъда избран, какво мога да направя – очевидно е, че ако аз отстоявам това да търсим нещата, които ни обединяват, а не тези, които ни разделят, ще трябва да подскажа на всички, с които работя, не само на партиите, но на всички организации и накрая на всички български граждани, че това е пътят и че това непрекъснато да търсим вината у другия не е правилният подход, за да бъдем щастливи всички. Ние можем да изградим проспериращо и благоденстващо общество, само ако работим заедно.

- Проф. Герджиков, говорите постоянно за обединение, но как ще го постигнете в страна, в която дори Футболният съюз е разцепен?
- Е, футболът не е най-подходящият пример, защото е най-разединяващата тема. Но когато говоря за обединение, аз имам предвид не обединение на партия, а на българските граждани, и то обединени около обща визия за бъдещето, или поне по отделните теми, по които и сега има консенсус.

Например, в момента е видимо, че мнозинството от българските граждани са за съдебна реформа, за върховенство на закона, за налагането му и за решителна битка с корупцията. Ако има такъв обществен консенсус, никоя партия няма да смее да каже „Не, по тази тема не сме съгласни с другите“. Т.е. когато има обединение на българските граждани зад някоя идея, и партиите ще ги последват, дори да имат тяснопартийния интерес да се противопоставят помежду си.

- Имате ли представа технологично как ще осъществите идеите на каузите за обединение?
- Не знам за каква технология говорите. Работата на един президент е тъкмо това – да показва на българските граждани общата визия, зад която те да се обединят и да застанат, и да показва на българските партии как могат да се разберат, като търсят наистина тези неща, по които няма спор, а не само тези, които ги разединяват.

Българските партии, а и не само българските, разбира се, винаги имат тяснопартиен интерес да се противопоставят едни на други. Трябва общественият дневен ред да стане техният дневен ред, трябва да се опитат да видят или аз да се опитам да ги накарам да видят обществения дневен ред, дневния ред на обществото и да ги убедим с общи усилия, че този дневен ред трябва да стане техен, да се обединят в опит да решават проблемите, които вълнуват хората. В момента това са очевидно, тази година – политическата криза, цените, доходите, а иначе като цяло през последните 30 години – отнетото чувство за справедливост.

- Как ще съберете на едно място различните партии, които в два поредни парламента в най-лошия случай отказват да разговарят помежду си, в най-добрия се делят на партии „на статуквото“ и „на промяната“?
- Аз казах вече на няколко пъти какво мисля, че трябва да направя. Но освен това ми се струва, че и партиите помъдряха след първите две тежки противопоставяния на всички срещу всички. Сега те говорят по-скоро за опит да се разберат и да съставят правителство. Предните два пъти видяхте, че преди да започне разговорът за правителство, всяка партия каза, с коя не би се събрала, и то чисто комбинаторно бяха изключени всякакви коалиции, които да съберат нужното мнозинство. Сега ми се струва, че има друга нагласа и може би ще се разберат.

- А какви компромиси трябва да се направят от различните страни, за да се постигне обединение, за да се постигне правителство?
- Трябва да се намерят общите неща, тези, които обединяват спорещите страни, и тогава да видят от коя спорна тема са склонни да се откажат в името на осъществяването на безспорните. Всеки си има своя гледна точка и всяко общуване изисква известен компромис със своята, нашата, моята гледна точка в името на това да се разбера с човека срещу мен. Просто трябва да кажем, кои са принципите, които не бива да се нарушават и с които не бива да се правят компромиси, а за всичко останало някак си всеки да отстъпи.

- Вие човек на компромиса ли сте?
- Не, отговорих ви току-що. Аз също имам принципи, с които никога не бих направил компромис, но съм склонен да отстъпя в името на това да се разбера с човека срещу мен.

- Как ще разговаряте с партиите на промяната, след като техни лидери вече ви обвиняват, че сте „човекът на статуквото“?
- Аз се появявам за първи път на политическата сцена, така че няма как да съм човек на статуквото. Много по-свързани с опорочения модел на политически живот у нас са тези, които хвърлят подобни обвинения. А колкото до партиите – президентът няма толкова активна роля, но може да бъде арбитърът, който да им покаже тези общи цели, около които могат да намерят и общ език.

- Вече казахте, че откакто осъществихме мечтата си да влезем в Европейския съюз и НАТО, ние, българите, нямаме нова истинска голяма цел, т.е. нямаме национален идеал. Вие как бихте формулирали националния идеал на България?
- Аз казвах това на няколко пъти през последните години. И не е само случаят с Европейския съюз и НАТО – това беше последната ни голяма цел. Но през последните 120-130 години на няколко пъти сме имали национален идеал и тогава се е виждало, че българската нация може да се обедини около нещо, когато е нещо голямо, зад което да застанем всички.

Сега ми се струва, че заедно трябва да изработим тази визия. Но най-общо бих казал, че аз си представям идеала като благоденстваща нация, а това означава нация, просперираща икономически и извисена духовно, защото само с хляба не може да се живее. И разбира се, зад този най-общ идеал стоят много детайли за това точно какво и как искаме да постигнем заедно. Трябва заедно да изготвим тази визия, иначе няма как да се обединим зад някоя фраза, хвърлена от един човек.

- Какви са възгледите ви за следващото управление на България? На каква държава искате да бъдете президент?
- Вече казах – аз искам България да просперира, не само икономически, а и духовно. Всеки президент би искал да види народа си щастлив, а не отчаят и обезверен.

- В какво ще се изразят тези политики, около които виждате възможни обединения?
- Аз до три-четири дена ще подготвя заедно с г-жа Митева и с наши експерти няколко странички най-важни приоритети, които смятам в момента за спешни, за важни за нацията. Но все пак веднага мога да изброя: върховенството на закона, битката с корупцията, теми като „Образованието“ и „Науката“ са безспорен приоритет за българина, а в този случай това съвпада и с факта, че очевидно икономиката на бъдещето е икономиката на знанието – няма иновации без образование и наука. Оттам нататък здравеопазването и социалните политики са важни за всички българи. Тази година очаквано се оказа, че отново се връщаме на темата за цените и доходите. Всичко това е важно за хората, това е техният дневен ред. Моята цел ще бъде да го направя и дневния ред на политическите партии.

- Изпреварвате ми въпроса, проф. Герджиков. България е сполетяна от множество кризи – казахте го вече и в началото на интервюто: политическа, епидемиологична, икономическа, социална. Какви ще бъдат решенията ви като президент и най-вече участието ви за справянето с тях?
- Както е известно, президентът има по Конституция ограничени правомощия, но от друга страна националната сигурност е нещо много широко. Тя обхваща всички области – от отбраната до енергетиката и екологията. И в този смисъл президентът, макар привидно да няма много правомощия, е свързан с всички важни, ключови за обществото теми.

Той очевидно не може да влияе сериозно на епидемичната ситуация, но може да посочи пътя за излизане от политическата криза и така да предотврати икономическата и един много негативен развой.

- Румен Радев тръгна към хората с вдигнат юмрук. Какво ще направи Анастас Герджиков в аналогична ситуация?
- Ще тръгна с протегната ръка.

- Държавният глава участва пряко във формирането на външната политика. Какви акценти поставяте за следване във вашия мандат?
- На първо място – евроатлантическата ориентация, която няма алтернатива. На второ място – ние трябва да балансираме между важните държави със силна икономика, за да отстояваме собствения си национален интерес. Разбира се, важни са добросъседските отношения с нашите непосредствени съседи, а изобщо със Западните Балкани, дори да не са непосредствени съседи.

По темата за Република Северна Македония вече много пъти ме питаха – аз смятам, че политиката трябва да е постоянна, последователна и не трябва да се променя заради смяната на президент или правителство. Нашата политика в момента е добра. Ние искаме Република Северна Македония, заедно с останалите пет държави от Западните Балкани, да се присъедини към Европейския съюз. Единственото ни условие е да си изпълнява договореностите – в случая Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество.

- А по въпроса за отношенията с Русия?
- Това е един от случаите, за които говорим за баланс между важните държави със силна икономика. Русия, Китай, няколко други държави, включително големи европейски държави със силни икономики са ни важни и ние трябва от една страна да сме много силни партньори с тях, защото това е естествено, от друга страна трябва да отстояваме във всеки случай националния интерес. Той е на първо място, той ни е най-важен.

- Как гледате на прочита на историята, проф. Герджиков? Какво е мнението ви за съдбата на Паметника на Червената армия, когото мнозина столичани наричат МОЧА – Монумент на окупационната Червена армия?
- Това очевидно е едно от нещата, които разделят българския народ. Но има и много други, не са само паметници. Трябва да се опитаме да намерим това, което ни обединява, а нещата, които ни разделят, да загърбим. Този въпрос можеше да се реши преди 30 години, както и много други спорни въпроси. Тогава ги отлагахме съвършено умишлено и замитахме проблемите под килима. Сега, след 30 години ще ни е трудно да се измъкнем от това, че не сме ги решили.

- Но все пак ще трябва да се измъкнем.
- Да, ще трябва да го решим с общо решение на хората. Не може едно правителство да вземе просто решение, разделяйки народа на две. Според мен трябва да се опитаме да убедим хората, коя е естествената ни ориентация и кое е естественото ни бъдеще. Аз вече казах, че евроатлантическата ориентация няма алтернатива. Никой сериозен политик няма да каже нещо друго.

- Президентът е главнокомандващ на Българската армия. Във вашата кандидатпрезидентска двойка вицепрезидентът е професионален военен. Полк. Невена Митева ли ще приема военните паради?
- Не, не.

- Тук тествам чувството ви за хумор, разбира се – добронамерено.
- Казвах и на други места, че не избрах г-жа Митева заради това, че е военнослужещ. Иначе имах избор между четири-пет висши генерали, чиито имена обмислях много сериозно, но предпочетох това да бъде жена, и то жена активна, особено успяла в професия, доминирана от мъже. По цял свят президенти, идващи от цивилни професии, приемат военните паради. Обратното е по-скоро изключение.

- Каква роля ще отделите на Невена Митева във вашата президентска двойка? Тя с какво ще се ангажира – имате ли представа отсега?
- Да. Чисто формално вероятно тя ще поеме същите ресори, които са поемали вицепрезидентите и преди нея. Има, ако погледнете онези 14 точки в един от членовете на Конституцията, има три-четири задължения, които традиционно се предават на вицепрезидента, тъй като президентът има право да ги делегира. В случая обаче аз избрах г-жа Митева, защото тя със сигурност ще застане зад каузи, които са по-важни от формалното изпълнение на някакви задължения.

- На няколко пъти в този разговор вие споменахте за необходимостта, наложителността от спазването на върховенството на закона. Представете си, че би се появило обстоятелство, при което да прекрачите Конституцията – как ще реагирате?
- При никакви обстоятелства. Върховенството на закона – вече много пъти казах – е абсолютна ценност. Това е така от 2000 години и ми се струва, че не бива да даваме никакъв повод някой да си помисли, че може законът да бъде нарушаван. Такъв прецедент не бива да се създава, а пък за основния закон на страната – за Конституцията, и дума не може да става да се нарушава.

- И не бихте протежирали дори някой от най-близките ви хора, ако погази този закон?
- Не. Пак казвам – няма как да допуснем някой да бъде над закона. Затова върховенството на закона е толкова важно, защото то казва: никой не е над закона. Това е основният принцип на демокрацията. Вече много пъти казах – всички останали белези на демокрацията са периферни в сравнение с този основен принцип.

- Влияете ли се от социологически проучвания, проф. Герджиков? Притеснява ли ви, че според последни данни, макар и вече леко остарели спрямо динамиката, но все пак изоставате по рейтинг от Румен Радев?
- Всъщност е тъкмо обратното. Тъй като не съм познат на широките обществени кръгове, нито г-жа Митева, очаквах, че отначало наистина ще има голяма разлика в полза на действащия президент, но всъщност още първото изследване днес показва за нашата кандидатпрезидентска двойка подкрепа, която значително надхвърля тази на политическите партии, които са ни подкрепили до момента. И в този смисъл аз съм много окуражен и благодарен на хората, които мислят по този начин.

- Каква книга четете в момента, професоре? Остава ли ви време да четете книги?
- Трудно ми е, защото съм наистина затрупан със задължения, не само в момента, и преди. Последната книга, която си купих, и сега се надявам да имам време малко поне да попрочета от нея, е свързана с това дали можем – като човечество имам предвид – да предотвратим или отложим остаряването. Ние го виждаме и без това – хората живеят по-дълго, отколкото са живели преди 100 години, надявам се и по-добре. Но съвременните постижения на науката наистина могат да доведат революция и в това отношение.

- Какво можем да предотвратим или отложим за България?
- Аз много бих искал да предотвратим последствията от политическата криза, преминаването й в друга криза. Отлагането – аз не съм от хората, които обичат да отлагат. Но ето, сега по повод на спора за „Марица-изток“, очевидно е, че трябва да отложим тези производства на енергия, които не са в съответствие с новите екологични изисквания, докато намерим алтернатива за тях, да отложим исканото от нас скорошно затваряне на подобни мощности.

То не е в интерес нито на страната, която може да остане без ток или със скъп ток, нито на региона, който може да се обезлюди и да има социални проблеми. Това е очевидно вече за всички политици.