Ужасна работа. Какво става, бе? С тези думи пред bTV епидемиологът проф. Тодор Кантарджиев коментира многобройните случаи на лаймска болест, които са двойно повече в сравнение с минали години.

„Нищо не става. Трябва да се изкоси, трябва да се изчака период, в който няма валежи, за да се напраъска. Ако чакаме да има валежи и да пръскаме, няма да има ефект“, заяви той.

„Кърлежите са интересни животни. Те са интересен обект за научни изследвания. В кърлежи открихме неизвестни видове бактерии. Освен лаймска болест, преди 30 години имаше взрив от туларения в нашата страна. Слава Богу, че тогава бяхме подготвени“, обясни експертът.

Да се избягват тревите 

„Кърлежите, които са в нашите паркове и междублокови пространства разпространват ерлихиоза, трансплазмоза и лаймска борелиоза“, посочи той и каза, че имунният отговор при тези спирохетни инфекции при човека остава за цял живот.

По думите му, нещата с лаймската болест се преекспонират. За нея трябва да се знаят няколко неща – да се избягват треви, обикновено след дъжд кърлежът много лесно достига до нас.

„Тази животинка усеща дишането на човека и издишания въглероден диоксид. Като издишаш, разбираш ли, и кърлежът те усеща“, посочи проф. Кантарджиев.

Надушват ни от 20 метра

Кърлежът усеща човек от 20 метра и започва да пълзи към него. Те имат такива вещества в слюнката си, че убождането въобще не се усеща. „Хубавото е, че като те ухапе, на третия ден сам пада. Ако се махне 12 часа, откакто е на кожата, рискът да ни зарази е много нисък“, изтъкна професорът.

Той посъветва всички след разходка сред природата и в паркове да преглеждат себе си и децата.

Как се вади кърлеж

По думите му, кърлеж се маха или с много тънка пинсета – не с тези, които са за вежди. В аптеките се продават такива: „Едно такова телче с дръжка, като за вдяване на игла“.

„Нормалните хора вдят кърлежа със здрав конец. Важното е да минеш под коремчето му с конеца и, ако можеш, да завъртиш конеца така, че да обхванеш хоботчето. Това е най-важното. И се вади нагоре. Ако се скъса хоботчето, не е фатално. Взимаш една чста игла и го вадиш. Не е чак такава трагедия“, обясни проф. Кантарджиев.

При ухапване може да се вземе антибиотик еднократно, който се изписва от лекар.

„Американците доказаха, че всеки антибиотичен курс, по-дълъг от 10 дни, не дава по-добър ефект, отколкото този до 10 дни“, посочи епидемиологът.

„До 2 седмици може да се появи петно по кожата. Това е сигурната диагноза на лаймската болест. Петното е монета от 1, 2 стотинки, от левче. Променя се, става червен ръб и светъл център, достига диаметър 15 сантиметра“, поясни той и добави, че може да се лекува с антибиотици с правилния курс.

Заразени в Банско 

По отношение на големия брой случаи на стомашно-чревно разстройство в Банско той заяви, че трябва да се направи микробиологично изследване на пациентите. "Ако има левкоцити, значи е бактерия - дезинтерия, салмонела, кампилобактер. Няма ли левкоцити, значи е или токсин - стафилококов токсин, или е вирус", каза проф. Кантарджиев. 

Според него най-вероятно е по това време на годината да става дума за норовирус.