Нацията и държавата трябва да знаят не само накъде вървят, но и защо го правят. Това заяви историкът проф. Петър Стоянович, бивш министър на културата, в интервю за БНР по повод Деня на независимостта на България, който страната ще отбележи утре – 22 септември.
Според него празникът често остава подценен: „Независимостта, макар да е фактическото начало на истински освободена България, за мнозина е просто още един почивен ден – време да опекат агне, да отидат на лозето или да затворят буркани“, посочи Стоянович.
Той подчерта, че България трябва да вземе ясни и категорични решения за своето място в света: „Не можем да сме едновременно с Горбачов и с Брежнев, да излъжем големия брат, било то руснак, американец или китаец. На световно ниво изборът трябва да се прави с убеденост. В противен случай летвата рано или късно ще ни удари.“
Професорът изрази несъгласие с тезата, че обявяването на независимостта е довело до национални катастрофи: „Терминът ‘национална катастрофа’ е левичарски, използван първо от БЗНС, а след това от комунистическия режим. Не виждам пряка връзка. По-скоро след Съединението българите излизат с прекалено голямо самочувствие, смятайки, че всичко става лесно и безкръвно.“
Стоянович отбеляза, че между 1885 и 1908 г. България извървява ясен път на модернизация и европеизация, който я приобщава към цивилизования свят. „Това е времето, когато българската дипломация и държавници показват зрялост. Стамболов дори няколко пъти използва заплахата за обявяване на независимост като дипломатически инструмент, за да защити националните интереси в Македония. В крайна сметка Независимостта става факт през 1908 г. в рамките на Босненската криза и е призната от големите сили“, поясни той.
Историкът подчерта, че Денят на независимостта не бива да се свежда само до традиционен празник, а да бъде осмислян като част от европейския път и историческата зрялост на България.
