"Честит празник, честито Царство!", с този поздрав, който по думите му са си разменяли предците ни след историческия акт от 22 септември 1908 г., проф. Петър Стоянович отбеляза 118 години от провъзгласяването на Независимостта на България. Пред bTV историкът говори за смисъла на независимостта днес, за уроците от миналото и за способността на държавата да защитава интересите си.
По думите на Стоянович по време на комунистическия режим 22 септември не е отбелязван с празненствата, които познаваме днес, а темата за Независимостта е присъствала основно в образователния курс.
Историкът смята, че и през последните десетилетия празникът не винаги получава значението, което заслужава.
"По време на комунизма нямаше такъв вид празненства, защото всяка една независимост пораждаше проблеми, а не чувство за гордост. Само се споменаваше в българския образователен курс", казва той.
В последните 30 години независимостта остана като по дефолт, както обичаме да казваме. Едно относително забвение. Колкото повече българинът иска да бъде независим, толкова повече някакви сили го връщат в руслото на зависимостта.
Проф. Стоянович отговори и на въпроса какво според него означава да си независим. По думите му независимостта не означава една държава да бъде изолирана от останалия свят.
Той я свързва със способността съзнателно да бъдат следвани принципи и каузи, които защитават националните интереси. Като част от съвременния избор на България Стоянович посочи членството ѝ в Европейския съюз и НАТО. България е член на НАТО от 2004 г. и на ЕС от 2007 г.
"Независимостта не предполага да си сам и един на този свят, горд и изпарвен с байряк на някой байр. Означава съзнателно да следваш принципи и каузи, които защитават твоите интереси. В момента това нещо е трайното ни членство в европейското семейство, гарантирана от НАТО", добавя той.
Това е и продължение на теза, която историкът е застъпвал публично и преди – че независимостта и свободата са фундаментални както за отделния човек, така и за държавата.
Стоянович обърна специално внимание на начина, по който България достига до историческия акт от 1908 г.
"Ако в историята успехите се случваха само от мъжество, щяхме да имаме една камара хладни тела и голям мерак", заяви той.
Според историка големият успех идва от съчетанието между смелост, добра подготовка, търпение да бъде изчакан подходящият момент и кураж той да бъде използван.
Именно в това той вижда един от големите уроци на Независимостта.
България трябва да намери точния момент
Стоянович разгледа събитията от 1908 г. и в по-широкия европейски контекст.
По думите му българският политически елит не е можел просто да очаква Великите сили да приемат исканията на София единствено защото те са справедливи от българска гледна точка. Националните цели е трябвало да бъдат вписани в много по-големите процеси, които протичат в Европа.
Той припомни, че българският въпрос в началото на XX век се развива на фона на стремежа към преразглеждане на установеното с международните договори от предходния век статукво.
На 22 септември 1908 г. България провъзгласява Независимостта си, а Фердинанд приема титлата цар. Актът премахва васалната зависимост от Османската империя и променя международноправния статут на страната.
Именно с поглед към настоящето Стоянович отправи и едно от най-силните си послания за 22 септември. По думите му не само учащите, но и по-възрастните поколения трябва да помнят уроците на тази дата.
Неговата теза е, че формалното провъзгласяване на независимост е само началото – истинското изпитание е държавата да я съхрани чрез принципи, последователност и защита на собствените си интереси.
"На всеки 22 септември, а и защо само тогава, по-възрастното поколение и учащите не трябва да забравят, че най-лесно е да се обявиш за независим, но е най-трудно да се опазиш зависим от високите принципи, добрата вяра и чудесните намерения", завърши проф. Стоянович.
