COVID-19 преобърна света. Пандемията предизвика и голяма полемика сред научните среди относно създаването на колективен имунитет като стратегия за по-бързо преболедуване на населението при срещата му с коронавирус. Няколко страни предприеха този подход, но после и те заложиха на социална изолация. Гледните точки на експертите в световен мащаб се разделиха.

Заговори се и за БЦЖ ваксината. Полезна ли е, пази ли ни, или не? По темата за коронавируса говори проф. Христо Тасков, бивш заместник-директор и директор на Националния център по заразни и паразитни болести, преподавал в Катедрата по микробиология към Медицинския университет в Пловдив.

Ето какво каза той в интервю за Dir.bg:

- Професор Тасков, с какво ни изненада COVID-19?
- Коронавирусът ни изненада с това, че се оказа една нова болест, която е много различна от другите подобни, които познаваме. Не е като предишните респираторни инфекции. И аз си мислех, че това е един нов грип. Но се оказа, че не е точно така. Тази болест се оказа много по-продължителна по време.

Вече месец и повече се развива за разлика от грипа. Много по-често има много тежки случаи, които стигат до реанимация и до интубиране. Това пък предполага възможност от претоварването на здравната система, въпреки че много хора прекарват болестта леко. След като се видя какво става в Китай, Италия и Испания, светът се стресна, че не знаем нищо за тази болест. Всички въведоха мерки за карантина.

Ние тепърва ще трябва да изучаваме COVID-19. Вижда се, че е коренно различна от грипа. Вярвам, че в скоро време ще има много повече информация и ще знаем как по-добре да се справяме с нея. За това почти всички страни в началото въведоха ограничителни мерки.

- Имунната система след първата среща с един вирус запазва дълго време "спомен" и при повторен сблъсък със същия вирус реагира много по-бързо и по-мощно. Колко време ще ни трябва, за да сме защитени от коронавируса с този "спомен"?
- За съжаление в момента никой не може да каже колко време ще ни е нужно. Трябва да завърши първия пик от епидемията в световен мащаб, да мине поне половин до една година, след което ще може да кажем дали се изгражда имунитет, който може дали доведе до протекция на обществото от нова инфекция.

Обикновено при инфекциозните болести ние винаги виждаме два сценария. При единия, да кажем, имаме заболяване като морбили или други детски инфекции, от които човек придобива имунитет за цял живот. Какво означава това? Че човек не може втори път да се разболее. При другия вид - примерно инфекции като херпес, като ХИВ и цитомегаловирус и много други, пък няма някакъв имунитет и тези вируси са цял живот в организма на човека.

И във всеки момент може да се активират и да предизвикат заболяване. Повечето заразни болести, вирусни или бактериални, се намират именно в спектъра между тези две крайни състояния. Ние сега трябва да видим къде ще се разположи в това пространство коронавирусът и едва тогава ще можем да кажем дали ще има колективен имунитет, колко продължителен ще бъде той и т.н.

Ако направим аналогия с другите подобни коронавируси, които са предизвикали малки или по-големи епидемии главно в Китай, ще видим, че при тях няма ясни доказателства за изграждане на колективен имунитет. Нямаме доказателства за протекция от антителата в организма на човека. Но по някакъв странен начин тези епидемии са затихвали от само себе си, но без да имаме данни, че при тях колективният имунитет е изграден.

Сега много хора работят върху имунитета и ваксина при COVID-19. Аз и колеги също сме започнали работа върху колективния имунитет, но към момента не може да се каже нищо определено.

- Виждаме, че има все повече данни, че вирусът повтаря...
- Тези данни трябва да се тълкуват много внимателно, защото се оказа, че вирусът се крие много дълбоко в белия дроб, в алвиолите. Вече има информация, че, след като не го откриваме в носа и в гърлото, смятаме, че тези хора са излекувани, защото са дали две отрицателни проби.

Смятаме, че са се справили с вируса, но има данни, че ако се вземе проба с бронхоскопия дълбоко в белия дроб, вирусът се открива там. Затова трябва болните, след като оздравеят, да бъдат внимателно наблюдавани, за да не се активира вирусът отново.

Това е едното обяснение. А другото обяснение, за което също няма достатъчно научни факти, е, че не се изгражда истински имунитет и човек може да се зарази повторно. В единия случай вирусът се реактивира, защото не е изчистен, а при другия случаи - просто човек се заразява повторно. Може, всъщност, и двете опции да са верни.

- Каква битка и на какво ниво предлага вируса на имунната ни система?
- Винаги има една вечна борба между вирусите и имунитета на човек - тя е ежедневна борба. Всъщност въпросът е кой ще изпревари. Дали вирусът ще изпревари имунния отговор, или имунната система ще даде отпор на вируса и няма да допусне разпространението му. На имунната система й трябват около 5, 6 до 10 дни, за да отговори.

Ако в организма попадне по-голямо количество вирус, тогава обикновено инфекцията печели. Ако имунната система срещне по-малки количества от вируса, то тогава заболяването протича обикновено без симптоми или леко. За това сега всички предпазни мерки като дистанция, маски и дезинфекция целят у нас да попадне възможно най-малко количество вирус.

- Какво означава голямо количество вирус?
- Голямо количество вирус е, когато, например, човек е в непосредствена контакт с болния и двамата си говорят, а болният кашля. Така в другия човек ще попадне голямо количество вирус. Ако двамата са на метър и половина или два разстояние, изхвърлените капчици от устата се разсейват и падат на земята и значително по-малко количество може да попадне у нас и вероятността от предаване на заразата е значително по-малка.

А и ако се заразим, то протичането на болестта ще бъде по-леко, дори безсимптомно. При друг случай, ако вие сте били на място, на което е бил заразен и болен човек, той е изхвърлил там капчици. Ако докоснете повърхността с ръце, а след това си пипнете носа или очите, може да си прехвърлите голямо количество от вируса в устата или очите. Ако площта бъде избърсана и дезинфекцирана, концентрацията на вируса намалява значително.

Мерките за дистанция са много важни при определянето на количество вирус, което може да попадне в човек. И точно това е тук целта на маските. Те не пазят на 100%, но намаляват разпространението на голямо количеството вирус. Естествено, че вероятността човек да се зарази няма как да се изключи, но намалява значително.

100% гаранция няма. И лекарите носят маски, защитни облекла, но виждаме, че се заразяват. Просто носенето на предпазни средства намалява в пъти именно възможността на разпространението на заразата, а това е целта на всички тези мерки, които се взеха. За маски, за дезинфекция, за дистанция - целта е намалим възможността на вируса да попадне в нас.

- Споровете около създаването на колективен имунитет като стратегия май не издържаха?
- За колективния имунитет, както казах, не може да говорим преди още да е свършила епидемията и когато не знаем дали има такъв, или няма. Няма научна основа, на която да се базираме, за да твърдим нещо.

- Значи реалността победи науката?
- Да, така стана. Шегувах се с един колега от Англия, защото ние мислехме, че колективният имунитет ще е това, което ще спре вируса. Даже и аз бях много запален по тази идея.

Когато Англия тръгна по тази логика, аз поздравих колегата ми. А той ми каза, че още е рано да говорим за такова нещо. В смисъл такъв, че не трябва предварително да се правят категорични заключения за нещо, което не знае. После и там предприеха дистанцирането като мярка.

- БЦЖ ваксината пази ли ни?
- Това е много дълъг разговор и е по-добре да говорим по темата след 10-15 дни, когато очакваме нова информация. Просто различни научни екипи изследват това и скоро ще споделят предварителните резултати от изследванията си. Но по принцип широката публика е добре да не разчита, че БЦЖ ваксината ще ни предпази от коронавируса.

Тя не ни предпазва от туберкулоза, когато говорим за възрастните хора. Има данни, твърдо установени, че тя предпазва новородените до една година, година и половина, две, хайде и до 3 години от много вирусни и бактериални инфекции, дори и от малария. Какви са механизмите на това, също е дълъг разговор. На базата на този факт, който е установен за БЦЖ ваксината при новородените, тази епидемия като естествен експеримент ни предоставя отлична възможност да проверим дали ефектът ваксината при новородените ще бъде ефикасна и при възрастните хора.

Трудно е да се отговори на този въпрос сега, в този момент. Казах, че резултати може би ще бъдат съобщени до 10-15 дни. И аз самият съм любопитен да видя какво ще покажат изследванията на учени от Холандия, Австралия и други страни, в които не се прилага БЦЖ ваксината. При децата е сигурно, че ваксината работи.

Но трябва да се подчертае и това, че БЦЖ ваксината има краткотраен ефект. Споменах вече, че максимумът й е до три години. Тя не създава дълготраен имунитет през годините. Ние сме имунизирани всички като деца след раждането, но вече е минало много време и едва ли може да разчитаме, че толкова дълго време ще ни пази ваксината. Но нека да изчакаме приключването на започналите проучвания.

- Вече мислим и как ще спасяваме туризма. В този смисъл какво трябва да знаят хората, които ще отидат на море. Колко опасна може да е водата, примерно. На всеки му влиза вода в носа, пие морска вода...
- Водата абсолютно няма да е опасна, защото дори и вирусът да попадне в нея, той ще се разреди много. После и да попаднат единични вируси в човек, те ще са много малко и не очаквам да предизвикат сериозно заболяване. По-опасно е струпването на много хора на малко пространство и от много страни.

- Говорим за хората, които са на плажа?
- За плажа също не е опасно. Когато хората седят на дистанция, когато не се събират на групи по барчета и т. н., няма да е проблем. Слънцето, ултравиолетовите лъчи, морският въздух ще гонят вируса и в същото време са полезни за имунната система човек. Полезно е човек да бъде на слънце. Въпросът е какво правят хората след плажа, по-точно вечерно време. Вечерта, когато се съберат по дискотеки, ресторанти и барове, тогава става опасно.