Американски бойни самолети кацат в Безмер, Вашингтон подписва историческо ядрено споразумение със Саудитска Арабия, а геополитическото напрежение продължава да расте.
Превръща ли се България в ключов елемент от новата стратегия на САЩ и има ли реален повод за тревога?
Отговор на тези въпроси пред БЛИЦ дава международният анализатор проф. Йонко Мермерски.
- Проф. Мермерски, разполагането на американски бойни самолети в Безмер предизвика сериозно напрежение. Това рутинна съюзническа мисия в рамките на НАТО ли е, или България постепенно се превръща във важен елемент от военната стратегия на САЩ в Черноморския регион?
- Според мен продължава да е рутинна съюзническа мисия. Но това показва тоталната липса на неколективния запад. Лидерите на европейските държави се стремят да бъдат популярни сред своите избиратели, включително чрез противопоставяне на Тръмп. А натовската подкрепа не бива да зависи от политическите настроения в отделните държави.
Ние, както преди се е случвало – с гражданското летище и разполагането на военни самолети, което обаче според мен беше много тъпо, ще дадем възможност за ползване на натовска база. Това е абсолютно партньорско отношение, както добре го изтъкна и премиерът Радев.
Това е външният ни ангажимент към НАТО. Вътрешният е да бъде предложено в Народното събрание, да бъде гласувано и т.н.
Няма нищо нередно според мен. Даже напротив – много по-добре е, отколкото това, което ни сервираха с правителството на Желязков – обясняваха ни, че имало ремонти на гражданското летище и не участвали във военно учение, при условие че на всеки пътуващ му е ясно обратното, кацайки на летището. То в един момент имаше повече военни самолети, отколкото граждански.
Не мисля, че има геополитическа промяна. Ние сме партньори и на НАТО, и на САЩ. Но е много по-добре това партньорство да бъде урегулирано, да бъде обявено кога и къде, отколкото да се шикалкави, както направиха предишните две правителства.
- Ако конфликтът между НАТО и Русия продължи да се изостря, доколко подобни бази могат да се окажат потенциална военна цел? И има ли основание хората в региона да се тревожат за сигурността си?
- Ако забелязваш в момента Путин и Тръмп се разбраха. Путин си действа в Украйна, както намери за добре. А администрацията на Тръмп дори не споменава, че се случват такива работи там. В същото време Тръмп си вихри коня в Иран и в залива. Руснаците да ги чуваш нещо да казват?
Има обаче и един друг момент – Путин и Тръмп се бяха разбрали още в Аляска, още преди година и нещо, че този конфликт ще приключи и Тръмп ще поведе нашия колективен запад заедно с нашите евромиротворци. И друг път сме говорили за това, но ето, че сега е актуално в контекста на тревогите на хората.
Обаче има и пълен саботаж от страна и на Зеленски, и на всички европейски "лидери". Ако забелязваш, и Стармър падна, свалиха го, а той, докато е в оставка, продължава да поема ангажименти и да обещава заеми.
Мисля, че нашите хора трябва да се притесняват много повече от това, че могат да ни загробят с пари, които обещаваме на Украйна, а нямаме. А ги обещаваме като част от политиката на Европейския съюз, защото ние в България вече нямаме централна банка. Тоест, каквото кажат онези, това правим.
Това е много по-тревожно, отколкото да се разгори война. Танкерът, ударен от украинците, който бяха изтеглили в Бургас, сега е
пуснал петролно петно, което се движи към Несебър. Това някой случайно да го споменава?
Не, разбира се. Пуска се само по социалните мрежи – от хора, притеснени от случващото се. А нещо по новините да кажат за това?! Въпреки че скоро на плажа можем да започнем да скачаме по мазут.
Притеснението ми е, че продължава да се настоява да се поемат ангажименти, които са финансово непоносими за ЕС. Отделно се подклажда и война.
- Какво реално печели България от подобно военно сътрудничество – повече сигурност, по-добра защита и инвестиции, или поема и нови рискове, които обществото все още не осъзнава?
- За съжаление обществото, в интерес на истината, беше в пълен мрак допреди това. Вървяха само декларации и санкционни пакети, за които никой нищо не знаеше.
Между другото, самолетите в Безмер с какво гориво ще се зареждат?
От Лукойл. А с какъв нефт е тяхното гориво? Руски. Тоест, зареждаме американските самолети с руско гориво, за да ходят да бият по главите аятоласите... Изобщо дали поне малко не се усещаме за какво става дума?!
Всичко е свързано.
- Добре, но ако напрежението между САЩ, Русия и Иран отново ескалира, възможно ли е американските сили, разположени у нас, да бъдат използвани при операции извън България? Това не би ли променило статута ни от съюзник в потенциално въвлечена страна?
- Въпросът ти е доста дълбок и логичен, но не мисля, че сме на това ниво. Тъй като нашите евромиротворци не се подреждат след Тръмп, има преки и много по-важни преговори между руснаците и американците, което не се афишира. Защото иначе веднага ще се саботира с разни декларации и изяви в ефир на нашите евромиротворци.
Мисля, че големите не търсят да се разширят още. И за Русия Украйна е проблем, и за Америка – Иран. И според мен те не искат да си мешат шапките. Затова и си кротуват. Затова и нямаме ефирни изяви от администрациите на хора от САЩ или Русия.
- В последните часове САЩ и Саудитска Арабия подписаха историческо 30-годишно споразумение за ядрено сътрудничество. Това дали не е част от една по-мащабна стратегия на САЩ за пренареждане на силите в Близкия изток?
- Тук има няколко аспекта. Единият е геополитически – да станат партньори, тъй като Щатите като дадат ноу-хауто за ядрената енергетика на саудитите, няма начин да не се сближат.
А има и финансов аспект, защото цялото това ядрено ноу-хау е много скъпо платено за този, който предоставя услугата. А Саудитска Арабия е много богата на ресурси – и е прекрасен клиент.
- Може ли американското военно присъствие в България, включително в Безмер, да се разглежда като част от логичната инфраструктура на тази нова американска стратегия в Близкия изток? Или подобни опасения са пресилени?
- Това е пъзел и ние сме парченце от него, но мащабът ни не е толкова голям, че да предполага нещо подобно. Да, като разположение сме много удобни – на Черно море, но сме част от една голяма мозайка.
Това не е конкретно спрямо нас, а към целия регион. Но за съжаление отношението е под общ знаменател. Мен много ме дразни определението "източен фланг" – в който ни хвърлят накуп заедно с румънците, с целия балкански полуостров. Централните, големите държави на ЕС, като ни наричат "източен фланг", направо ми иде да им се изплюя в лицата, с извинение – защото така на практика те ни наричат "територия за военни действия".
Между фланг и фронт разликата е един изстрел!
Говорейки за това въпросно колективно НАТО, трябва да стане ясно, че Америка търси помощ не за друго, а за да си ползва собствените бази, за които плаща.
А Иран няма как да се занимава и да стреля по нас, защото, първо, ракетите им трябва да прелетят 2000 километра от Турция и второ те не са с толкова безкрайни ресурси. Но ние сме легитимна цел. Те гледат по-близко – американските бази. Но така или иначе е по-добре да я няма тази евентуалност.
И все пак за съжаление ние сме територия от гледна точка на НАТО. И това не се променя със ситуацията в Безмер.
Интервю на Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
