В прочутият роман и филм за Шерлок Холмс досадно се прокарва сюжетът за присъствието на злото в лицето на невидимия и непознат на никого професор Мориарти, в съществуването на който вярва само самият дедектив.

Напълно същият сюжет е вплетен в кариерата на известния бургаски бизнесмен Ники Филипов- Митничаря. Човекът е с размах, с разнообразни интереси – земеделие, транспорт, производство, преработка на отпадъци и още, и още, и още. Несъмнен фактор в Бургаска област със солидни връзки и познанства на най-високи нива в областта.

Преди около 2 години митничарят претърпя нелек сблъсък с Гешевото правосъдие и с КПКОНПИ, от който очевидно излезе победител и вероятно ще търси репариране на вредите от незаконни действия на правоохранителите и ДАНС. От сигурни източници в службите обаче узнаваме, че Филипов е поредният актьор на авансцената на българския бизнес, сламен човек, острие на действителния ФАКТОР. Бургаският Мориарти не се казва Филипов и не е бил преди 20 години митничар.

Малцина, но от най-важните хора, знаят, че това е Любо по прякор Къдравия, по фамилия Парашкевов - любимият племенник на Васил Божков. Няма да намерите снимката му в нета (странно под това име и прякор излизат публикации и снимки за лице, замесено в убийства преди 10 години, нямащо нищо общо с нашия герой).

Малко бургазлии на средна възраст го помнят кой е точно, а съучениците му не са го срещали от 30 години. Няма данни къде и кога е учил и каква е специалността му и тази неслучайна анонимност напомня за много добрите практики на старите специални служби.

Всички го знаят като изключително находчив, страхотен математик, задълбочен, със силна памет и пресметливост - качества, които очевидно гените на родственика от Велинград са осигурили. Къдравия не обича публичността, живее почти в изолация и не излиза от къщи и офиса си, контактува с много малко хора и дори фирмите, с които развива дейността си, се ръководят или са на името на негови приближени. Приятелството и партньорството му с Ники Филипов датира отпреди двадесет години - точният момент на началото на възхода на „Митничарчето“.

Оказва се, че в приятелската им конвенция е заложен точният им профил – да развиват дейността си, като единият да подава и пази бизнеса необезпокояван в сянка, а другият да афишира себе си като собственик на бизнеса, срещу някакъв, но съвсем не равен дял. Така неусетно и тихо и в разбирателство с всички фактори в бизнеса Филипов привидно се превръща в преуспял търговец, индустриалец и дори собственик на футболен отбор… а за Любо Къдравия да са чували една шепа хора. Тези обаче, които случайно или по нужда са имали вземане-даване с него, споделят, че всичко започва с афиширане на връзки и протекции от средите на пенсионирани и действащи генерали от службите, продължава с предложение за съвместна изгодна работа и приключва с неочаквана и тежка атака от правоохранителните органи, след което се оказват с тежки обвинения от прокуратурата.

Истината е, че Ники фактически е работник на Къдравия, който осигурява през империята на роднината Божков и плътните си връзки с величия от бившата ДС, необходимите ресурси за този буен растеж. Така в комфорта на дискретността и бързия просперитет това дуо с един банален сценарий става силен фактор в бизнеса и деловите отношения в региона. Всички имали досег с Филипов са се чудили откъде са всестранните му контакти, но малцина знаят, че са осигурявани от къдравия му покровител.

Това обаче не е съвсем лесен процес и преди две години на Филипов се наложи да изтърпи тежката атака на ДАНС и прокуратурата, която обаче преживя със сигурната силна помощ на приятеля си Любо, който е ангажирал целия спектър на връзките си, за да ликвидира неочаквания проблем. Не е невъзможно това да е и тихото предупреждение на Къдравия към Ники да не си мисли за някаква еманципация.

От своя страна и едва ли случайно Любо Парашкевов никога и по никакъв повод не е имал проблеми с проверяващи органи – нито НАП, нито полиция или специални служби са почуквали на вратата, зад която е усамотен и охраняван от, говори се, рускоезични „туристи“ с постоянно пребиваване в България. Така в хармония и разбирателство се развива моделът на професор Мориарти от Бургас, по примера и по наставленията на учителя си – Божков от София. Засега – напълно успешно.