Прокопиев падна в капана на собствената си пропаганда!

Рано или късно и най-стройната и мащабна пропагандна машина започва да дава бъгове. Доказано е от историята. Доказано е и от практиката. Наблюдаваме го и в момента. Енергийният олигарх и медиен монополист Иво Прокопиев попадна в клопката на собствената си мрежа за пропаганда и лобизъм, чрез която вече в продължение на десетилетия държи в плен на манипулациите си цялото ни общество.

Мрежа от журналисти, политолози, НПО „активисти“ и политици на повикване, зад чието прикритие реди от десетки години картите на масата на властта. Огромен и скъпоплатен параван, създаден, за да прикрива печалната истина, че от началото на века, та досега, почти няма правителство, в което да е нямало проксита на енергийния бос. За да стигнем до миналата година, когато в продължение на 6 месеца кормилото на държавата беше в ръцете на цял олигархичен кабинет начело с премиер, приближен именно на Прокопиев.

Политически наложници на задкулисието, даващи лицата си назаем на кръга „Капитал“.

Но както вече отбелязахме – рано или късно дори най-стройната машина за манипулации дава на късо. Е, дойде моментът, в който Прокопиев сам се издаде. При това – по найабсурдния начин. В опит, отново от мазето на политиката, да дърпа задкулисно конците на бъдещите преговори за кабинет и да задава предварително условия, които някое от прокситата му ще сложи на масата след предстоящите нови, поредни избори за Народно събрание. Ако не вярвате, прочетете „анализа“ от края на миналата седмица на един от политолозите, играещи ролята на говорители на олигарха в българската секция на Дойче веле – Даниел Смилов. По принцип не е честно спрямо гражданите на страната да призоваваме да губят времето си с четенето на пропаганда, но статията „България: как „лошите“ и „добрите“ биха могли да се разберат“ е христоматиен наръчник за механизма, по който олигархията в страната пробутва опорките си.

И след като беше препечатана по команда през уикенда от медиите под контрола на Прокопиев, тепърва ще бъде тиражирана от останалите брънки в машината му за пропаганда и фалшиви новини.

Тук е моментът да подчертаем, че тезата, че в държавата има „добри“ и „лоши“ партии беше измислена именно от управлявания от Прокопиев кръг „Капитал“ и тиражирана в продължение на години от дирижираната от него мрежа за манипулации. Целта беше обществото да бъде облъчено и убедено, че системните партии, получаващи традиционно най-големия вот от гласоподавателите всъщност са „лоши“ и част от „статуквото“. За да може формации като „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, родени от политинженеринга на Прокопиев, да подлъжат избирателите и да се наместят на трапезата – разбирай в парламента, и оттам да поставят неговите условия за сформиране на кабинет. Именно по този начин те буквално бойкотираха всички усилия в рамките на току що разпуснатото 48-мо Народно събрание да бъде съставен така нужното на цялата страна редовно правителство, което

да спре свободния й полет в бездната на кризите –

политическа, финансова, икономическа и геополитическа. Но тъй като народът е упорит и мъдър в инстинктите си и дори да се поддаде на манипулациите, веднъж опарен от тях втори път рядко пада в капана им, социологическите проучвания ясно показват меко казано плачевни резултати за ДБ и ПП на предстоящите на 2 април избори. Прогнози, която явно са разтресли кръга „Капитал“, за да се стигне до вече споменатата статия, в която чрез Смилов Прокопиев и компания сами се отказват от пробутваната досега теза за „добри“ и „лоши“ партии. И се пробват хем да размият разделителните линии, които досега еднолично чертаеха през устите на прокситата си в политиката, хем да поставят условията за евентуално бъдещо сядане на масата за преговори. Само и само да може олигархията отново да има свои представители на трапезата на властта.

Така, докато обяснява, че деленето на „добри“ и „лоши“ вече „не е удачно“, Смилов изговаря и въпросните условия.

И поименно посочва Прокопиев като едно от тях,

като така впрочем най-сетне казва публично това, което всички си знаехме, а самият олигарх отчаяно се опитваше да прикрива през мрежата си от проксита – че енергийният бос дърпа конците на две доскоро парламентарни партии. А именно ПП и ДБ. „България от две години е в безвремие. За да приключи това, някой трябва да отстъпи. ПП-ДБ или ГЕРБ- ДПС“, реди политологът на кръга „Капитал“ и продължава да обяснява, че отстъпки трябвало да има и от двете страни. Първите да започнат да договарят съвместно управление с ГЕРБ и ДПС - нещо, което ПП и ДБ упорито отказваха да направят, защитавайки разделителните линии, спуснати им от олигарха-монополист. И което дори не е ясно дали ще имат възможност да направят отново в следващия парламент предвид факта, че социолозите вече засичат сериозен срив в доверието и към двете формации, тласкащ ги буквално на ръба на 4-процентовата бариера за влизане в парламента.

Вторите пък – видиш ли – трябвало да се откажат от лансирането на „фалшиви тези“ като тази, че Прокопиев стои зад кампанията по очернянето им. Само че въпросните тези изобщо не са фалшиви, а са чистата реалност. А поставяното от задкулисието условие, за да престане да блокира опитите за спасяването на България чрез избиране на редовно правителство, реално означава ДПС например да се откаже от дългогодишните си усилия да разобличава кражбите на олигархията в страната и да слага край на законодателните дупки, през които същата се развихря. Усилия, благодарение на които беше забранена търговията със „златни паспорти“, въртяна благодарение на проксито на кръга „Капитал“ Стамен Янев. Беше блокиран опитът на този кръг да сложи ръка върху милиардите за страната ни по Плана за възстановяване и устойчивост, като с помощта на правителството на ПП Кирил Петков и Асен Василев насочи парите за завод за батерии, обричайки по този начин на унищожение ТЕЦ-овете в страната. Беше сложен край и на свръхпечалбите на ВЕИ сектора, в който фирмите на Прокопиев са едни от най-големите. И преди всичко – бяха блокирани редица опити на кръга „Капитал“ да държат България в плена на Кремъл и руските обвързаности. В това число и чрез „спасителни акции“ за руския „Лукойл“, промотирани от изданията и политолозите на същия този кръг.

Статията издава и отчаяния страх на олигарха, че евроатлантическата му маска вече е наполовина свлечена и предстои съвсем скоро да лъсне истинското му лице. Онова, което прикрива зад прокситата си в политиката, бизнеса, медиите и НПО сектора. Издава и паническото му усилие да сложи край на разобличаването му у нас и сред партньорите на страната ни в ЕС и САЩ.

Само че, както няма „добри“ и „лоши“ партии, защото преценката за това в крайна сметка е в ръцете на избирателите, така няма и „добри“ и „лоши“ олигарси, въпреки също дългогодишните опити на Прокопиев да се изкара такъв. Олигархът е олигарх. Няма добър, няма лош. Защото в крайна сметка задкулисието убива икономиката на страната и свободата на обществото само да решава пътя си. Път, по който отдавна пое – на демокрация, пазарна икономика, евроатлантизъм и право на избор. И е крайно време хора като Прокопиев и десетките лица назаем от мрежата му за манипулации, които слагат бариери по този път и съвсем умишлено тласкат страната в бездната на кризите, да бъдат изхвърлени от кормилото на властта, натирени в мазето на историята и застигнати от правосъдието. За да престанат да диктуват задкулисно, от мазето на политиката и под прикритието на паравани и пропагандни машини, условия за развитието на България. През платени и поръчкови глашатаи.