До април се очаква България да влезе във валутно-курсовия механизъм ERM II, известен като "чакалнята за еврозоната". Заедно с това страната ни трябва да влезе в тясно сътрудничество с единния банков надзор.

Това са две от най-важните стъпки по пътя на България към приемането на еврото, които ще бъдат емблематични за 2020 година. Според финансовия министър е напълно реалистично точно след три години да започнем да плащаме с евро, информира БНР.

За да се присъедини към ERM II, България трябва да изпълни всички критерии от договора от Маастрихт, които поставят ограничения на дълга и дефицита на всяка от държавите. Също така има критерий, свързан с инфлацията.

Страната ни отговаря на всички тях от години. Финансовият министър Владислав Горанов: "Единственото условие, което остава, е изпълнението на плановете за увеличаване на капиталовите буфери на две от българските банки".

Мерките се очаква да бъдат изпълнени, включително и чрез набиране на капитал през борсата. Те бяха предписани от Европейската централна банка, която миналата година провери качеството на активите и направи стрес-тестове на шест банки. Петър Андронов, председател на банковата асоциация:

"Българските банки се представиха достойно. Проверката постанови и постави въпроси за решаване, но добрата новина е, че тези въпроси са в обхвата на възможностите на институциите".

Тъй като българският лев е обвързан с еврото чрез валутния борд, най-важната функция от престоя в т.нар. чакалня за еврозоната е изпълнена: "За нас това е религиозен въпрос, така че няма нещо, което можем да кажем с по-голяма сигурност от това: никаква промяна в паричния режим.

Единствен изход от това, което имаме в момента като режим на фиксиран валутен курс ще бъде приемането на еврото" - заяви гуверньорът на БНБ Димитър Радев.

България е първата държава, на която бе поставено изискването, за да влезе в ERM II, да се обвърже и с единния банков надзорен механизъм. То бе поставено и пред Хърватия, която също заяви намерение за присъединяване.

За да се получи одобрение, трябва да има одобрението на всички държави - членки на валутно-курсовия механизъм - т.е. държавите от еврозоната и Дания, както и от Европейската централна банка.