Употребата на алкохол в България остава значим обществен и здравен проблем, въпреки че не може да се обобщи, че всеки българин пие прекомерно. Данните показват, че страната традиционно се нарежда сред държавите в Европа с висока консумация на алкохол на човек от населението.
Средното годишно потребление се оценява на около 10–12 литра чист алкохол на човек, като в тази стойност влиза и домашно произведеният алкохол, който трудно се отчита официално.
Консумацията е по-висока сред мъжете, при които по-често се наблюдава рисково пиене и развитие на зависимост. Притеснителна е и тенденцията младите хора да опитват алкохол в ранна възраст, както и разпространението на епизодично прекомерно пиене. Културните и социалните фактори също играят роля — алкохолът присъства на празници, семейни събирания и обществени събития, а домашната ракия е част от традицията, което допринася за по-висока обществена толерантност към употребата.
Последиците от злоупотребата са сериозни. Те включват повишен риск от сърдечно-съдови заболявания и чернодробни увреждания, по-голям брой пътнотранспортни произшествия, случаи на домашно насилие и социални проблеми, както и негативно влияние върху психичното здраве и трудоспособността.
В същото време се наблюдават и положителни тенденции. Повишава се обществената информираност за вредите от прекомерната употреба, засилва се контролът върху шофирането след употреба на алкохол, а все повече хора ограничават консумацията по здравословни причини.
На този фон психолог обясни защо българинът все по-често обича да посяга към чашката.
Българите пием, защото сме прекалено социално изолирани и може би емоционално неграмотни. Не знаем как да се справим със стреса и гнева си, със скуката по друг начин, освен да се упоим с поредната чаша, която ни дава илюзията за отпускане и може би за решаване на проблеми. Това каза психологът Светла Влахова, цитирана от Фокус.
Алкохолът обаче не е решение на проблемите, а бягство от тях, подчерта тя.
"Човек посяга към чашата, може би защото е твърде слаб или може би не иска да погледне реалността и да се сблъска с проблемите си. Причините са в комбинацията от пълната ценностна деградация, липсата на смисъл и някаква генетична предразположеност към алкохола“, обясни психологът.
Консумацията на алкохол се превръща в ежедневие за българина, а алкохолът е превърнат в част от нашата национална идентичност.
"При нас е прието, че ракията е "лекарството“, което ни "лекува“ от всичко, а хората, които са трезвеници, са "предатели“, "скучни“ или "болнави“.
Пиенето е най-лесният начин да се почувстваме хора на традицията, а не си даваме сметка, че всъщност си вредим. Не казвам, че пиенето в приятна компания е нещо лошо, но когато това се превърне в ежедневие и когато започнем да се оправдаваме с други неща, тогава нещата излизат извън контрол“, коментира Светла Влахова.
Статистиката по отношение на престъпността и насилието, извършени след употреба на алкохол, са показателни, посочи психологът.
"Като започнем от домашното насилие, завършващо с трагични случаи, и стигнем до ежедневието, където виждаме статистиката на пияни шофьори, погубили десетки невинни животи. Цифрите наистина са потресаващи. Въпросът тук е защо държавата не взима мерки да промени тази статистика. Отговорът е лесен – защото печели от акцизите, а политиците се страхуват да посегнат на "свещената крава“ на българина – евтиния алкохол“, обясни Влахова.
По думите й алкохолът се е превърнал в социален регулатор.
"Една вечно пияна и замаяна нация е много по-лесна за управление“, добави тя.
Намаляването на зависимостта според нея трябва да започне от семейната среда и образователната система.
"Хората трябва да се научат да поемат лична отговорност за своите решения и постъпки. Докато не започнем да поемаме лична отговорност, а прехвърляме вината, непрекъснато ще се натъкваме на проблеми като този“.
