Кални точки в междублокови пространства на София могат да изчезнат и да се превърнат в нови паркоместа, ако бъде одобрен план на Столичния общински съвет (СОС). Предложението предвижда тези занемарени терени да бъдат облагородени и превърнати в организирани паркинги в няколко района на града.
Столичният общински съвет предстои да разгледа предложение за разкриване на близо 1200 нови паркоместа в междублокови пространства в различни квартали на София.
Планът предвижда облагородяване на 40 „кални точки“ в районите „Красна поляна“, „Сердика“, „Овча купел“ и „Триадица“, които да бъдат преобразувани в паркинги.
Председателят на Столичния общински съвет Цветомир Петров и кметът на район „Красна поляна“ Димитър Петров предлагат 16 точки в кварталите на района да бъдат обновени, като върху съществуващите кални пространства бъдат изградени близо 240 нови паркоместа.
Необходимите средства за това са в размер на 1 544 921 евро.
„С разкриването на тези нови, облагородени паркоместа, ние не просто решаваме проблема с паркирането, но и инвестираме в здравето на софиянци и в естетическия вид на кварталите“, коментира председателят на СОС Цветомир Петров.
За район „Овча купел“ се предвижда облагородяването на 6 пространства, което ще струва малко над 630 000 евро. Необходимата инвестиция за облагородяване на „калните точки“ в район „Триадица“ е на стойност 552 538 евро.
В район „Сердика“ се предвижда изграждането на близо 200 паркоместа за 481 823 евро.
Недостигът на паркоместа остава дългогодишен проблем за столицата
Проблемът с паркирането в София е сред най-често поставяните от живеещите в различни квартали и продължава да бъде предизвикателство за градската среда. В редица райони натискът върху междублоковите пространства се усеща осезаемо, особено в по-гъсто застроените части на града.
Именно затова подобни проекти за облагородяване на т.нар. „кални точки“ и превръщането им в организирани паркоместа се разглеждат като една от практическите стъпки към частично облекчаване на ситуацията. Въпреки това експерти и наблюдатели на градската среда от години подчертават, че устойчивото решение изисква по-широк набор от мерки, свързани с планирането на инфраструктурата и управлението на автомобилния трафик.
