България е изправена пред комбинация от външни и вътрешни заплахи, които засягат сигурността, икономиката и обществото. Част от тях са общоевропейски, други – специфични за региона.
Геополитически и военни рискове
В контекста на войната в Украйна и напрежението между Русия и НАТО, България като член на НАТО се намира в стратегически чувствителен регион – Черноморския басейн. Макар страната да не е пряко въвлечена във военни действия, нестабилността в региона създава рискове, включително хибридни атаки, дезинформация и киберзаплахи.
Хибридни и киберзаплахи
Засилват се опасенията от кибератаки срещу институции, критична инфраструктура и медии. Паралелно с това, информационните кампании и фалшивите новини могат да влияят върху обществените нагласи и политическата стабилност.
Но ние в тези притеснения не сме сами. Мнозинството европейци възприемат държавите си като все по-застрашени и подкрепят по-силна роля на Европейския съюз (ЕС) в отбраната. Това показва ново изследване на „Евробарометър“, публикувано преди Мюнхенската конференция по сигурността.
Инвестициите в сигурност и отбрана, както и в космическите програми на ЕС, се разглеждат като ключови фактори за справяне със сигурностните, екологичните и икономическите предизвикателства.
Според проучването над 2/3 от европейците (68%) смятат, че страната им е под заплаха. Най-високо е усещането за риск във Франция (80%), следвана от Нидерландия и Дания (77%), както и Кипър и Германия (75%). 25% от българите са съгласни напълно, че страната е под заплаха, а 36% са по-склонни да се съгласят с това твърдение.
Изследването показва също, че мнозинството европейци (52%) имат доверие в способността на ЕС да засили сигурността и отбраната. Подкрепата е особено силна в Люксембург (76%), Португалия (74%), Кипър (73%) и Литва (71%).
Подкрепата за разходите за отбрана е значителна. Близо три четвърти от анкетираните (74 %) одобряват настоящите инвестиции на ЕС в отбраната или смятат, че те трябва да бъдат увеличени. Най-висока е подкрепата в Португалия (89%), Финландия (83%), Литва (80%), Испания (80%) и Дания (78%).
Космическите програми на ЕС също се възприемат като важен инструмент, като 53% от респондентите посочват сигурността и отбраната като водещ приоритет за бъдещата космическа политика, следвани от околната среда и климата (36%) и индустриалната конкурентоспособност и растежа (31%). Младите европейци най-често разпознават положителния икономически ефект от космическите инициативи на ЕС, като 55% от тях подчертават ползите.
Флаш „Евробарометър“, стартирал в началото на януари 2026 г., е обхванал 27 292 граждани от 27-те държави членки. Целта е била да се оцени усещането за сигурност сред европейците, доверието им в ЕС като фактор в отбраната и подкрепата за инвестиции в колективната сигурност, както и информираността за космическите програми на ЕС с оглед насочване на бъдещите политики.
