„Животът си е много хубав. Той ни научава на много неща. Всички ние живеем на този свят, за да се учим, но няма обучение без грешки. Умението да се прощава е най-ценното в живота“, казва 81-годишната Дургадън Ибрям от Истанбул, изселничка от ардинското село Чубрика. Срещаме я пред Паспортната служба в Ардино, съобщава 24rodopi.com.

Въпреки преклонната си възраст родопчанката е дошла сама от родното си село, за да вземе лично международния си паспорт.
 
Тя е родена през 1938 г. в Синчец в многодетно семейство. На 18 години се омъжва в село Чубрика. Със съпруга си Хамид Ибрям, починал през 2008 година, са били сплотено семейство и са отглеждали с голяма любов и всеотдайност своите наследници.
 
Има две дъщери Къймет и Гюлкибар, един син Шабан, четирима внуци и един правнук. Живее при децата си в Истанбул, но всяка година изкарва лятото в Чубрика. „В Турция тъгувам много за зеленината в Чубрика, чистия въздух, спокойствието и тишината. През зимата съм в Истанбул, но с нетърпение чакам да дойде март, за да се прибера в родния си край. Тук са най-скъпите ми спомени от живота. Тук се родиха децата ми. Тук душата ми се отваря“, казва баба Дургадън.

През целия си трудов живот се е занимавала с тютюнопроизводство, но никога не се е оплаквала от това. Хранила се е като всяка селянка – с произведеното в собствената й градина. Не е пила нищо друго освен вода, прясно мляко и айран. Най-много обича да си похапва пържени яйца. Тя споделя, че голяма част от ежедневието й минавало в работа на тютюневите ниви.

„Над 30 години засаждах по 10 декара тютюн. Носех на гърба си набрания тютюн, а пред мен бяха кравите и овцете. Ако работиш, Аллах ти дава всичко, но ако не работиш, тогава е трудно“, казва родопчанката от Чубрика.