Дали два месеца карантина ще се отразят на четирите месеца активен сезон по морето, се питат всички, които изкарват прехраната си на нашето Черно море? Една разходка на юг от Бургас плаши, поне на пръв поглед. Хора няма, плажовете са пусти. Наистина разходката е през седмицата и времето е леко намръщено, но все пак е началото на юни и в нормални години сезонът тук започваше, съобщава "Трафик".

В Царево все още ремонтират. Има хотели, които още проветряват матраците, боядисват фасадите, прекопават градинките. Има и такива, които вече са готови и рецепционистки пушат нерво на входа. На плажа една самотна плажуваща е приклекнала на брега и се радва на вълните. Общината все още пребоядиса пейките на площада.

Малко заведения са отворени, няколко в центъра, но пък предлагат обедно топло и вкусно меню. Управителят на едно от тези заведения е оптимист за сезона. Казва, че техният град е магнит за софианци, за разлика от Слънчев бряг и Севера. Но не били подготвени, че толкова бързо всичко ще се разреши, и сега денонощно търкат, мият, зареждат. Около дългия уикенд покрай 24 май в града са се изсипали зажадняли за простор гости, но най-вече собственици на имоти наоколо. Проблемът е бил, че е нямало подготвени заведения да ги поемат.

На няколко километра от Царево да приеме по-авантюристично настроени туристи се подготвя и къмпинг Арапя. Там собствениците на плажовете все още примъкват чадъри, мерят отстояния, приравняват брега. Споделят, че се готвят за сезона, както и в предишните години, пък както дойде. Отворено е култовото заведение„Пънчетата“, като има всякакъв вид риба, но барът с най-ароматното мохито „Помперо“ все още се пребоядисва. Но затова пък делфини скачат на ята почти до брега и радват окото на малцината туристи, сред тях и двойка руснаци, които навярно живеят наблизо, едва ли са кацнали скоро с полет от Москва.

В залепения до Лозенец къмпинг „Оазис“ се срещат предимно градинари, прекопаващи розите, и майстори с резачки. А влезеш ли в Лозенец, веднага поне двама скачат да ти предлагат място за нощувка. Там хотелите са излъскани, с красиво подрязани храсти, в центъра заведенията почти работят, но повече за персонала. Едно момче зад бара е приказливо, казва, че трудно зареждат, не знаят какво и за колко, разходите са много, приходите засега неясни.

В Китен не е по-различно. И там хотелиерите са се постарали да излъскат фасадите, да разпънат масите, но хавлии по терасите липсват. Само във вилната зона се чува глъч от местни, насядали по верандите. Къмпинг Юг и Алтиман, които са почти до града, са доста далеч от отваряне – чадъри на плажа липсват, чуват се в далечината само ъглошлайфи и се усеща мириса на изгорели треви.

Един от най-оживените градове през лятото Приморско е притихнал в очакване на голямата щумотевица и веселба по улиците си. И тук фризерите по улиците са още празни, манекенките в магазините за дрехи са без дрехи, а сергии няма, музика никъде никаква.

Красивият Созопол е още по-красив сега, като картичка е – празен и величествен. Можеш да паркираш безплатно почти в Стария град, а котките са повече от хората. Малко заведения работят, сергии за улично изкуство почти няма.

Откритата сцена на Аполония е разградена и прашна. Собственичката на една от красивите галерии е отворила веднага след 13 май. Това ми е работата, това ми е приходът за цялата година, притеснена съм и по-добре тук да седя и мисля, отколкото някъде другаде. Тук поне имам надежда, звучат стряскащо нейните думи.

И Бургас. Там е като в голям град, с хора, които са като получили току-що свободата си, но все още леко смутени и въздържащи се. Главната е пълна, капанчетата също, макар все още изобилието на вкусна риба да е далеч от желаното. По крайбрежната спортисти спортуват, хора разхождат кучетата си, пенсионери хранят гларусите. В центъра копаят за нов водопровод, животът сякаш продължава постарому.

Идва нов летен месец и навярно повече слънце. Дали ще успее нашето море да изплува от трудната ситуация, е трудно да се гадае, но нека поне бъдем оптимисти.