Ревнив колега уби влюбени ватман и ватманка в София

Явор лежи в Софийския затвор, където ще остане поне още 7-8 години, преди да започне да атакува съда с искания за предсрочно освобождаване. Другите затворници казват за него, че е затворен и мълчалив

Преди 22 години две убийства разтърсват София. Не само с жестокостта си, а и с жертвите, които са ватмани, убити направо в трамваите, които карат. На 13 май 2000 г. 23-годишният Лазар Колибаров е открит в кабината на последната спирка в кв. „Хладилника“, припомнят от Труд.

Той е застрелян с 2 куршума. Няколко месеца по-късно в трамвай №9 ватманката Анита Методиева е гръмната в слепоочието. Убиецът я съблича гола и я хвърля в шахта в тунела на НДК. Ватманите в цяла София готвят протест, има опасност столицата да остане без транспорт. Часове преди блокадата става ясно – техен колега – 25-годишният Явор Христов, е авторът на двете жестоки убийства.

На 12 май 2000 г. Лазар Колибаров се качва, както обикновено, в трамвай №9. Предстои му поредната смяна, която за него ще се окаже последна. Малко след полунощ на 13 май колегите му напразно го чакат да се прибере в депото в кв. „Красно поляна“. Оттам пращат дежурен с автомобил да го намери някъде по трасето.

Около 1.00  ч той се натъква на страшна гледка. Мотрисата е спряла на последната спирка в кв. „Хладилника“, а ватманът лежи окървавен върху таблото на трамвая. Той е убит с два куршума. Колегите му от цяла София се вдигат на протест и искат полицията да им гарантира сигурност. Те припомнят десетки случаи на нападнати и бити ватмани, но не са очаквали някой от тях да бъде застрелян. 

Лазар е млад мъж, който се канел скоро да предложи брак на красивата си колежка Анита. Той не знае, че неговият колега Явор Христов го наблюдава и замисля убийството. Лазар вече 4 години работел в депото и се влюбил в Анита, независимо, че тя била с 3 години по-голяма от него. Двамата работели на една линия и Явор напразно опитвал да развали двойката. 

Студени досиета: Как и защо полицаят Цветомир застреля от упор красивата си годеница Диана

“Около 10-15 пъти съм се опитвал да говоря за чувствата си, но Анита реагираше все по същия начин, макар и с леки нюанси. Само веднъж на рождения ѝ ден отидох при нея, дадох ѝ цветята и подаръците. Поне според мен доста се зарадва и каза, че може би не ги заслужава”, признава Явор пред психолозите след двете убийства.

Според убиеца, причината е колегата му Лазар, който настойчиво ухажва Анита и се вижда, че и тя не е безразлична към него. Явор наблюдава любовта между двамата си колеги и става все по-нервен. 

„Бях си взел един бинокъл и с него видях, че Анита му се беше увесила на врата, а твърдеше пред мен, че не е такава. Донякъде гледах на Лазар като на пречка към Анита. Опитвах се и аз да се разбирам с нея, но не ставаше”, признава Явор при разпитите. Той решава да убие Лазар, отива на битака и се уговаря да купи оръжието - „Уебли и Скот” със заглушител и 20 патрона. Остава само да реши кога да отстрани конкурента си.

Проучва внимателно работния график на Лазар и решава, че най-добре да го убие в края на смяната, когато няма пътници. Избира спирка на кв. „Хладилника“. Мястото е безлюдно нощем, жилищните кооперации са сравнително далече. Когато се качва в мотрисата, Лазар не се учудва, защото двамата се познават. Секунди, преди да потеглят към депото, Явор вади пистолета и стреля в тила на жертвата. След това спокойно се прибира вкъщи. 

Въпреки, че МВР хвърля доста ресурс в разкриването на престъплението, резултата няма. Най-правдоподобната версия в момента е, че ватманът се е скарал с някой от късните пътници, който може да е бил пиян или дрогиран.

Пред Явор пътят към сърцето на Анита вече е свободен. Младата жена обаче не може да се отърси от мъката си по Лазар, с когото имали планове за бъдещето. Тя се държи с Явор още по-лошо от преди и това решава съдбата й.

„Аз можех да ѝ дам обич, но безизходността на положението ме накара да я убия. Това означаваше да се самозалъгвам докрай. Мисля, че доста съм съм се борил за любовта”, признава двойният убиец.

Започва да следи и Анита и решава, че най-подходящото място за убийството е отсечката между площад „Възраждане“ и подлеза на НДК, където се кани да скрие трупа на ватманката. Предварително с щанга размества капака на шахтата, която се намира на завоя в тунела. По-късно там ще бъде открито голото тяло на младата жена. Качва се в трамвая й и изчаква всички пътници да слязат. На „Възраждане“ се приближава и стреля в тила й.

Анита загива на място, а Явор издърпва тялото й и се настанява на нейното място. Той трябва да откара мотрисата до тунела на НДК, където е приготвил шахтата. Съблича жертвата и изхвърля тялото й, след това продължава с трамвая до бул. „Черни връх“, където слиза. Дрехите“ на Анита крие в отдушник на бул. „България“. 

Разследващите вече знаят, че убиецът е ватман. Кръвта на жертвата се е стичала в мотрисата и е ясно, че Анита е убита някъде по-рано по маршрута. Много помага и светският лъв Евгени Минчев, който е бивш ватман. Той разказва на следователите, че мотрисата е от най-съвременните и може да бъде карана само от ватман, и то със специална подготовка.

Полицията започва да стеснява кръга около заподозрените, говори с колеги на жертвите за личните им отношения. Така стига до Явор, който е разпитван с полиграф. На детектора на лъжата мъжът не издържа и признава престъплението. На мястото, на което е открит трупа на Анита, се събира цялото ръководство на МВР.

Часове по-късно шефът на Националната полиция лично ще отиде в депото в „Красна поляна“, за да съобщи новината кой е убиецът. Това предотвратява готвеното гражданско неподчинение на ватманите в София, които са били сигурни, че маниак ги избива по списък.

Оправдавал се, че действал от страст
 

Ватманът Явор Иванов очаквано получи доживотна присъда за двойното убийство. Той няколко пъти поиска от съда да „се включи отново в обществото“. Даже написа на 7 страници желанието си за по-лека присъда, като се оправда с това, че действал от страст и бил импулсивен.

Явор лежи в Софийския затвор, където ще остане поне още 7-8 години, преди да започне да атакува съда с искания за предсрочно освобождаване. Другите затворници казват за него, че е затворен и мълчалив – същият, какъвто го описваха колегите му в депото в „Красна поляна“.

Труди се като чистач, но не общува дори и с другия затворник, с който дели една килия. Дали съжалява за убийството на Лазар, не се знае, но за убийството на Анита определено се разкайва, твърдят надзиратели.