Датата е 27 юни 2001 г. Вечерта, около 21 часа, полицай застрелва приятелката си с пистолет „Макаров“ в дома им на ул. „Маяковски“ в Пловдив. Трагедията се разиграва един ден преди двамата да обявят своя годеж. Само за минути мястото на убийството почернява от униформени. Мъжът е задържан, впоследствие осъден да лежи в затвора.

21-годишната Диана Бойкова е от Асеновград. Студентка е в трети курс по счетоводство и контрол във филиала на Великотърновския университет в Пловдив, когато се запознава със своя любим Цветомир Митрев. Младото момиче се е захванало с икономика, тъй като искала да продължи бизнеса на баща си, който върти търговия с мотокари.

Диана се среща с Митрев покрай сестра му, с която са добри приятелки. Двамата се влюбват, обичат се безумно и решават да се оженят.

Момичето е обърнало гръб на всичките си ухажори, откакто в живота ѝ се е появил Цветомир. Но до сватба така и не се стига.

Фаталният ден се оказва напрегнат за полицая с 5-годишен стаж. Следобед баба му получава пристъп и той я кара в болница. Прибира се вкъщи и започва да се приготвя за работа, тъй като е на смяна вечерта. Митрев е главен сержант в Специализираното поделение за охрана на обществения ред (СПООР) към Регионалната дирекция на вътрешните работи в Пловдив.

Той влиза в хола, където го чака Диана, облечена в къса черна рокля. Тя реже луканка, тъй като родителите й щели да идват на гости на другия ден, за да обявят официално годежа си.  

Вечерта в семейната къща на Митреви на ул. „Маяковски“ са Цветомир, майка му Димитринка и Диана. Полицаят слага униформата. Мобилният му телефон звъни и той излиза в коридора, за да говори. Връща се и съобщава на Диана, че тръгва. Момичето го моли да остане и намеква, че е доста притеснена от предстоящото му заминаване в командировка на морето без нея. Цветомир отвръща да не му се бърка в работата, защото сам решава какво да прави.

Разменят си няколко остри реплики, полицаят се ядосва.

Вади служебния „Макаров“ от кобура и го опира в слепоочието на жената.

Следва неочакван изстрел.

Според разследването Диана се подразнила, като разбрала, че на мобилния телефон на Митрев позвънила 20-годишната Мария, студентка в Гърция. Тя била от Пловдив и се връщала в родния си град за лятната ваканция. Баща й Сотир, който е търговец на плодове, наемал Цветомир да я пази при престоя й в България. Диана му удря шамар, като след тази сцена на ревност намира смъртта си.

Едва след като дръпва спусъка, Цветомир осъзнава какво е направил. Първата му реакция е да запуши с ръка дупката на главата, откъдето шурти кръв. Паникьосва се, вика и плаче. Полага приятелката си на дивана. Прегръща я и я целува. Обажда се на баща си, след което към 21 часа е подаден сигнал и до полицията.

Служителите на реда пристигат за минути на адреса. Качват се на втория етаж и там заварват Цветомир до бездиханното тяло на Диана, което лежи на дивана до него. Взимат внимателно служебния му пистолет, тъй като е зареден. На масата има пари, нож и чиния.

Пред съда Цветомир разказва, че е извадил пистолета, за да сплаши любимата си, но тя инстинктивно дръпнала ръката му и по този начин произвел неволен изстрел.

Версията на полицая е, че Диана била седнала на табуретка, когато стрелял. Родителите на Митрев го оневиняват. Твърдят, че дни преди трагедията се задействала алармената система в къщата.

Цветомир се върнал спешно да провери за крадци. Тогава заредил със стоппатрон оръжието, който впоследствие забравил в цевта. После охранявал паспортната служба на ул. „Волга“, но не се сетил да провери пистолета. Заявява, че до този момент не му се е налагало да стреля със стоппатрон и не му е известно, че има ограничения за използването му от разстояние.

На процеса

съдията по делото Сотир Цацаров нарежда да се направи следствен експеримент

заради твърденията на Митрев, че е забравил стоппатрон в цевта. Безспорно се доказва, че оръжието е било технически изправно и че изстрелът е произведен след вкарване на патрон в цевта. В мотивите на съда пише, че фаталното дръпване на спусъка не е резултат просто на един забравен патрон.

Експериментът доказва още, че младата Диана била седнала до масата в хола, а Цветомир бил прав. Стрелял е от 1-2 см разстояние. Митрев искал да я респектира.

Психолозите определят Митрев като човек с демонстративен характер. Не можел да се контролира, когато избухне. Бил склонен към налагане на власт, общителен, но с повишена самооценка за себе си. Ставал раздразнителен при силно противодействие. Насочил се към полицейската професия, защото  в неговите очи била авторитетна и престижна.

„Виновен съм, но не е умишлено“, казва Митрев в последните си думи пред съда.

Окръжният съд в Пловдив го изпраща в затвора за 12 години за умишлено убийство.

Погребват жертвата в булчинска рокля 

Младата Диана Бойкова е погребана с булчинска рокля на гробището в Асеновград. Убийството предизвиква обществен скандал. За родителите и до днес остава загадка кавгата между Цветомир и дъщеря им.

Осем години по-късно - през лятото на 2009-а, бившият полицай Цветомир Митрев е пуснат четири години и половина предсрочно с решение на Софийския съд.

Мотивът - излежал половината наказание с добро поведение и се поправил. Митрев излежава присъдата си в Пловдивския затвор. Там се ползва с различни привилегии, които стават достояние на бащата на убитата Диана. Депутатът Любен Корнезов внася официално питане в Народното събрание при какъв режим бившият полицай изтърпява присъдата си.

Отговорът, подписан от тогавашния правосъден министър професор Георги Петканов, гласи, че първоначално затворникът е бил на строг режим. По-късно е променен в общ. Назначен е на работа като готвач, тъй като преди да стане полицай, е завършил техникум по хранително-вкусова дейност. По молба на Митрев ръководството го мести в затворническото общежитие „Хеброс”. Преди това е назначаван за магазинер.

На съдебния процес бащата Асен Бойков не предявява граждански иск, защото не може и не иска да си представи, че животът на дъщеря му може да се измерва в пари. После научава, че в затвора Цветомир е преминал от строг в по-лек режим, което го вбесява. Прави питане до правосъдното министерство. Завежда гражданско дело за обезщетение и печели на всички инстанции. Цветомир е осъден да плати кръвнина 105 000 лв.