Робин Кафалиев: И аз, и колегите ми винаги сме искали да играем на сцена
С тази инвазия на електронните медии човек трудно отсява информацията и започва да прави глупости, признава актьорът
Актьор, продуцент, режисьор, бегач на дълги разстояния по пистите на театралното, филмовото и телевизионното изкуство, Робин Кафалиев е творец, зареден с търпение и оптимизъм. Вроденото му чувство за хумор изгрява с пълна сила на малкия екран и го прави по-известен от десетките му роли в киното и на сцената. “Най-смешните животни на планетата” и “Най-смешните животни и хора на планетата” с водещ и автор Робин Кафалиев ни караха да се смеем на глас пред телевизора в продължение на 13 сезона. После се забавлявахме със скритата камера на развлекателното шоу “Без думи”, променило се в “Без дрехи”, по бТВ с режисьор и изпълнителен продуцент отново Робин Кафалиев, а през 2005 г. тръгва и първото игрално филмово скеч-шоу на продуктивния актьор - “Аламинут”.
Напоследък човекът оркестър Робин Кафалиев е на вълната на театъра, където се изявява в актуалната за наши дни комедия “Смешно отделение”.
Женен е за програмния директор на бТВ Ренета Викторова, с която имат син Роже.
- Г-н Кафалиев, как се справя в тези трудни за културата и за театъра дни един актьор?
- По обичайния начин - репетираме, играем и после обратното. Защото всъщност основната ни професия е да играем на живо пред публиката.
- Предполагам, че хитът на спектаклите ви е “Смешно отделение”?
- В момента, да. Съвпадна с изключително модерните всякакви докторски, лечебни и т.н. теми. От много години работим по този спектакъл, но едва миналата година успяхме да направим премиерата. В момента в София заради студеното време го играем на сцената на театър “Сълза и смях”, но миналото лято бяхме на откритата сцена на НДК, за да се спазва дистанция между хората. Предполагам, че и това лято ще играем “Смешно отделение” там, интересът към постановката е много голям.
- Според сюжета на пиесата, в България всеки разбира от три неща - политика, футбол и медицина. В момента всеки се упражнява на тема коронавирус, как гледате на тази многознайност на българина?
- Заповядайте и вие, и читателите за да се запознаете с такъв събирателен образ от хора. Имаме си един такъв основен герой в пиесата “Смешно отделение”. Човекът познава нещата от всички гледни точки - като започнеш от доказаната вреда от здравната просвета и стигнеш до комбинацията на медицина с астрология, която неминуемо води до странни резултати. Като се намесят звезди, вместо скенер, става сложно.
- Вашите родители са били лекари, не ви ли се е искало да тръгнете по техния път?
- Баща ми беше стоматолог, майка ми - токсиколог, но едва ли съм първият, а и последният човек, който е отраснал в лекарско семейство. Откърмен съм с разговори на всякакви медицински теми, животът ми обаче тръгна в по-различна посока. Но винаги съм имал връзки с лекари и до ден днешен половината от приятелите ми са доктори.
- Което значи, че когато имате някакъв здравен проблем, има кой да ви лекува? Случвало ли ви се е да закъсате със здравето?
- Естествено, че ми се е случвало. Не знам дали има нормален човек, на който да не му се е случвало да се обърне към лекар. Но аз не споделям философията, че е задължително непременно да се обърнеш към познат лекар, който ще те изпрати при някой друг и т. н., защото един медик или е доктор, или не е.
Тоест трябва да се има малко повече доверие на хората в тази професия и човек да подхожда позитивно към тях. Но, да, много пъти сме се обръщали към лекари - и аз, и семейството ми. Знаете как текат събитията в един нормален човешки живот. Имали сме и по-тежки моменти. Смятам, че лекарите като цяло - сигурно има някакви изключения, но като цяло винаги са се опитвали да направят най-доброто в съответната ситуация и момент.
- Какво имате предвид, като казвате, че сте имали по-тежки моменти?
- Ами например синът ми, който вече, слава Богу, е голямо и здраво момче, като мъничък направи перитонит и се наложи да му бъде направена спешна операция. Това са едни доста сериозни моменти, при които, ако не бяха лекарите, не знам какво щеше да стане. Тъщата ми пък е с два масивни инфаркта. Жената е жива и здрава в момента, разбира се, със съответните усложнения, но за възрастта си, благодарение на лекарите, е един стабилен и относително укрепен човек.
- А вие как сте със здравето?
- Аз съм добре. Е, имам разни дребни болежки, но нищо сериозно. Според мен, който владее мярката, владее и живота си. Така че, гледам да спазвам някакви мерки, имам предвид да не прекалявам, защото прекалиш ли в някаква посока, после ти се връща два пъти повече от прекаленото.
Човек трябва да внимава какво и колко яде и пие, да не се заседява, а да се движи, но да не прекалява с физическите натоварвания. Всичко е въпрос на самодисциплина и може би малко повече четене. Важно е да попрочете нещичко, да бъдете информирани от правилните места, защото в последните 10-15 години с тази инвазия на електронните медии човек трудно отсява информацията и започва да прави глупости.
- Вашата популярност се дължи на телевизионните предавания, като “Най-смешните животни и хора на планетата”, “Аламинут”, реалити състезанието “Форт Бояр”... Подготвяте ли нови телевизионни проекти?
- Отдавна не съм правил нови телевизионни продукции... Вижте, аз никога не съм бил само участник в тези продукции, а съм ги и създавал. Това изисква много сериозен ресурс от време и енергия и на практика не ти позволява да се занимаваш с другите форми на нашата професия. Ние всички - и аз, и колегите ми, винаги сме искали да играем на сцена. Това сме учили, това ми е била мечтата, защото видеоизявите и сцената са различни неща, те се усещат и се правят по различен начин.
Телевизията е нещо, което изисква 100 процента отдаване, иначе няма да постигнеш желания резултат. Затова в един момент се преориентирах към сцената. Не знам кога и как бих се хванал отново да произвеждам подобни обеми, защото живата връзка с публика е много по-ефективна. Само че тази зима заради ковид пандемията нещата много се объркаха.
- Много ваши колеги прекараха ковид инфекция. Вие успяхте ли да се опазите?
- Преди малко си говорихме за мярката и за разумното отношение. Като има някакви правила, се стремиш да ги спазваш. Трябва реално да ограничаваш не само контактите, но и източници за прехвърляне на тази зараза, защото това е разумният подход в момента. Така че, да, със спазване на правилата се опазихме.
- Ще се ваксинирате ли?
- Както ви казах, обичам по-съсредоточено и внимателно да обобщавам информацията, която получаваме. На този етап ми трябва още информация за ваксините. Иначе в края на краищата ваксините са нещо, което отдавна съществува в живота на човечеството. Но човек трябва да гледа към тях обективно и с малко повече доказателства. Пък и смятам, че към този етап има други кръгове и среди от хора, които се нуждаят повече от ваксинация, отколкото аз.
Румяна СТЕФАНОВА