Земята, по която днес стъпваме на всяка крачка, е пропита от героичните дела и подвизи на нашите предци. Сега обаче живеем във време на бездуховност и безпаметност, в което мнозинството от народа ни е изпаднал в болка и безсилие сякаш да промени собствената си съдба. Днес малко се говори за себеуважение, за толерантност в поведението, за патриотизъм към родината! Старите са изморени от досегашните борби, а младите губят вяра, надежда и смисъл в днешния живот.

Казват, че надеждата умира последна, но надежда, която е смачкана от страха, умира много по-бързо! У нас напоследък се е загнездил страхът да отстояваме правата си, да вземаме правилното решение и да защитим себе си, семействата си, рода и Отечеството си! Още древните гърци са казали, че всичко зависи най-много от нас самите, от нашата мъдрост и смелост да направим избора си, а времето ще покаже дали то е правилно или не, защото то определя нашия живот. 

Историята на България познава много такива смели и правилни решения, чието ехо отеква в безкрая на времето. Такъв съдбовен избор е направил полковник Владимир Серафимов в далечната 1912 г. в сърцето на Родопите! Това негово решение е твърде значимо, защото е повлияло на историята и е валидно до наши дни. Закърмен в свободолюбивия дух на борческото Средногорие, както казва поетът, от дете той е научен “силно да люби свободата и силно да мрази тираните”.

Стратегическото разположение на българската войска по време на войната 

Основните български военни сили по време на Първата Балканска война са съсредоточени в Източна Тракия, откъдето се очаква най-голямата турска съпротива. Накратко, Първа българска армия е начело с ген. Васил Кутинчев, втора - начело с ген. Никола Иванов, със задача да обсади и превземе Одрин, и Трета българска армия е начело с ген. Радко Димитриев, която тайно трябва да премине през Странджа и да изненада противника във фланг.


Паметник-костница (Мемориал) в памет на загиналите войници и офицери от 21-ви Средногорски полк на връх Средногорец, издигнат от признателните родопчани!  Паметникът е дело на арх. Михаил Ножаров и изпълнен от Хаджи Неделчо Канев от с. Момчиловци. Там винаги има цветя и венци. Чупката на паметника е по идея на автора и ще бъде изравнена, завършена тогава, когато България успее да обедини и онези българи, останали извън сегашните й граници, защото все още тя граничи сама със себе си! 

В Македония е оставена само Седма Рилска дивизия, командвана от ген. Георги Тодоров. Между трите български армии остава един фронт от 200 км през планинска местност, през която турците биха могли да нанесат контраудар и да излязат във фланг на българските армии в Тракия. За тази цел българското командване насочва в Родопите два отряда - Хасковски и Кърджалийски, както и Македоно-одринското опълчение на ген. Никола Генев. И точно тук идва голямата и решаваща роля на полк. Владимир Серафимов. 

Да не забравяме, че свободата на България е вече факт, но Родопите все още остават под турска власт! По цялото протежение на планината на зиг-заг преминава старата граница с Турция! 
Тръгнеш ли, уважаеми читателю, по пътя от Смолян за Рудозем, вдясно от него се издига връх Средногорец! На него е издигнат оригинален паметник костница на загиналите герои от 21-ви пехотен Средногорски полк. По време на Балканската война войските на Родопския отряд в устремното си настъпление бързо достигат това място. Към него обаче също презглава бърза към старите граници и армията на Явер паша! 

Българското командване преценява, че противникът превъзхожда по брой и въоръжение нашата войска, и нарежда отрядът да се оттегли на височините северно от тогавашното село Райково! Обаче командирът на полка полковник Серафимов отказва да изпълни заповедта с думите: “Аз не ще отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител!”.

Два пъти му заповядват да отстъпи, два пъти той отказва, без да се страхува, че може да бъде даден на военен съд за неизпълнение на заповед! Но началството не забравя, нито след победата, нито след Първата световна война, където той също се изявява като блестящ командир, не става генерал! Предлагат му генералския чин чак когато му предстои пенсиониране. Той отново отказва с думите “Нека народът ме помни като полковник Серафимов, освободителят на Родопите, това ми стига!”. 

Населението е силно разтревожено и притеснено. То добре знае какво го чака, ако отново попадне под ятагана на озверения поробител, ако българската войска отстъпи! Много местни селяни със сълзи на очи молят полк. Серафимов да не отстъпва! Офицерската чест е поставена на изпитание, защото трябва да се изпълни заповед на Щаба на дивизията и да се спаси полкът от много жертви, а от друга страна - трябва да се защити мирното и беззащитно население!

С подкрепата на голяма част от населението, годно да носи оръжие, на 21 октомври 1912 г. полкът приема сражението. Започва епичен бой, който напомня по своя драматизъм и отговорност на отбраната на Шипка! Българите издържат многобройните атаки на турците и сами при пробив се впускат в атака! В подкрепа на полка се сражават рамо до рамо християни и мохамедани 


Семейството на полк. Серафимов - съпруга Елена Кацарова и четирите му дъщери. Най-голямата Райна, Живка, Елза и най-малката Лиляна - всички висшисти

Полкът се състои от 4 пехотни дружини с по 4 роти всяка и 1 картечна рота. В състава му са включени четите на ВМОРО с войводите Стефан Калфа, Пею Шишманов, Никола Ботушанов и Христо Чернопеев. Общо около 5000 души и 20 планински оръдия.

Срещу българския Родопски отряд е турският корпус с 40 000 души, а непосредствено срещу 21-ви полк се намира Кърджалийската дивизия от 7000 души. Освен тях има създадено от турското министерство на войната т. нар. “Мюсюлманско ядро” от 10 хил. помаци с раздадени пушки и по 500 патрона на човек. Веднага искам да отбележа, че нито една от тези пушки не дава изстрел срещу българската войска! 

Първоначално задачите на 21-ви полк били само отбранителни, но полк. Серафимов започва и настъпателни успешни действия! В боя се включват и жени, които пренасят патрони и се грижат за ранените! Средногорският полк превзема Тъмрашкия клин, от който турските войски застрашават Пловдив! Освободен е Девин и към 8 октомври клинът е преодолян! 
Следващата атака е освобождаването на Пашмакли, (днешен Смолян), Райково и Устово.

Местното население посреща с възторг освободителите, всички мъже са захвърлили фесовете и са сложили на главите си аглоци (бели хавлиени кърпи). Цели 34 г. те са чакали това освобождение да настъпи и за тях и то най-сетне е дошло! Полк. Серафимов има вяра и доверие във войниците си. Както пише един от неговите войници в спомените си: “Още щом ни събра всички войници на поляната и ни погледна, стана ясно, че тук ще се мре”. 

Отпред е врагът, отзад е срам. Моментът е върховен! 

Турските сили са многобройни и освен с щикова атака, няма да има победа! Полковникът дава командата “Напред на нож! С нами Бог”, оркестърът засвирва марша “Шуми Марица” и връщане назад вече няма! Българската войска настъпва с такава силна устремност и упоритост, че врагът, макар и в пъти по-многочислен и добре въоръжен, не издържа и претърпява поражение! Тогава местното население от Смолянско и региона нарича сражението “Родопската Шипка”.

За пръв път това го казва мюфтията Садиков - българин мюсюлманин, на откриването на Паметника мемориал. Тогава е отслужена заупокойна молитва от архимандрит Ангелов, а селото Аламидере, намиращо се под върха, е преименувано на Полковник Серафимово. Около паметника е оформен малък, но оригинален парк. Паметникът е изграден само с дарения - продават се ниви, крави и телета, но само за един ден се събират 30 хил. лева. За християните и мюсюлманите от Родопа планина полк. Серафимов е най-таченият военачалник. 

Всяка година смолянци отбелязват този велик ден на победата с панихида за загиналите в боевете на връх Средногорец, от който изгряло Освобождението на Родопите! 

За тази победа заслуга има цялото население - носи храна, вода, водачи показват пътеките през планината, а след победата са посрещали войската с хляб, вино, ракия и много обич! 

Така завършват тези славни събития и победи на 21-ви Средногорски полк, в които войнската чест и доблест на българските офицери и войници не позволи да отстъпят и да изложат своите братя родопчани, християни и мюсюлмани, на сигурна смърт! 

Легендарният командир на славните Средногорци полк. Владимир Серафимов ще остане навеки в съзнанието на родопските българи - християни и мохамедани, като освободителя на Родопа планина! 

Кавалер на ордена “За храброст”