Роси Рос: Не си броя годините, чувствам се като на 20

Преди 24 години на среща на военни от 13 държави във Военния клуб в София Роси Рос пее на концерт пред гостите. Унгарският офицер Фекете търпеливо изчаква за автограф и така се запознават. Той се влюбва от пръв поглед в нашето момиче, а не след дълго стават семейство, заживяват в Унгария, а по-късно и в Белгия. Ражда се синът им Адам Фекете, който днес е на 21 години.

Навремето тя стана любимка на младите с песните “Не казвай сбогом”, “Палаво момиче”. Музикалната си кариера Роси Рос стартира в Ансамбъла на Българската армия. Имала е изяви във военни бази в различни страни. 
Тя е първата певица, пяла в Европейския парламент в залата “Робърт Шуман” 

Има 5 издадени самостоятелни албума, носител е на наградите “Изпълнител на годината” за 1994 г. с Биг-бенда на БНР и Вили Казасян; “Най-добър дует” в предаването “Поп Топ” на БНТ за дуета си с Васил Петров “Не казвай сбогом”. През 1998 г. става лауреат на Международния музикален фестивал “Златният Орфей” като композитор. Пее на 12 езика. Често песните й са по нейни текстове и нейна музика. Била е тв водеща в БНТ - Канал 1. Пяла е в Унгария, Италия, Германия, Белгия, Норвегия, Финландия, Швеция, Египет, Македония, Словения, Беларус, Босна и Херцеговина.

От известно време поп рок певицата ни Роси Рос се е “закотвила” в родината и с удоволствие отговори на въпросите ми за читателите на “Над 55”.

- Роси, след две години Ковид-19 пандемия сега сме в ново изпитание, войната в Украйна?

- Голяма трагедия за всички ни. Живея с хората и времето си. Никой не може да гледа отстрани. Ако се организира благотворителен концерт, бих искала да участвам. Тази война засяга не само двете страни, тя засяга всички нас, всички европейски държави и останалите страни по света също.

Всички държави са обвързани икономически по свой начин, което носи загуби за всеки човек. Ето сега бежанците пристигат в Европа, но докога държавите ще могат да поддържат необходимото за хилядите спасяващи се украинци... Изключително сложен въпрос е какво ще работят тези хора, как ще се адаптират. Последствията ще повлекат девалвация на парите навсякъде. Няма победители в такива конфликти, всички са потърпевши

- Малко хора знаят, че се завърнахте окончателно в България...

- И Ванга го е казала - след 2020 година хората да се приберат по родните си домове. 
Няма по-хубаво от това да говориш на родния си език, да си сред близките си в родината
Сякаш хората наоколо ти дават повече кураж, всичко те пази. Хората в Унгария са различни. Те са по-затворени, не са емоционални и спонтанни като нас. Там, за да отидеш на гости, трябва да си се уговорил предварително, даже това да са твои роднини по мъжка линия. У нас може да минеш край приятелите си, да звъннеш и да седнете да изпиете едно кафе...

- Носталгия не е случайна дума, така ли?

- Носталгия, това е любовта ти към родната страна, която си остава завинаги, тя е постоянна величина. Моят син Адам Фекете много харесва България. Наскоро го приеха да следва тук в Софийския университет “Климент Охридски” в специалност, която най желаеше - изобразително изкуство. Синът ми рисува от тригодишен и още като беше на осем години, го снимаха по телевизията, а като ученик е правил често самостоятелни изложби. Тук, след общо 18 осъществени изложби, той бе поканен в галерия “Класика”. После го поканиха да гостува с изложба в Културния център на Република Северна Македония. 

Адам е учил в Будапеща, в Брюксел, беше и абитуриент в българско училище. Като малък говореше винаги на три езика - български, унгарски и английски. Никога не ги смесваше.

- Доколкото разбирам, вие сте се превърнали в най-добрия пиар на сина си? 

-  Както на мен са ми помагали моите родители, смятам за свой дълг да направя каквото мога за Адам. Винаги на неговите изложби аз правя малки концерти с моята китара. 

Покрай сина ми аз също рисувам, даже двамата имахме една обща изложба в стил модерно изкуство 
Когато моята майка беше на 86 години, давах й четки да рисува и тя милата взимаше и почваше. Това й въздействаше положително. По професия беше дизайнер. Ние сме три сестри и един брат. Докато бях в Унгария, брат ми и сестрите ми се грижеха за майка ми. Когато се прибрах в родината, аз се заех с грижите за нея. Двете ми сестри отидоха да гледат внучетата си в чужбина. В моя род има доста дълголетници. Колкото и трудности да има човек, идва момент, в който трябва да помага на родителите си. 

Възрастните хора имат най-много нужда от обич, от внимание. Ние - четири деца в семейството ни, сме получили много обич от майка и татко. Не можех да си представя да отиде майка ми в старчески дом.