С чиста годлевска ракия съвестта си ще измия

На фестивала “Пирин фолк” в Сандански миналата година се запознах с петимата гласовити певци от мъжката фолклорна група “Годлевски Великден”. Читателите на “Над 55” може би си спомнят интервюто, което Ивайло Крайнов, Теофил Гешев, Петър Гальов, Михаил и Асен Крайнови тогава дадоха за вестника. На раздяла с тях си казахме - до нови срещи. 

И ето че пожеланието ни се сбъдна. В края на август те отново излязоха да пеят на сцената в Летния театър на Сандански, за жалост без Ивайло, който се възстановява от боледуване от ковид. А аз не пропуснах да си поговоря с тези сладкодумни зевзеци. И като добавим годлевската ракия, която те извадиха от поясите си, се надявам, че разговорът ни ще хареса и на вас.

Разбира се, като стари приятели, които не са се виждали година, ми беше любопитно да науча какво им се е случило през това време

Това беше и въпросът ми към всички.

Теофил: Е, остарех с 1 година и това е, на 70 станах. Продължавам да пеем, но се поразболех малко, операции, глупости. Всичко е нормално, възстановявам се вече. Внуците растат, синът трябва да се ожени. Животът е такъв - той ни мори, не ние него. Аз съм вече на пенсия, иначе цял живот съм бил шофьор - и у нас, и международен. 8 г. бях в Африка, Либия, Мароко, Алжир. Пенсията ми не е голяма, но важното е да я взимаме по-дълго време.

Михаил: Много сме доволни, че за трети път сме на “Пирин фолк”. Доволни сме от организацията. А през изминалата година горе-долу всичко беше в рамките на нормалното. Имаше спадове заради епидемията, която обхвана почти целия свят, та и Годлево. Хората се стремят да се пазят, ама то, 
какво да се пазиш - не е куче да се отчуваш

Както знаеш, аз съм най-младият в групата. Нашият ръководител в момента се лекува, жив и здрав да е. Ще използвам случая да го поздравя и да му пожелая бързо оздравяване и скоро да се върне при нас, щото ни липсва. Той е моторът. 

Иначе в семейството вече се радваме на малкия Михаил Крайнов, моят внук, който е на година и половина. Занимаваме се с него, когато дойдат на гости, иначе живеят в София. Хубаво е да ти подновят името, това е радостта, най-красивото нещо в живота. Другото са подробности и работа. Но пък без работа нищо не става, дори и внуците не се гледат, ако нямаш работа. Към тях трябва да се отнасяш с много голяма нежност, но и да имаш парички да им купиш нещо, да ги зарадваш.
Особеното е, че заради ковида пак стреснаха народа, пак буксуваме на едно място.

Много неща, свързани с икономиката, удрят по пенсионерите, по бедния народ

Някак не виждаме смисъл в тези избори, които следват едно след друго, след като няма оправия. Как ние да избираме, след като тия горе не могат да се разберат в Народното събрание и да поведат народа към по-добро бъдеще.

Годлево е около 500 човека, много млади хора заминаха да работят в чужбина, други са в София. Синът ми и снахата и те са там. След като завършиха висше, специалност логистика, няма как в Разлог да се развиват. Синът ми беше малък, когато го заведохме в Испания, учи една зима там и каза - прибирам се в България, тук не мога да живея. И повече не е споменал за чужбина.

Петър: Ще ти кажа какво се случи през изминалата година. Прасето стана голямо и какво да правим - отиде си, но не си отиде по тъжния начин, а по веселия. С екстрите. Това на шега, а най-хубавото е, че всички сме живи и здрави. Другото важно събитие е, че пак ни поканиха на “Пирин фолк”, което говори много за нас. Доволни сме, че хората ни обичат и ни харесват, а това не е малко за нашата група. Ние не сме професионалисти, а сме аматьори, които обичат да пеят. И това, което правим, го правим хубаво. А хората са го преценили.

- Събирате ли се често на питие и сладки приказки?

- Ами, не се оплакваме. Имаме организационни въпроси, събираме се, трябва да правим и нови неща. И го правим, както е редно - с мезенцето, с ракийката. 

- Кое по-хубаво правите в Годлево - виното или ракията?

- Първо правим вино, после ракия. И двете не ни стигат, което означава, че не са чак толкова лоши. (Смее се.) Мезето също не е проблем, гледаме си прасенца. Пък и в магазините има всичко.
Да сме живи и здрави, удоволствието цена няма

- Спомена, че мислите нови песни, кажи нещо повече?

- Да, мислим и правим, но докато не се убие мечката, не се продава кожата. Нека са готови, пък тогава.

- Миналата година с вас беше една от съпругите ви, както се шегувахте - да ви пази. Тази година взехте ли я пак?

- Тази година дойдоха две, а догодина сигурно ще са и три. Съпругата на Асен не можа да дойде, защото имат бизнес - къща за гости, и тя не може да я остави. Ами те, нашите хора, ако не ни уважават, какво да чакаме от другите.

Асен: Има и тъжни неща около нас. Селото се обезлюдява - проблем, който е из цялата страна. Хората остаряват. В селото бай Ристе е над 90. И си е на крак, ходи за хляб пеша. Христо Бележков се казва. Баба Люба Попова и тя е на около 90. Имаше повече дълголетници, но намаляха. Макар че има и възход - 12-13 деца са се родили в нашето село. И аз мога да се похваля с трети внук, Росенчо. Тича в нашата хотелска градина...

Колкото до жена ми, не можа да дойде. Имаме гости в “Асенова къща” - най-хубавият хотел в Годлево, трябва да ги посрещне, да ги нахрани, особено в почивните дни е пълно. Но мисля догодина да доведа и нея, за да си говорят с другите съпруги и да си правят попрелка. (Смее се.) Искам да изкажа уважение и извинение към моята съпруга, защото пак ме пусна, а тя остана да работи. 

Иначе най-радостно ми е, когато чуя камбаната да бие по хубав повод, на празник
Другото ме натъжава. Като остаряваме, повече хора си отиват от нас, близки, роднини. Като отиде на погребение, човек се замисля и се чуди защо е тази злоба, тази завист и надпревара. Защо да не сме по-добри? Да се приземим. Ама нещо бая сме навлезли в това, лошото тесто и няма отпушване. А групата ще продължава да пее, ще се молим да е здрава годината

- Вие с Мишо сте братя, нали?

- Братя сме, аз съм най-големият, имаме и средна сестра. А Мишо е най-малкият. Аз съм 57-и набор, Козирог, на 13 януари съм роден.

- Имате една песен, в която се казва - с чиста годлевска ракия съвестта си да измия. Помага ли ракията за хубавото пеене?

Асен: Не само на пеенето, ракийката помага, даже от ковид предпазва. С нея се твори по-хубаво. Песента ти идва отнякъде, думите изплуват ред по ред. Ето, и Теофил ще ти каже. Дойде при нас, сподели, пък ние запеем. Ние сме и колектив, и коректив.

Петър: В нормални количества помага, след това пречи. Без градус няма радост. (Смеят се дружно.) Повдига настроението, когато е до определени граници.

- А кое е най-доброто мезе?

Петър: Старецът, известен като Бански старец, но се прави във всички села около Разлог и Банско. Само че банскалии са го патентовали. То е едно и също - направен в домашни условия. Ние му казваме дедец или бабица, бабурка.

Асен: Това е мезе по-скоро за виното. А за ракийката върви туршийка. В нашия край след тежка свършена работа се казва - ей, от Пирин вода че ми носите. Това е наградата.

Теофил: Ама ако не я свърши добре, му казват - на Пирин къща ще градиш, на въро.

- И накрая, пожелайте нещо на нашите читатели!

Михаил: Искаме да пожелаем на читателите на “Над 55” дано Господ да им даде здраве, да не ги хваща този вирус. И да бъдат щастливи, защото щастието лекува. Когато имаш хубава емоция, когато си изпълнен с хубави преживявания, ти се чувстваш здрав, полезен и щастлив. Животът е много кратък и трябва да го изживеем по-радостно и щастливо. Не трябва да сме егоисти, да си завиждаме. 

Валентина ИВАНОВА