Само 19% от българите се чувстват щастливи, сочи проучване на Агенцията за социални анализи, проведено в 25 европейски страни и представено на конференцията „България в огледалото на Европейското социално изследване”.
България е в дъното на класацията на “щастливците”. Най-много щастливци има сред скандинавците – те са четири пъти повече от българите.
80% от хората в Дания се чувстват щастливи, в Швейцария те са 75% , във Финландия - 74%, в Норвегия – 69% и в Швеция – 68%.

Най-нисък е делът на щастливите хора в страните от източния блок, с изключение на Словения. Колкото по на запад и по на север живеят хората, толкова са по-щастливи.

Ако всеки пети от датчаните и всеки десети от словенците е доволен от живота си и се чувства щастливо удовлетворен от него, то у нас такива са само 5%. У нас най-много, една пета са по средата – нито щастливи, нито не. В Дания щастливите хора са повече от не-щастливите, в Словения – също.

Българинът от началото на 1990-те е най-ниско удовлетворен от живота си като цяло спрямо всички останали европейци. Обратно, най-високо удовлетворени са скандинавците и швейцарците.
У нас най-доволни от живота си са живеещите в големите градове, младите хора, висшистите, средно заможните,намиращи се в средата на пирамидата “богати – бедни”.

Само 0.9% от българите отговарят, че живеят комфортно с доходите, които получават. След нас са руснаците 4.2% и унгарците – 6%. Най-доволни са датчаните 67.4 на сто от тях смятат, че живеят добре с доходите, които получават.

Пряко свързано с ниската удовлетвореност от живота и като негово главно обяснение е най-ниското ниво на удовлетвореност на българите от жизнения им стандарт спрямо всички останали европейци. Най-доволни от стандарта си са отново скандинавците.
Българите оценяват в най-критична и негативна светлина постижения на правителството, икономиката, здравеопазването.
Българите са умерени оптимисти за бъдещето си – в сравнение с унгарците и руснаците, българите, които виждат пред себе си по-добри перспективи са повече, оптимизмът ни е съпоставим с този на французи, словаци, поляци, португалци и белгийци. Най-оптимистично настроени логично са младите хора, работещите, по-образованите.

Върху обобщения индекс на щастието най-силно влияние оказва удовлетвореността от личния статус (от живота като цяло, от здравето, от хармонията в семейството, от приятелския и социалния кръг, от работата и нещата, които вършим, от признанието, което получаваме, от жизнения си стандарт.

След тях са факторите, които определят общата ни удовлетвореност от жизнените перспективи – доколко сме оптимисти за бъдещето си, как виждаме живота си на стари години, доколко имаме доверия на хората и институциите, които могат да осигурят добри жизнени перспективи, доколко планираме бъдещето си или днешния ден ни поглъща напълно с проблемите и предизвикателствата, които поставя.
На трето място по сила на влияние са факторите, които определят удовлетвореността от системата и жизнената среда – доколко сме удовлетворени от развитието на икономиката, от начина, по който работи демокрацията у нас, от нивото образователната и здравната система, доколко сигурни се чувстваме за живота, здравето и дома си, доколко има към кого да се обърнем и да разчитаме на помощ, ако изпаднем в сериозни финансови затруднения. 
Според изводите на изследването у нас са щастливи много малко хора, защото имаме нисък жизнен стандарт, защото имаме най-неясни перспективи и защото оценките ни за функционирането на политическата, икономическата и социалната система у нас не са особено ласкави.


Ръстът на икономиката сам по себе си не прави хората по-щастливи, е друг извод от проучването. България има един от най-високите ръстове на БВП в Европа, но същевременно най-малко са българите, които се чувстват щастливи.

Тук не се наблюдава зависимост между нивото на икономически подем, измерено като растеж на БВП през 2007 г. спрямо 2006. Независимо че страните от бившия соцблок имат голям растеж (дори по-голям от тези на развитите страни) България например има много нисък индекс на щастие. Същото се отнася за Латвия и Словакия. Вероятно растежа представлява преходно ниво към формирането на по-голяма удовлетвореност към отделните елементи на щастието и съответно повишаване на общия индекс. Това доказва и по-дългосрочния характер на формирането му.
Най-ниският дял на БВП на България спрямо средния за Европа определя и ниския ни жизнен стандарт. С други думи, БВП расте, но все още е твърде далеч от средния за другите европейски страни, не се усеща от хората, а оттук и тяхната неудовлетвореност.  /БЛИЦ