Страдащият от церебрална парализа Любчо е едно от хилядите болни деца у нас, но неговото име стана по-популярно заради жеста на Тони Димитрова да му дари парите, събрани благотворително за нейната 50-годишнина. Певицата била трогната от факта, че той се ражда от... мъртва майка и баща в будна кома, блъснати на тротоара от пиян шофьор. Жестоко начало на една съдба, горчиво орисана още с раждането на детето.
Репортер на „ШОУ” потърси бабата на Любчо - Санка Христова.
- Санка, знам, че ви е тежко да си припомняте онези събития от 2002-ра, когато умира дъщеря ви Невена, а по-късно и зет ви Иво - родителите на Любчо, но хората трябва да разберат повече, за да пожелаят да помогнат. След като оповестихме за дарението на Тони Димитрова, в редакцията на “ШОУ” се обади бизнесдамата от Бургас Мария Пейчева и пожела да й направим връзка с вас...
- Да, свързахме се. Попита ни от какво имаме нужда и аз казах, че и 1 лев да е, ще го приема, защото е даден с желание. Благодаря на Тони Димитрова за нейния жест, благодаря на всички добри хора, които искат да ни помогнат. Между тях има трогателни случаи на бедност и болест, и тези хора, въпреки собственото си нещастие, са лишили себе си от нещо, за да ни помогнат.
Няма да забравя един случай - Любчо беше на 4 тогава. В обръщение все още бяха книжните левчета. На вратата на дома ни дойде една жена, за да даде левче от себе си. По всичко личеше, че самата тя изпитва лишения... Помагали са ни и майките на болни деца, които имат нужда не по-малко от нас от пари. Да гледаш болно дете е освен жестоко от емоционална гледна точка, и много скъпо. Винаги съм се чувствала притеснена да не превърнем нуждите си в просия. Затова и никога през тези години не сме си позволили една стотинка от парите за Любчо да похарчим за себе си. Желанието ни е да можем, докато сме живи, да постигнем такъв резултат в лечението му, че
след нашата смърт той да може да оцелява сам...
Опитвам се в душата си да вярвам в тази надежда. Тя е незначителна на този етап на медицината, и въпреки това - опитвам се да не допускам отчаянието да ме победи!
- Разкажете повече за дъщеря си и зет си - родителите на Любчо...
- Със зет ми, дето се вика, нямахме време да се опознаем. Колко живяха те заедно... - нямаше и 5 месеца - и ни сполетя нещастието. Така и не разбрахме къде са отивали двамата, хванати за ръце на този черен 8 март... Колата ги блъсва в кв. „Овча купел”, докато вървят по тротоара. Дъщеря ми трябваше да роди след 40 дни. Така се появи Любчо на бял свят - сирак, с мъртва майка. Баща му Иво 8 месеца беше в будна кома. Изписаха го от „Пирогов” и близките му го прибраха в дома си. Надявахме се да се пробуди, като види сина си. Дали разбра, дали не, никой не можеше да проникне в съзнанието му, но за пръв път, когато отидох до леглото му с Любчо на ръце, отрони една сълза... По-късно почина.
Организмът му беше силен физически и се бореше, но не можа да пребори смъртта. Съдбата им била такава и на двамата с дъщеря ми... Като се ожениха с Невена, знаехме, че чакаме внуче и аз просто летях - не стъпвах на земята от щастие. Кой да предполага какво ни чака!... На 20 октомври 2001 година им беше сватбата и на 8 март 2002-ра ги блъсва колата!..
- Знаете ли повече за виновника?
- А.В. са инициалите му. Бил е на 35 години, когато блъсва дъщеря ми и зет ми. Не знаем дали е в затвора. Осъдиха го на 8 години, но вътре ли е, какво се случва, не знаем. В съда, като се установи, че е карал пиян, лъжеше, че бързал да купи лекарства за неговите деца. Затова карал така зверски, че
буквално премазва нашите деца
Ударът е бил толкова силен, че главата на Иво от отока е станала по-голяма от обиколката на раменете му - така казаха лекарите. От скъсването на плацентата на Невенка, Любчо го израждат при липса на кислород - оттам и болестта - церебрална парализа. Ударите в живота ни идваха един след друг - един от друг по-жестоки. Погребахме дъщеря, наследихме болно детенце. Вече е на 10, а още нито може да ходи сам, нито да говори нормално, нито да пише. Дори да пие вода от чаша не може. Имаме малък напредък, незначителен е, но примерно сега почна от една чаша леко да отпива вода, и само от нея иска да пие вода. Но не може сам да се обуе, да се събуе, още е на памперси... Краткосрочната памет му е нарушена...
- Вие изцяло сте се посветили на внука си?
- Превърнах това в начин на живот. Преди работех като счетоводител, но това е минало. Не можах да се пенсионирам, но след трагедията ми дадоха майчински от фирмата, в която работех. Не ми беше ни до работа, ни до нищо. След смъртта на дъщеря ми животът ми се обезсмисли. Имам и син, даже малкият Любчо е кръстен на него, обичам много сина си, но не мога да прежаля дъщеря си! Той някой път ми вика: „Мамо, на всички ни е тежко, но свали вече тия черни дрехи!”. Не мога, Любче, му викам! Мъката си е постоянно в сърцето ми. Добре че го има все пак малкият Любчо - част от дъщеричката ми е той!... Сега всичко е по график - водя детето на училище, след занятия - на рехабилитация - на магнитна терапия, на плуване, на логопед, от 6 до 8 вечер идва учителка вкъщи - това ни е ежедневието. Той е в момента в 4-ти клас в 34-то столично училище. Благодарение на класната му - една много сърцата жена, отношението и на деца, и на учители е прекрасно - не можем да се оплачем - сътрудничат ни във всичко. Баба Санка влиза даже и в някои от часовете. Редовно ходим на училище двамата, до тоалетна го водя, какво да ви разправям!...
- Защо мислите, че ще има резултати от лечението на Любчо в Полша, за каквото мечтаете и се борите?
- Защото друго едно болно дете, с чиято майка се запознахме, е ходило вече там в тази клиника - на 400 км от Варшава е, а ние вече веднъж се срещнахме с професора, който работи там - той идва в България и направи един сеанс на Любчо. Явно му бяха разказали историята ни, защото не пожела да приеме пари от нас...
- Дъщеря ви Невена е била много образовано и умно момиче, разбрах...
- Все отличничка беше. До 7-и клас все печелеше по олимпиади - и по математика, и по литература. Едновременно я приеха и във Френската езикова гимназия и в Техникума по банково дело с разширено изучаване на немски. Бяхме най-щастливите родители с баща й, с такова дете! В УНСС-то - пак отличничка. В книжката й има шестици от изпити от 6-и и 7 март. И на 8 март, знаете вече... Беше само на 24! А със зет ми Иво се запознали покрай танците - народни танци ходеха да играят и двамата в читалище „Средец”. Той беше много начетено, добро момче. Беше много буден, природно интелигентен.
- Общувате ли с роднините на Иво?
- Да. Когато имам възможност, го водя детето да го видят. Материално са много затруднени те, не могат да помагат с пари... И на тях не им е лесно. Така ни е било писано - трагедия и за двете фамилии. Аз поех основно грижата за Любчо, защото съм майка на майка му - това е нормално. Те достатъчно гледаха Иво 8 месеца жив труп, на памперси, в дома си. С надеждата, че ще оцелее. Напразна надежда!...
Истината е, че смъртта на Невена беляза живота на всички ни. И най-вече на малкия Любчо! Като му поставиха диагнозата, можете да си представите какво изпитахме... Същевременно трябваше да тичаме по съдилища, да търсим добри адвокати... След 5 години чак стигнахме до Апелативен съд. Адвокатите на виновника бяха писали, че той е освен „невинен”, и „нещастен”!!! Като прочетох това,
в една нощ ми паднаха 6 зъба от устата. От стрес
А не бях възрастна - на 46 бях тогава - 56-и набор жена съм. Намерих телефона на една известна журналистка и я помолих да дойде в съда - като гарант медиите да научат, ако се опитат да извъртят случая, и тя знаете ли какво ми отговори?!: „Аз не искам той да влиза в затвора, защото с моите пари ще го храня!”... Онемях, като го чух това. Но, както и да е - осъдиха го на 8 години затвор.
- След осъждането му изплати ли ви кръвнина?
- Понеже е бил пиян, присъдиха по 15 000 лева на мен и на съпруга ми, и 70 000 лева на детето. От застрахователната компания преведоха парите. Такъв е редът - те после съдят виновника. С парите ние купихме една гарсониера на името на детето - да има поне собствен покрив над главата си след нас... То, какво ли може да предвиди човек в този живот, но все пак... Всяка нощ в главата ми кънти фразата „Съжаляваме, Невена почина!”. Картините от „Пирогов” са ми като кошмар... После идва картината с Иво, сълзата от очите му... Какво ли е виждал дълбоко в спящото си съзнание - на границата между живота и смъртта?! Мъртвата Невена, или живият Любчо?! Видя ли изобщо сина си?! На този въпрос няма отговор. Кръста остава да го носят живите! Ще го нося, не ми тежи - само Любчо малко от малко да се оправи! Мъжът ми и той не знам откъде намира сили да работи. След смъртта на Невена мъжът ми получи невродермит - гърбът му е като релеф на географска карта от обривите. Унищожени сме и двамата - и физически, и психически! Но я караме някакси, с една цел и една мисъл - да постигнем такъв резултат, че да може Любчо сам да почне да се обслужва и да се грижи за себе си след смъртта ни.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
Сметката за лечението на Любчо
УниКредит Булбанк
IBAN BG 47 UNCR 76301077572103
Санка Спирова Христова
